В българската политика изразът „силните на деня“ вече ще трябва да се възприема буквално – силен си днес, а утре изпадаш в групата на слабаците. Някои политици разбраха това по най-тежкия начин – като шоумена Слави Трифонов, чиято партия ИТН светкавично стигна политическия връх и също толкова бързо се срина от него. А сега подобен упадък заплашва и президента Румен Радев, който само допреди половин година се разпореждаше с държавата като самодържец.
Едва ли някой очакваше, че Радев може да се сдобие с толкова власт, колкото получи в размирното време между 2021 г. и 2023 г. Преди това бяхме свикнали да смятаме президента едва ли не за церемониална фигура – институция с авторитет, но без реални правомощия. Е, това схващане се оказа грамадна грешка. Редуващите се служебни правителства, назначени от държавния глава, показаха, че той може да управлява страната почти като един редовен министър-председател. Това беше един „резервен конституционен модел“, както сполучливо се изрази Христо Иванов от ПП-ДБ. Този модел внезапно се наложи, когато парламентът колабира под тежестта на партийните вражди, и почти всички нишки на държавната власт се съсредоточиха на „Дондуков“ 2.
Още тогава беше ясно, че това няма да изтрае дълго.
Достатъчно беше парламентът да излъчи редовен кабинет и конструкцията, на която се опираше властта на президента, се изпаряваше като дим. Така стана, когато в края на 2021 г. беше избрано правителството на Кирил Петков. Дотогава той и колегите му в ПП бяха фаворити на Радев, но бързо се обърнаха в негови противници, защото искаха да управляват без да се съобразяват със своя патрон. Този кабинет обаче изтрая само около половин година, след което рухна заради вътрешните си противоречия, а страната отново беше поета от президентско правителство.
Такъв вариант за развитие съществуваше и сега. Кабинетът „Денков-Габриел“ е най-крехката и неестествена политическа конструкция, която можем да си представим. И едва ли не през ден за последните 6 месеца, откакто той управлява, го удряше политически трус, който ни караше да се чудим колко ли ще изтрае. А беше ясно, че ако падне, Радев отново ще хване кормилото на държавата.
Е, не се случи. За добро или за лошо сглобката се удържа. Нещо повече – успешно преработи Конституцията така, че вариантът, на който се надяваше президентът, стана почти невъзможен да се случи. Досега, ако парламентът се провалеше с редовното правителство, държавният глава го разпускаше и назначаваше служебен кабинет, в който кадруваше както си иска. От сглобката обаче се изхитриха и обърнаха този модел – вече парламентът няма да се разпуска преди избори, а президентът ще избира служебен премиер между няколко висши държавни длъжности, изредени в Конституцията.
Тепърва ще разберем дали тази схема е сполучлива.
Във всеки случай, президентът вече няма да бъде решаващият фактор в служебната власт. Замества го Народното събрание – иначе казано, сглобката, която на практика ще ръководи временния кабинет, тъй като всички потенциални премиери са назначени от парламента, в който ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС разполагат с мнозинство. Така Радев изгуби най-силния и важен лост, с който разполагаше. Дори и кабинетът „Денков-Габриел“ да рухне утре, той няма да може да си върне позициите, с които разполагаше преди.
А междувременно Радев започна да се губи от общественото внимание. Опитите му да се върне в центъра на политическата сцена не успяват. Ето, управляващите захвърлиха идеята да обявят 24 май за национален празник на мястото на 3 март. Това ликвидира в зародиш инициативата за "Народно движение 3 март", замислена в президентството. Тя целеше да обедини срещу сглобката консервативно и националистически настроените българи, като използва за повод смяната на празника. Сега обаче държавният глава и хората му ще трябва да мислят друг проект, ако държат отново да се занимават с партийно строителство.
Радев се загуби и в грандиозния скандал,
който възникна около премахването на паметника на съветската армия. Тук в челото на „съпротивата“ застанаха леви политици – Мая Манолова от „Левицата“, Иван Таков от БСП-София и др. Дори по казуси, в които той реално се задейства – например, като оспори парламентарното решение да се предадат бронирани машини на Украйна, битката я водиха „Възраждане“ и БСП, които нямат никакво намерение да делят славата си с него.
А тепърва на Радев му предстоят тежки схватки в защита на останалите му правомощия и наследството на служебните му правителства. От ПП-ДБ точат зъби, за да му отнемат възможността да влияе върху назначенията в специалните служби. Законопроект в тази посока е внесен в парламента и скоро ще му дойде редът за разглеждане. По искане на БСП беше създадена парламентарна анкетна комисия, която да проучи дългосрочният договор с турската газова компания „Боташ“, който служебният кабинет на Радев сключи през януари 2023 г. Ясно е, че враждуващата с президента върхушка на „Позитано“ 20 се кани да му създаде големи главоболия.
Така Радев се оказва в доста тежка ситуация. От една страна, той е поставен в положение на кръгова отбрана – атакуват го и управляващите, и опозицията. От друга страна, лостовете, с които той се налагаше като фактор в държавата един по един му биват отнемани. И той не знае какво да прави. Това пролича в новогодишното му обръщение, в което изсипа всевъзможни обвинения срещу противниците си, но с нищо не показа, че има конкретен план да им се противопостави. Равносметката е, че президентът се маргинализира като политическа и държавна фигура и това може да се окаже една от най-важните тенденции в българската политика за тази година, а и отвъд нея.
