Принудителното затваряне на руснаците в зоната на рублата ми върна стар спомен.

През октомври 1981 г. пътувах за Ханой със самолет на "Аерофлот" от Москва. На летището в Бомбай (днес Мумбай) имаше междинно кацане за зареждане и пътниците можеха да се разтъпчат за час по коридорите с многобройните магазинчета, които по пъстрота надминаваха истанбулската Капалъ чарши. В един от сувенирните дюкяни руснак си бе харесал копринен шал за подарък и се пазареше с индиеца за цената. 

- Пет долара, настояваше продавачът на местен английски.

- Нямаме такива, обясняваше упорито клиентът на чист руски. По едно време му хрумна компромисна сделка.

- Виж, ще ти дам 10 рубли. Това не е малко - И пъхна 10-рублева банкнота под носа му.

- Ноу, мистър, ноу рабълс. Ги'ми 5 далърс!, дърпаше се индиецът.

- Виж го ти! - възмути се руснакът. - Ние им построихме Бхилайския металургичен завод, а той не ще рубли. Капиталист!

Идваше ми от социалистическа солидарност да му дам на този руснак 5 долара, но се въздържах, за да не го обидя. Тогавашните съветски граждани живееха с чувството, че са закрилници на изостаналите народи. Но даже в чужбина пътуваха със своя затворен свят, защото контактите им с "иностранци" бяха строго регламентирани. Някои като изненадания руснак ги транспортираха като багажи от точката на изпращане до точката на пристигане и не им даваха никаква валута за из път. За джобни си носеха рубли, които никой никъде не приемаше.

След краха на социалистическата система и разпадането на СССР руснаците се отвориха за света и той се отвори за тях. Русия заприлича на повечето средно развити държави и живееше като тях. Вписваше се нелошо в международното разделение на труда и пазарът ѝ  бе привлекателен за чуждестранните производители. Руснаците станаха едни от най-интензивно пътуващите туристи, свикнаха да общуват с чужденци, понаучиха чужди езици. Отказаха се от амбицията си да служат за  пример на прогресивното човечество и възприеха ползите от глобализацията на потребителското общество. 

Но преходът им към пазарна икономика стана по криминален път,

каквато картина наблюдавахме и в България. Внезапното възникване на свръхбогата прослойка, присвоила си останките от някогашната държавна икономика, издигна на власт клептокрация с чудовищен апетит и амбиции. Бързото забогатяване я главозамая. Нейната ненаситност я изпълни с увереност, че само да поиска нещо - и ще го получи. От симбиозата на централизираната държавна власт с олигархията се роди явлението Владимир Путин - държавен глава, който не може да се насити на президентски мандати. Оказал се в положението на самодържец, който се разпорежда еднакво безпрекословно с богати и бедни, той реши, че Русия отеснява за такава историческа величина като него, и се амбицира да я уголеми с парчета от старата съветска империя. Войната, която разпали в Украйна, е за присъединяване на територия, т.е. вид разбойническа кражба. Когато за първи път бе поставен въпросът какво иска, за да спре бойните действия, той забрави за първоначално афишираната си цел - "денацификация и демилитаризация" на Украйна, като изплю камъчето: признаване на Крим за руски и откъсване на Донецк и Луганск като "независими републики" (със скритата цел да се присъединят към Русия по примера на Крим).

Путин не би могъл да възстанови териториално Съветския съюз, но за броени дни възстанови перспективата

руснаците да заживеят по съветски

Русия изпадна в международна изолация, каквато не е сполетявала никоя държава. Тя стана световен шампион по наложени ѝ санкции, с който не могат да се сравняват всички други санкционирани държави, взети заедно. Отрязана бе от пазарите на развитите страни, загуби вноса на западни стоки, изключена бе от международните банкови транзакции, секна ѝ притокът на валута, започна да се върти в собственото си ограждение и да сипе заплахи, че ще плаща на чужденците само в рубли. А самата рубла полетя към бездната с тенденцията скоро да не струва и 1 стотинка.

Много важно! - Русия е голяма и самодостатъчна, разсъждават в Кремъл, където в момента

най-модна е думата "импортозамещение"

Тя влезе в употреба най-напред през 2014 г. след анексирането на Крим и налагането на първите международни санкции, но сега е направо политически шлагер. Нейният смисъл е: Каквото можем, ще си произведем сами, а каквото не можем - ще минем без него. В социалните мрежи доби голяма популярност видеоклип под заглавие "Мы без них проживем". Башкирският предприемач Алберт Мухамедяров демонстративно смазва iPad с чук пред очите на сина си, на когото назидателно казва. "Ето нашият отговор на санкциите на американците. Не се страхуваме от вас. Ето ви тези разни красиви модни нещица. И без тях ще живеем". След това подава чука на сина си и му нарежда: "Дотроши го!"

Първият министър на икономиката на Русия (1992—1993) след разпадането на СССР Андрей Нечаев пита: "Има ли живот зад новата желязна завеса?", където бързо се изпразват магазините. Според него сравнението с хроничния потребителски дефицит в някогашния Съветски съюз не е пресилено.  "Хората естествено ще се адаптират, смята той, ще свиват потреблението. Който и без това е харчел 70 на сто за храна, ще харчи 80 на сто. Преди човек минаваше от пармезан на "продукт за мазане" - сега ще трябва да се откаже и от "продукта за мазане", защото го правят с вносно палмово масло. Който е по-богат, ще си купува не айфон, а китайско "Сяоми". А друг ще върти телефонната шайба в опит да си спомни как се прави това".

Ако руснаците не намерят начин да се измъкнат бързо от тази война, която не им носи нищо добро и няма оправдание, ще задраскат три десетилетия от живота си, през които видяха, че съветската диета е несравнима със стандарта на цивилизования свят. Но за сметка на това ще трябва да си мълчат, защото пак по съветски маниер отново трябва да крият мислите си.