Медия без
политическа реклама

Русия заряза България, но спечели Буркина Фасо

Путин си търси приятели, които не държат като него на международното право и основните човешки права

ЕПА/БГНЕС
Руското знаме се вее на централния площад в Уагадугу над привърженици на преврата в Буркина Фасо.

Нашите двойни освободители станаха тройни. В по-далечни времена Русия ни е освободила от турско и германско присъствие (да не подразним нечие ухо), но напоследък намери начин да освободи България и от себе си.

Навикналите на руска хранилка български политици ненадейно разбраха, че държавата би могла да се справи и без руски енергийни доставки, спрени наказателно от Москва. Газовият интерконектор с Гърция, пуснат след много размотаване като голямо инженерно-техническо постижение (140 км), бе определен от поканената за събитието на 1 октомври председателка на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен като символ на "свобода, свобода от руската газова зависимост".

И какво направи Русия, след като освободи България за трети път?

Веднага отиде да освобождава други народи. Тя заряза Европа и насочи интереса си към Африка, която не знае какво е зависимост от руски тръбопроводи. В същия ден, когато над финансирания с европейски пари българо-гръцки интерконектор звучаха проевропейски речи, в столицата на Буркина Фасо кънтяха възгласи "Русия! Русия!". Привърженици на поредния преврат в Уагадугу развяваха руски знамена с надежда московски наемници да ги освободят от френско присъствие, както стана в съседно Мали преди малко повече от месец. Изпадналата в тежка международна изолация Русия заради агресията си в Украйна се впусна да си търси приятели там, където също като нея не изпитват потребност от международното право, нито от спазване на основните човешки права.

Докато превратаджии в Буркина Фасо сваляха от власт на 30 септември други превратаджии, руският президент оправдаваше в Москва на тържествено заседание агресията си в Украйна като отговор на "неонацисткия държавен преврат" в Киев през 2014 г. Но военните преврати в Африка не му пречат да търси съмишленици. С африканските военни хунти намира общ език. Ето какво каза тогава: "Само слушаме от всички страни: Западът защитава реда, основан на правила. Откъде са се взели? Кой въобще е виждал тези правила? Кой ги е съгласувал? Слушайте, това е просто някаква глупост, пълна измама, двойни или тройни стандарти! Предназначено е просто за глупаци."

Путин се преструваше на африкански племенен вожд,

който не е чувал за съществуването на Хартата на ООН, представляваща основа на съвременния международен правов ред. Никакъв "колективен Запад" не му я е натрапил, защото е създадена преди 77 години с участието на собствената му страна. Все пак в един момент стигна до проблясък, когато трябваше да придаде международна легитимност на фалшивите референдуми за откъсване на четири украински области: "Това, разбира се, е тяхно право, тяхно неотменимо право, което е залегнало в чл. първи на Устава на ООН, в който пряко е формулиран принципът на равноправие и самоопределение на народите".

Какво може да предложи на Африка руският президент, което не се търси в Европа? Природен газ му остана в излишък, но няма как да го достави в Сахел (Субсахарска Африка). Затова пък има други ресурси: войници и оръжие. Даже не редовни войници, а наемници, за които едва ли му е жал. Схемата бе изпробвана в Мали и там проработи. Сформираната от главорези военизирана групировка "Вагнер" измести френските войници, които от 2013 г. все не успяват да елиминират джихадистите, вилнеещи в този регион, който традиционно е под френско влияние. След провала на операция "Сервал" Париж обяви през 2014 г. операция "Бархан" в страните от Г5-Сахел (Буркина Фасо, Мавритания, Мали, Нигер и Чад). Тя също не даде голям резултат и местните управляващи режими станаха нестабилни под двойния натиск на ислямистките бунтовници и недоволното население. Оттам се появи призивът "Да дойдат руснаците!", а те само това чакаха. Възможно е да изиграят някаква антиислямистка роля, но едва ли ще се ангажират сериозно като в Сирия, откъдето вече седма година не могат да си тръгнат. Освен това им трябват все повече войници и оръжия за собствената агресия в Украйна. Затова Путин обяви частична военна мобилизация.

Ясно е, че Африка няма да бъде приоритет на Русия, както едва ли ще стане приоритет и на света. Но тя никога няма да бъде толкова самотна,

в каквато самота изпадна Русия

В деня на преврата в Буркина Фасо и на подписването в Кремъл на договорите за присъединяване на четирите украински територии към Русия (30 септември) Съветът за сигурност на ООН гласува резолюция срещу незаконните референдуми в окупираните украински земи. Единствената държава, гласувала против (от 15 членове), бе Русия. Имаше четири въздържали се (Бразилия, Китай, Габон и Индия), но факт е, че дори те не приеха за съвместимо с Устава на ООН насилственото откъсване на чужди територии. Едва четири дни по-късно се обади Северна Корея (която не е член на Съвета за сигурност на ООН), за да каже, че одобрява анексията като законен акт.

В сряда предстои ново преброяване на приятелите на Русия, защото тя се възползва от правото си на вето като постоянен член на Съвета за сигурност на ООН. Резолюцията бе отнесена за гласуване в Общото събрание на ООН съгласно новия регламент, приет през април. Тогава стана ясно, че когато страна агресор има право на вето, трябва да се намери друг механизъм за международно въздействие върху нея. Заради Русия бе решено, че когато се налага вето в Съвета за сигурност, може да бъде поискана позиция от всичките 193 членове на Общото събрание на ООН. 

В такива моменти много

ясно се вижда кой колко държи на международното право

и другите държави си правят изводи за всеки. Когато дойде ред някой да поиска тяхната подкрепа, те могат да си спомнят своите изводи. Липсата на ясна позиция по принципни въпроси може да има дълготрайни вредни последици. Това е особено валидно за неголеми държави като България, чиято сигурност зависи от колективната защита на международните правила (същите, за които Путин недоумява откъде са се взели). Липсата на нейния глас при важни решения не остава незабелязана. Такъв пример имаше напоследък с декларацията на девет източноевропейски държави в подкрепа на Украйна, която остана без български подпис. 

Ако България продължава да се чуди как да реагира срещу погазването на международното право, нищо чудно и тя да тръгне да си търси съмишленици в Африка, след като ги загуби в Европа.

Още по темата