В предизборното надвикване и истерия доживяхме и немислимото – изграждането на магистрала „Хемус“ да се дава като пример за спазване на законите. Вероятно най-проверяваната магистрала, с купища данни за нарушения пак излезе на дневен ред след доклад на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) и превратни коментари на бившия премиер Бойко Борисов. "АДФИ не откри никакви нарушения", твърди Борисов, цитирайки информацията, както му отърва.
Истината е съвсем различна. Поредният доклад на АДФИ потвърждава съмнения, които съществуват отдавна – за раздути в пъти цени при възлагането на строителството от АПИ към държавното дружество „Автомагистрали“. Разминаванията, установени по някои позиции, са много големи и институциите следва да направят следващата крачка – да проверят дали тези завишени цени не са се мултиплицирали в договорите на крайните изпълнители на строителните дейности.
Какво показва „оневиняващият доклад“?
На всяко тримесечие АДФИ публикува обобщена таблица за приключилите инспекции и констатираните нарушения. Тя е типова, като съдържа задължителни показатели – има ли нарушение на Закона за обществените поръчки, има ли индикатори за измама и т.н. В обобщената информация за първото тримесечие на 2022 г. фигурира и АПИ с две проверки – за договора с държавната фирма „Автомагистрали“ за изграждането на участъци 7-9 от „Хемус“ и по-малък договор за изграждане на довеждащи пътища до ремонтирано трасе Пловдив-Асеновград. Проверката на АПИ за участъци 7-9 от „Хемус“ според обобщената информация е с нула нарушения, с нула съставени актове за административно нарушение, без съмнения за измами.
Борисов взе тази обобщена информация и забърка от нея перфектна буря. Както обикновено обаче, дяволът се крие в детайлите. МФ публикува пълния доклад на одиторите, от които става ясно, че картината изобщо не е розова.
Надписани цени и ощетяване на хазната
Докладът на АДФИ всъщност не е първият, а петият по темата и както обясни шефът на инспекцията Стефан Белчев, се занимава с точно определена задача. Проверката е възложена от органите на прокуратурата във връзка с преписка и е следвало да отговори на три конкретни въпроса – има ли превъзлагане на дейности на подизпълнители, има ли актувани и неизпълнени строително-монтажни работи и има ли завишени цени и неправилно изпълнение.
По въпроса има ли превъзлагане и нарушен ли е ЗОП спор няма - отдавна има и констатации на Сметната палата - „Автомагистрали“ са тръгнали да изграждат магистрала без капацитет, разчитайки на куп подизпълнители и нарушавайки правилата за ин-хаус процедурите. Доказването на всичко това като конкретни действия и бездействия на институциите обаче е трудно, като в случая АПИ отрича изобщо да е знаела за превъзлагането на дейностите (това е много странно твърдение, тъй като „Автомагистрали“ са обяснили, че ще ползват наета техника, а капацитетът на фирмата е лесен за проверка). В доклада на АДФИ тези превъзлагания към частни фирми, избирани без конкурс, не са отчетени като нарушение, защото обект на проверка е АПИ, а не „Автомагистрали“, а от агенцията са настояли, че не знаят за тях. Затова наблюдаващият прокурор е разпоредил одиторите да се съсредоточат върху наличните документи.
Много интересни са констатациите по втория въпрос – има ли надвишаване на цени. Такова е установено по редица позиции от специално привлечено вещо лице, а изводите само засилват съмненията за скалъпени количествено-стойностни сметки и ценообразуване по договорите.
Колко струва един валяк?
18 млн. лв. На толкова възлизат според одиторите разликите от раздути цени по договора на АПИ с „Автомагистрали“ за участъци 7-9. Тази щета също не е посочена като нарушение, защото още няма реално извършени дейности, тоест няма плащани разходи. По договора има платени само аванси. Самото число на пръв поглед изглежда скромно на фона на общата стойност на договора от 1,3 млрд. лв. Установените разлики обаче са прелюбопитни.
Според АПИ цената на една машиносмяна за вибрационен валяк 10-11 тона е 520 лв. Справка в типовите цени в строителството за този период показва, че цената на машиносмяната е 180 лв. Разликата е близо 3 пъти. Машиносмяната за ползване на лекотоварен автомобил е 78 лв. според справочника за този период, а в договора на АПИ с „Автомагистрали“ е 330 лв. – разлика 4 пъти (автомобилът е представен като бордова кола). Цената на машиносмяна за фугорезачка е 12 лв. според справочника, а в договора на АПИ с „Автомагистрали“ – 120 лв. – 10 пъти разлика. Цените от справочника са без добавени допълнителни разходи и печалба – които могат да стигнат до 35%, пише в изданието, но така или иначе разликите са прекалено големи.
Става много любопитно, когато тези цени се сравнят с договорите, сключени от „Автомагистрали“ с външни изпълнители. Тези договори не са били част от проверката на АДФИ, но „Сега“ разполага с тях и картината е много интересна.
Така например в договор за участък 7 (подучастък от 222 до 234,5 км ) цената за машиносмяна на вибрационен валяк 13 тона е дадена 766 лв. (при 180 лв. по справочник). При предвидени 5100 машиносмени с този вид валяк в този подуачстък крайната цена е 3,9 млн. лв. При алтернативна единична цена от 180 лв. крайната цена би била 918 000 лв. Тоест 3 млн. лв. горница само от тази машина.
По сходен начин може да се даде пример и с цената на бордова кола. Бордовата кола в договора на АПИ и „Автомагистрали“ е с цена 330 лв. на машиносмяна, но в последващия договор с частна фирма за посочения подучастък цената вече е 545 лв. При заложени 2200 машиносмени крайната цена е 1,2 млн. лв. Сметката по цена от справочник, дадена от одитора – за 78 лв. на машиносмяна, дава 7 пъти по-ниска крайна цена - 171 600 лв.
Това е пример само с един подучастък, само с два вида посочени машини. Подобен анализ следва да се направи по всички позиции, за да се установи
доколко реални са предложените цени
Това е много важно и на фона на претенциите за актуализиране на цени заради инфлацията.
Тук трябва да се отвори голяма скоба – заглавия „АДФИ не видя нарушения с магистрала „Хемус“ имаше и миналата година в разгара на разкритията за начина, по който е разпределяна баницата. Тогава обект на проверка бе и „Автомагистрали“, тоест не само АПИ, като отново нямаше нарушения. АДФИ като цяло остава късогледа по темата ин-хаус възлагане на магистрали на фона на констатациите на Сметната палата. Публикуваният сега доклад е пореден странен документ – проверката е започвана и спирана многократно. Тези спирания и възобновявания са довели до абсурдно изречение в доклада „Финансовата инспекция се извърши за 30 дни, с начална дата 13.07.2021 и крайна дата 16.02.2022 г.“. Шефът на АДФИ заговори за твърде много проверки и девалвацията им, но с това само си прави лоша услуга. Ако искат въобще някой да им вярва, контролните органи дължат много повече прозрачност и реални резултати на обществото.
