Почти 9 години след една от най-шумните акции на МВР под ръководството на тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов спецсъдът оправда напълно основния обвиняем Алексей Петров. Операцията "Октопод" години наред бе представяна за един от върховете в борбата срещу организираната престъпност. Макар оправдателната присъда да е само на първа инстанция, няма спор, че тя е звучен шамар за тези, които я проведоха. Още повече че заради тази акция през 2016 г. България бе осъдена от Европейския съд по правата на човека да плати близо 110 000 евро на част от обвиняемите.
След присъдата Алексей Петров запази мълчание, а Цветан Цветанов мина някак заобиколно покрай темата и на директен въпрос за мнението му по повод оправдателната присъда обяви по БНТ: "Горд съм с това, което направихме в този период с професионалистите в системата на МВР. Тук си задаваме въпроса за това дело - знаете ли, че основният свидетел загина при пътнотранспортно произшествие, а вторият - беше направен опит да бъде посечен с брадва? Спомняте ли си кой започна това дело? От прокуратурата специално беше командирован прокурор, работил и по делото за Митьо Очите, той беше отстранен, спомняте ли си за съдията, която също беше отстранена? Спомняте ли си за всички свидетели, които говореха за това как с автомати и с автомобили са отивали и са вземали парите на тези хора? Никой не говори днес за жертвите, страхът е нещото, което променя ситуацията във всеки един процес", каза шефът на ПГ на ГЕРБ.
Случаят "Октопод" е белязан повече от мистерии и произшествия, отколкото от право и правораздаване. Всичко започна на 10 февруари 2010 г. сутринта, когато МВР задържа 14 души. Сред арестуваните бе и бившият съветник в ДАНС Алексей Петров, който бе обявен от Цветанов за тартор на престъпна група. От МВР тогава заявиха, че "октоподите" са се занимавали със силово събиране на дългове и рекет, сводничество, разпространение на наркотици, незаконно придобиване на значителни финансови средства, търговия с влияние, пране на пари, укриване на доходи, неплащане на данъци и източване на ДДС.
Цветанов обяви как
МВР разполагало с данни, че групата е функционирала повече от 10 години
От цялата работа излязоха няколко разследвания. Едно дело обаче стана известно като "Октопод" и то влезе в съда с обвинителен акт. В него през есента на 2011 г. прокуратурата вкара като подсъдими в съдебната зала Алексей Петров, Антон Петров, Янко Попов, Марчело Джотолов, Кирил Топалов и експрокурорът Цеко Йорданов. Първите четирима бяха обвинени за участие в престъпна група за рекет, Топалов - за случай на изнудване, а бившият прокурор Цеко Йорданов - за престъпление срещу правосъдието. Четири години по-късно разследването срещу Йорданов беше прекратено, а наскоро той осъди прокуратурата за 50 000 лв. Делото "Октопод" се проточи във времето и накрая се премести от наказателното отделение на Софийския градски съд в спецсъда, където започна отначало. Близо 6 години след операцията то едва тръгна на първа инстанция, а 9 години след нея приключи на това ниво. А ще има още две.
През всички тези години се случиха какви ли не неща. Например съдията от Софийския градски съд, която започна делото първоначално - Румяна Ченалова, бе преместена от наказателното в търговското отделение на съда, но остана да гледа "Октопод". Нейното име изскочи в големите задочни и словесни скандали между Цветан Цветанов и Делян Пеевски, и то именно във връзка с въпросното дело. Пеевски обяви, че той бил на среща, на която били и Цветанов и главният прокурор: "Цветанов каза, че много държал на тази съдийка, тя непременно трябвало да остане по "Октопода". Останах с усещане, че Цветанов е в някаква договорка с тази съдийка. На това главният прокурор отсече, че няма как да приеме. Отсече го остро и Цветанов видимо се изнерви." Ченалова и Цветанов отрекоха да са в каквато и да е връзка. Адвокатите на подсъдимите по делото "Октопод" обаче поискаха тя да си направи отвод от процеса. Ченалова отказа. Само че след тригодишно гледане на това дело тя бе отстранена от ВСС и
съдебният процес трябваше да започне отначало
"Случайно или не, веднага след разпределянето на делото "Октопод" за гледане от мен, започнаха и атаките", обяви веднага след отстраняването си Ченалова. Тя припомни, че първият удар е бил образуване на наказателно производство в Македония по преписка с осемгодишна давност за действия, които е извършила като адвокат. Последвала атаката от френския посланик по делото "Белведере". Ченалова твърди, че е била отстранена от длъжност не заради делото "Белведере", а заради това, че два протокола по делото "Октопод" не са били приложени към него, и за забавено частно дело, което обаче нямало как да приключи, защото било свързано с делото "САПАРД".
Ченалова беше обвинена в длъжностно и документно престъпление по търговско дело на енергийно дружество срещу държавата. Тя беше задържана след няколко неуспешни опита да бъде призована, за да й бъде повдигнато обвинение. Съдът обаче я пусна срещу 8000 лв. гаранция. После й беше повдигнато ново обвинение - заради делото "Соло", по което осъден за убийство на двама младежи изчезна. Тя вече е и подсъдима по случая с енергийното дружество.
Още един представител на държавата по делото "Октопод" - прокурорът Светлозар Костов, изживя трудни дни, след като срещу него бяха образувани четири дисциплинарни производства. Той накрая си направи отвод. Костов, който бе прокурор по делото още от първия му ден и в продължение на четирите години, през които то се водеше в Софийския градски съд, обоснова отвода си с аргумента, че не се чувства безпристрастен. Съдът го прие. Тогава стана ясно, че преди делото да бъде прекратено в градския съд по него са проведени над 75 заседания и са разпитани 180 свидетели, 31 вещи лица и към 15 пострадали. Костов бе командирован в София именно заради делото "Октопод". Той дойде със славата на прокурора, който успя да изработи осъдителни присъди за Димитър Желязков-Очите и Максим Ставийски. Пет години по-късно обаче стана обект на дисциплинарни производства, искани от неговите ръководители.
При отвода си Костов обяви, че причината да не се чувства безпристрастен е случай от лятото на 2015 г., когато прокурор от окръжната прокуратура в Плевен се е опитал да склони основен свидетел по "Октопод" - Георги Цветанов, да смени показанията си. Цветанов не се поддал на тази принуда и било повдигнато обвинение срещу плевенския прокурор, който го принуждавал към лъжесвидетелстване. Костов каза, че вероятно той е щял да бъде обвиненият, ако свидетелят се беше поддал на натиска.
Мистериите по делото не свършват дотук. Цветанов загина при катастрофа на магистрала "Тракия" в района на Чирпан. В деня, в който стана известна смъртта му, се разбра, че и друг свидетел по делото - бившият служител в НСО Пламен Устинов, се намира в Спешната помощ в Тетевен. Пострадал при междусъседски спор с брадви.
Основният подсъдим по делото "Октопод" Алексей Петров пък беше обстрелван с гранатомет, но късметът и бронираният му автомобил успяха да го предпазят. Той всъщност живее втори живот, след като оцеля по чудо след стрелба на 14 август 2002 г. вечерта пред басейна "Спартак". При стрелбата с гранатомета първоначално Петров твърдеше, че става дума за грешка. После обаче обяви, че
предлага награда от 100 000 долара за информация,
която да доведе до разкриването на поръчителите на неуспешния атентат. Той каза още, че е започнал собствено разследване, в което ще се включат и чуждестранни експерти. Коментира, че медиите са определили атентата срещу него като терористичен, и по този повод патетично заяви: "с терористите - като с терористи".
Много бързо МВР и прокуратурата намериха организатора на атентата и го дадоха на съд. Макар и досега да не са им ясни мотивите за атентата. Според прокуратурата обаче Роман Логвиненко трябва да отговаря за организирането на опит за убийство Алексей Петров. Държавното обвинение твърди, че негови съучастници са Артьом Т., Максим Ч. и Йевен Б., но те не са открити и до момента, не е ясно и дали се издирват. Иначе прокуратурата твърди, че Логвиненко бил организирал убийството на Петров, като е давал наставления и разпореждания и обещал да плати 200 хил. евро на тримата. Освен това лично той осигурил два гранатомета РПГ-22, давал разяснения и организирал следенето на Петров. Украинецът набавил и леките автомобили за извършване на престъплението. Всичко това са твърдения на държавното обвинение. Делото бе върнато на прокуратурата на съда, но после обвинителният акт отново бе внесен.
Не може да не се отбележи, че покрай делото "Октопод" и задържането му Петров доведе в България като адвокат и консултант дори бивш главен прокурор на Великобритания. През това време бившата барета и настоящ бизнесмен беше оправдан по друго дело - за пране на пари.
Сагата "Октопод" продължава. Докога - зависи от прокуратурата и съда.
