ВИЗИТКА

Д-р Сибила Маринова е ръководител на Отделението по анестезиология и интензивно лечение във Великотърновската болница. Завършила е Медицинския университет във Варна. От 21 години работи в областта на здравеопазването. Тя сезира Етичната комисия на Българския лекарски съюз за изказванията на доц.Мангъров

- Д-р Маринова, разкажете ни как минаха за вас последните месеци, в които се разпространява коронавирусът?

- Първата ни чисто човешка реакция беше на страх, защото става дума за нещо ново, непознато, за което няма информация и няма лечение, насочено към причинителя. Започнахме да се подготвяме, да тренираме как се облича и съблича предпазно облекло, след като си бил в заразена зона, защото точно при събличането човек може да се зарази. И така, както уж нашето отделение беше най-подготвено и правихме тренировки, влезе неразпознат Ковид в отделението, и за 24 часа, преди да осъзнаем, че става дума за коронавирус, се заразиха 3 сестри и една санитарка. Нещата не станаха така, както ги очаквахме, като в Италия, Франция - да започнат да идват пациенти с дихателна недостатъчност и пневмонии. Реално хората с хронични заболявания си имат оплаквания и иначе. При нас пристигна пациентка с тежка сърдечна недостатъчност с оплакване от задух, за която обаче задухът е обичайно оплакване. Близките скриха, че тя е имала контакт с хора, върнали се от чужбина, което е много съществено - за съжаление, много често се случва близките и самият пациент да крият подобна информация, въпреки че многократно ги питаме, което е много неприятно. В някакъв момент осъзнахме, че става дума за коронавирус, тъй като кръвно-газовите показатели на пациентката не се подобриха, въпреки че я поставихме на апаратна вентилация, което обикновено помага на сърдечно болните. И за тези изгубени 24 часа имахме 3 млади момичета с пневмонии, които бяха за болнично лечение. Тогава разделихме реанимацията на две - чиста и заразена, после минаха още 3-ма пациенти през тази реанимация - за съжаление, всички бяха в много тежко състояние и всички починаха.

Наскоро сравних коронавируса със свинския грип. Аз работех по времето на свинския грип, имахме 3-ма пациенти в отделението, двама от тях починаха, единият се оправи. Но не сме обличали гащеризони, не сме спазвали такива мерки за дезинфекция, никой от 50-те души персонал в реанимацията тогава не се разболя. А сега за 24 часа - 4-ма човека.

- Посвикнахте ли да работите в такива условия?

- Горе-долу посвикнахме. Всички се пазим, защото всички видяха какво се случи в реанимацията. Разбрахме, че има неща, които зависят от нас и които може да контролираме. Важна е хигиената, дезинфекцията, носенето на маски, на предпазно облекло, и то правилно, когато си в заразената зона. С времето започнахме да натрупваме някакъв опит. Но това, което мен ме изумява, е, че въпреки че у нас нещата започнаха да се случват малко по-късно във времето след другите държави, не взехме пример от тях. До края на март нямахме кой знае колко сериозна обстановка в България. Виждахме какво се случва при китайците, италианците, французите, но много -много не си вземахме поука. Да вземем за пример мача, състоял се през февруари на стадион "Джузепе Меаца" с 40 хил. души публика и който е биологична бомба за разпространението на вируса в Ломбардия. Въобще не ни светна лампичката за тези неща.

Но поне хубавото беше, че има от кого да се учим - преди коронавируса достъпът до научните статии беше платен, защото това е интелектуална собственост. Но сега всички лекари, фармацевти имаме абсолютно безплатно достъп по последните публикации, проучвания и статии, посветени на коронавируса. Като гледам, има доста хора, които въобще не четат тези публикации. Аз започнах да чета много от февруари, но в един момент излязоха толкова много различни информации, че вече бях на предела си да поемам още и затова спрях за известно време, за да мога да обработя прочетеното. После пак започнах да чета. Точно това е хубавото - че излизат много научни публикации, че има научна основа на всичко това, което трябва и можем да правим, и тя се надгражда непрекъснато, защото съвременната медицина е медицина на доказателствата.

- Как оценявате разхлабването на мерките у нас?

- Разхлабването на мерките трябваше да стане постепенно, малко повече да се говори на хората, да им се обяснява какво ще следва. Според мен стадионите и нощните заведения не трябваше да бъдат отваряни. Много интересно, когато лекар излезе да говори за някакви мерки, хората веднага настръхват, защото си мислят, че ние лекарите искаме те да си стоят по къщите затворени, както беше през зимата. Не, ние не искаме това. Ние искаме хората да са малко по-съвестни и да спазват мерките - дезинфекция, дистанция, носене на маски. Не искаме да стоят заключени. Обвиняват ни, че заради нас икономиката страда и хората стоят гладни. Аз разбирам напълно хората, които нямат работа. Но защо трябва да преживеем сценариите на Италия, Франция? Толкова ли е трудно да носим маски, нещо толкова просто?! Вече имахме достатъчно време, за да свикнем с тях. В Испания, ако излезеш без маска, хората те гледат все едно си излязъл по бельо.

- И за маските, както и за всичко около коронавируса, имаше много противоречиви информации. Едни експерти казваха, че вирусът не е опасен и маските на помагат, други - че предпазват. На кого да вярваме? И дали този разнобой не намали доверието на хората във всякакви мерки, предложени от кабинета?

- Има достатъчно научни публикации в подкрепа на това, че маските предпазват. Ако аз съм с маска и вие сте с маска и някой от нас е заразен, вероятността да се заразим е 1.5%. Има и симулации с хора - как изглежда кашлица, говор, смях без маска и как се разпространява аерозолът с маска. Тези неща са направени визуално, за да могат хората да ги видят и да ги разберат. Затова не разбирам как може един човек, който смята себе си за експерт и има титла, да излезе и да говори неща, които не са основани на научни данни. Това, че ти смяташ, че не трябва да носиш маска, не означава, че трябва да отправяш такива послания към хората. Маската е нещо, което доказано предпазва. Това не подлежи на коментар. Да, смятам, че противоречивата информация обърква хората. Но кой от работещите с коронавирус излезе и каза: "Това е грип, маските не трябват". Това трябва да им говори достатъчно на хората. Хората, които са го видели, знаят, че това не е обикновен грип. А тези, които не са виждали болен от коронавирус, излизат и казват: "Няма нужда от маски!" Това е достатъчно, то е очевидно.

- Затова ли се противопоставихте на изявленията на доц. Мангъров за масовия имунитет?

- Твърденията му изобщо не кореспондират с научните публикации. Пак ще повторя - прави ли ви впечатление, че нито веднъж лекар, който е работил с коронавирус, не излезе да каже: "Ей, хора, няма страшно! Това е грип, китайска кашлица, не е опасен, маските не са нужни, дайте всички да излезем да се заразим, да си изградим имунитет и да се приключва с това". Няма такъв! Единствено хората, които не са виждали болен от коронавирус, излизат да говорят такива неща. Непрекъснато излизат научни публикации с доказателства, че имунитетът не е траен. Вчера излезе публикация от Великобритания, че след месец рязко пада нивото на антителата на преболедувалите. Значи това не е начинът, защото когато се заразят много хора едновременно, определен процент от тях ще се нуждаят от болнично лечение. До момента не сме имали такава ситуация. Аз работя от 21 г., не помня такъв случай. Дори по време на грипните епидемии не сме имали такова нещо - да трябва да се обособи отделно отделение, да се ползва такава степен на защита, да се отделят екипи, които после са извън строя много дълго време - те трябва да са поне 2 седмици в карантина, което пречи на другата работа в болницата.

- Главно заради твърденията му, че болните от коронавирус ще се увеличат заради скока на клиничната пътека на 1200 лв., ли сезирахте етичната комисия към БЛС?

- Точно затова. Доц.Мангъров каза, че пътеката е 1200 лв. и болниците ще приемат болни от коронавирус, за да изкарват пари. Това не е вярно. Пътеката е 618 лв., ще стане 1200 евентуално при подписване на анекс към НРД, което още не се е случило. До преди 2 седмици пациент с коронавирус се изписваше от болницата след 2 последователни отрицателни PCR-теста. Т.е. ако PCR-ът е 80 лв., на всеки човек само за това, че ще го хоспитализирате, вие му правите три теста - един при влизането и 2 при изписване. Като махнете цената на тестовете, колко пари остават? В нашата болница средният разход само за медикаменти на преминалите досега пациенти от коронавирус е 1300 лв. Отделно със 100% се се качили разходите за дезинфектанти, с 67% - за консумативи, а разходът на преминал болен се е увеличил с 60%. Къде отиват тези пари? Дори да предположим, че някой болничен мениджър иска да изкара пари? Кой мисли за тези хора, за този човешки фактор, за това, че няколко екипа са извън строя, не могат да вършат обичайната си работа, която също е пациенти и е някакъв приход за тази болница.

А това, което тези хора си причиняват вътре? Ние не искаме да стоим вътре, облечени в гащеризони на 30 градуса, повярвате ми. Никой не иска. Всеки иска да си работи обичайната работа и да си ходим без страх при семействата. Никой от нас не ги иска тези пари. Никой! Ако той ги иска (доц. Магъров - бел.ред.), аз му предлагам да отиде при колегите си инфекционисти от Пловдив, Смолян, Сливен, Шумен, които изнемогват, защото имат много болни. Нека да отиде да им помага, тъкмо ще види отвътре как се крадат парите от пътеката за коронавирус, и после пак да излезе да коментира. Това е ужасно отвратително и неетично. То е подигравка с тези хора. Толкова колеги са заразени, има и починали колеги - факт. Ще има и още. Не можеш да излизаш и да говориш такива неща, и то абсолютно неоснователно. Тези хора са толкова преуморени вече.

- Колко време може да издържите на този режим?

- Ох, много е изморително наистина. Ние бяхме на този режим, когато в реанимацията имаше заразени с Ковид, сега Слава богу няма. Но въпреки това, то е едно постоянно напрежение, защото очите ти са на четири. Защото трябва да пазиш всички - пациентите, колегите. Ако влезе пациент с коронавирус, трябва да го разпознаеш, да го изолираш, защото той може да зарази останалите пациенти, персонала. Моите колеги се сменяха на седмица в отделението. Аз работих с първата пациентка с коронавирус и давах анестезия на доказан болен с коронавирус. След това бях в чистата реанимация - тогава бях останала сама за 2 седмици в цялата болница да работя в реанимацията и операционната.

- Кое е най-кошмарното нещо, на което сте били свидели по време на кризата с коронавируса?

- Най-кошмарно и най-големият страх според мен за всички, които работят, е да не заразят близките си. Не себе си, а близките си. Затова хората се изолират. Един мой приятел беше дал къщата си безвъзмездно на персонала на болницата, за да се изолират, след като излязат от Ковид-зоната, до излизане на отрицателните им тестове. Моите екипи се възползваха от това и стояха там преди да се приберат при семействата си. В момента след болницата и аз се прибирам у дома при дъщеря ми, която учи медицина и преживява с мен всичко от началото на кризата.

- Каква е прогнозата ви за коронавируса?

- Не искам да правя прогнози. Не искам да си помислям за лошия вариант, в който в 21 век хората няма да могат да стигнат до болнично лечение заради това, че не са си носили маските и няма да има достатъчно свободни легла и достатъчно персонал. Много, много се надявам това да не се случи. Никой не може да даде прогноза. Самият Мангъров каза, че юни вече няма да има коронавирус. Вече сме средата на юли и коронавирусът си се вихри с пълна сила - в света има по 200 хиляди заразени на ден. Две неща са необходими, за да изчезне коронавирусът - или голяма част от населението да преболедува и да изгради имунитет, което виждаме, че няма как да се случи на този етап, или вирусът да мутира фатално за него и да изчезне заради тази мутация, което също е много малко вероятно. Моля се да започне по-леко протичане на коронавирус инфекцията. Не ми се иска хората "яко да измрат", затова и правим всичко това, за да предпазваме хората. Моя състудентка - реаниматор във Франция, ми разказа за 5 нейни колеги на възраст от 45 до 60 г., които са починали от коронавирус. Това е потресаващо, защо трябва да се случва? Защо трябва да се случи лошото, за да повярваме? Защо трябва да видим наш близък да не може да диша? Аз не искам да преживявам това нещо!