Quantcast
Санкциите по закона "Магнитски" изненадаха и управляващите | СЕГА
facebook
twitter

Наблюдател

Санкциите по закона "Магнитски" изненадаха и управляващите

Покрай наказаните олигарси могат да пострадат и голям брой читави фирми и обикновени граждани
 Илияна Кирилова
Министър Кирил Петков не крие, че санкциите от Вашингтон може да ударят и порядъчни компании

На 2 юни САЩ обявиха безпрецедентни санкции за корупция по закона "Магнитски" срещу трима българи - Делян Пеевски, Васил Божков и Илко Желязков, и на 64 дружества, свързвани с тях. Новината връхлетя като цунами и изненада не само санкционираните олигарси, но и управляващите в България. Липсата на парламент допълнително влошава нещата. Как ще се прилагат санкциите? Кого ще засегнат? Какво се случва със служителите на санкционираните дружества? А с дребните акционери във фирмите от "черния списък"? Може ли косвено засегнати от евентуални решения и действия на българските власти да съдят държавата за обезщетения? Засега ясни отговори от отговорните институции няма. Няма и чужд опит, който да се следва, защото санкционираните по закона "Магнитски" в ЕС са единици.

Специалистите са категорични в едно - санкционираните от САЩ лица са символ на корупцията, трябва да бъдат изолирани и всеки, който продължи да работи с тях, е заплашен от големи наказания. За включените в черния списък фирми това означава пълно

 

блокиране на всичките им активи в САЩ

 

Забраняват се всякакви сделки и разпореждания с пари, имоти, акции и т.н., които са собственост на санкционираните лица. Това включва и предоставяне и получаване на средства, стоки или услуги от, на или в полза на санкционирано лице. На компаниите с американско участие се забранява всякакъв контакт с "токсичните". В тази връзка американските фирми вече разпращат до своите партньори по света предупредителни писма със списъка на българските фирми и граждани, санкционирани от Вашингтон. "Моля да спрете контактите с посочените имена, докато не отпаднат санкциите срещу тях", се казва в писмата. 

Санкциите" в САЩ са ясни. По-сложен е въпросът как те се отразяват в България. Очертава се консенсус, че изолирането на токсични бизнесмени може да стане само със специален закон за прилагане на санкциите "Магнитски" у нас. Това обаче няма да стане скоро -  трябва да има парламент, който да не е "еднодневка" като предния. Междувременно правителството се чуди какво да прави. Финансовото министерство и НАП взеха списъка "Магнитски" и го публикуваха на сайтовете си - за сведение. В момента тече голяма битка кои от косвено свързаните лица и фирми да се добавят към него. БНБ се държи като страничен наблюдател и не уведомява обществото какви указания дава на банките.

 

Всичко това само увеличава паниката

 

- най-вече сред хората, които могат да пострадат, без да са участвали в каквато и да било далавера. Които чакат заплата от тези фирми, или по една или друга причина, са се оказали дребни акционери в тях.

Време за губене няма, защото може да се получи ефектът на доминото. На практика всички финансови институции по света се съобразяват със санкциите на OFAC и спират деловите си отношения с клиенти, попаднали в "черния списък". "Ако някой не се съобрази със забраната - примерно плати на лице от забранителния списък или получи от него 75 000 долара, го грози глоба от 100 000 долара. За суми над 200 000 долара глобата е 311 562 долара", обяснява пред "Лекс" Джулиън Ластоуски, адвокат от Калифорния с над 40 години практика в гражданското право. 

Международните делови контакти трудно се крият (доларът е глобална резервна валута, над 60% от световната търговия се извършва в долари и рано или късно всяко движение на пари стига до американска банка). Всички широко разпространени в България и Европа  дебитни и кредитни карти, чрез които осъществяваме разплащания, всъщност са под контрола на американски компании - "Виза", "Мастъркард", "Американ експрес". "Сигурно е, че имената от черния списък оттук насетне няма как да ползват карти на тези компании", обясни доц. Христо Христев, спец по международно право в Софийския университет.

Финансовият министър Асен Василев посочи, че под ударите на санкциите са не само доларовите преводи, но и всички международни трансакции в системата SWIFT: "Всяка банка, ако не иска да бъде изключена от SWIFT, се съобразява със санкциите на Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерството на финансите на САЩ. Това се отнася и за всички международни компании - прекратяват всякакви отношения с имената от черния списък." Факт е, че и банките в България отдавна имат във вътрешните си правила ангажимент да следят и ограничават транзакциите на лица, които са обект на международни санкции, вкл. и от OFAС. Точно заради това бившият шеф на Уникредит Булбанк Левон Хампарцумян допусна, че нашите банки вече са  "замразили" авоарите на лицата, изброени в списъка от Вашингтон. 

Дали е така, можем само да гадаем. Защото Асоциацията на търговските банки и БНБ

 

се измъкват от парещите въпроси с общи приказки.

 

"Банките са предприели всички необходими в случая действия, при спазване на съответната нормативна уредба и вътрешни правила" - това сухо уверение дойде от БНБ, след като "Сега" попита какво следва от огласяването на списъка "Магнитски". От БНБ досега не са казали и една дума за възможните последици за "свързаните лица" от списъка, който НАП и ДАНС съставят в момента.  "При вземане на съответни решения от работната група БНБ ще предприема стъпки съобразно своите правомощия и приложимата нормативна уредба", увериха от централната банка. 

Асоциацията на банките само повтаря казаното от БНБ: "Банките, в съответствие с установената от БНБ надзорна рамка и действащата нормативна уредба, както и съгласно своите вътрешни правила и процедури, са предприели всички необходими действия, изискуеми при такива случаи, по отношение на санкционираните лица".

Черният списък обаче не е даденост - той може да расте, ако OFAC открие още фирми и граждани, свързани с имената в  него. Тогава те също се добавят и нормалните компании ще трябва да изолират и тях. Така всеки, който дори инцидентно или индиректно е общувал с "токсично" име от списъка "Магнитски", може да се окаже обект на санкции и да осъмне със запорирани банкови сметки. Именно затова служебното правителство реши да се направи разширен български вариант на американския списък -  за да е ясно за кои фирми и граждани има риск. Трудната задача е възложена на МВР, ДАНС, МФ и НАП. Те трябва експресно да определят лицата, които попадат и или могат да попаднат в обхвата на санкциите, наложени отвъд океана. В списъка трябва да бъдат включени: всички фирми, притежавани, контролирани или управлявани през последните 5 години от лицата от списъка на OFAC, както и всички съдружници, акционери, управители и членове на органи на управление и контрол на тези фирми през последните 5 години; всички граждани и фирми, които бъдат установени от ДАНС и НАП в хода на прилаганите постоянни мерки за идентифицирането на степента на свързаност на лица с лицата от списъка. 

От това следва, че и и бг списъкът няма да е нещо окончателно, а ще бъде допълван във времето (той ще стои на сайтовете на МФ и на НАП и текущо ще се актуализира). Постоянна работна група от ДАНС и НАП ще подава информация за новооткрити свързани лица или ще предлага изключване от списъка в случай, че свързаността е прекратена. При първото обновяване на списъка в него попаднаха още 34 фирми.

Проблемът с идентифицирането на застрашените се усложнява, защото

 

санкциите "Магнитски" се прилагат и за "асоциирани" лица,

 

а нашето законодателство използва друг термин - "свързани лица". "У нас свързаността трябва да бъде доказана, докато в САЩ не се изисква непременно връзките да са "черно на бяло" - проследими в регистър или в документи. Достатъчно е да има предположение за свързаност, например, да се знае, че ядат и пият заедно", обясни известният банкер Левон Хампарцумян.

Служебният финансов министър Асен Василев даде конкретен пример за възможен риск: Представете си, че енергийният холдинг БЕХ бъде уличен и санкциониран заради "опасни връзки". Това означава, че всичките му международни кредити стават предсрочно изискуеми и трябва да се върнат незабавно, холдингът няма да има достъп до банковите си сметки, няма да може да плаща и да приема плащания. А това е компания, която е структуроопределяща за българската икономика, и последствията може да са бедствени. БЕХ е "майката" на НЕК, АЕЦ "Козлодуй", "Булгаргаз" и останалите държавни гиганти в енергетиката.

Министърът на икономиката Кирил Петков пък използва за илюстрация Държавната консолидационна компания. "Ако ДКК прави ремонти на язовири с фирми на Пеевски, тя се води асоциирано лице и американското правителство може да направи запор на нейните сметки", поясни той.  

Илко Желязков е в списъка от Вашингтон наред с Пеевски и Васил Божков. Не е ясно дали участието му в директорските бордове на държавната ТЕЦ “Марица изток” 2 и проектната компания за българо-гръцката газова връзка "Ай Си Джи Би" до 2018 г. и 2019 г. няма да създаде проблеми за тези дружества.

Анализатори се опасяват, че може да има неприятности и за Българската банка за развитие - ББР е кредитирала с над 100 млн. лв. фирма, свързана с лице от санкционния списък. Икономическият министър се изказа доста предпазливо: "За ББР не свети червена лампа - засега..."  Но призна: "Има страшен риск. Трябва да опазим реално всички свестни компании, които всъщност нямат нищо общо с тези хора да не попаднат под ударите на санкциите. САЩ ни казаха, че всеки, който оперира с име от списъка, се води асоциирано лице и рискува САЩ и техните финансови партньори да го вкарат в списъка и да замразят средствата му". 

"Оказахме се неподготвени за такъв тип заплахи. В нашето законодателство зее огромна дупка по тези въпроси. А не само САЩ налагат такива санкции. Има и европейски орган, има и британски, и други международни органи", коментира Асен Василев. 

"Това, което може да направи служебното правителство на този етап, е да предпази дружествата с държавно и общинско участие и държавните институции от попадане в обхвата на санкциите на OFAC", заяви служебният премиер Стефан Янев.

 

Но как ги предпазва?

 

Няма данни да са спуснати инструкции до ведомства и държавни фирми как да избягват контакти и контракти с персоните и фирмите от списъка "Магнитски", огласен на 2 юни, и как да прекратят вече сключени договори или задвижени сделки. А какво да правят частните фирми? Като се имат предвид размахът и разнородните бизнес-начинания на персоните от списъка "Магнитски", вероятно огромен брой компании са имали контакти с тях като доставчици, партньори, подизпълнители и т.н. - в строителството и цигарения бизнес, в хазарта и спорта, на медийния и рекламния пазар и т.н. Как да постъпят нотариусите или адвокатите, ако при тях като клиент дойде лице или фирма от забранителния списък? По закона за мерките срещу изпирането на пари те трябва да докладват при съмнение.

Без ясни правила "черният списък" може да стане огромен и косвено да пострадат дори обикновени граждани - само защото техните работодатели са имали вземане-даване с фирми от орбитите на Васил Божков или на Делян Пеевски. Може да изгорят всички работници и служители на уличена в "опасни връзки" българска компания - ако банковите й сметки бъдат блокирани, тя няма да може да плаща нито заплати, нито осигуровки. Българското законодателство немее за такива случаи. Политици и експерти старателно заобикалят тази тема.

Горчивата истина е, че ако у нас имаше работещи антикорупционни закони и институции, нямаше да се налага САЩ да ни пращат черни списъци за бизнес персони нон грати. Корупцията е инструмент за финансови облаги и незаконно забогатяване, а незаконните доходи трябва някак да се легализират. България има прекрасен и съвсем европейски закон за мерките срещу прането на пари - модерен и обемист. Само дето очевидно не работи. КПКОНПИ и прокуратурата преследват корупмирани и корумпиращи само ако те загубят статута си на олигарси - при развод с управлението. Докато е така, ЕС и САЩ ще ни засрамват с черни списъци на покварата, които са като черно клеймо за безпомощността на държавните институции.

 

.....................................

Адв. Михаил Екимджиев: Нужен е закон ала "Магнитски"

В Указ 13818, който допълва закона "Магнитски", се посочва, че Министерството на финансите на САЩ насърчава всички правителства да прилагат подходящи и ефективни мерки срещу прането на пари за справяне с рисковете, причинени от корупция - с цел по-нататъшна защита на международната финансова система от злоупотреби от страна на корумпирани лица. С други думи, топката сега е в полето на България -  да избистри мерките и да ги приложи. А тъй като става дума за ограничаване на основни права на собственост, необходимо е следващият парламент да уреди със закон последиците от американските санкции, смята адвокат Михаил Екимджиев.

Тъй като в момента няма действащ парламент, правителството би могло да приеме някакъв акт - решение или постановление, но той би трябвало да има преди всичко препоръчителен характер, и то само за публичните институции. "Правителството може да препоръча настоятелно на публичните институции да не работят със санкционираните дружества и да избягват да им възлагат поръчки", обясни той. И допълни, че няма как без закон дружествата да бъдат спрени от участие в процедури по обществени поръчки, но присъствието им в "черния списък" би могло да е фактор при класирането. Адвокатът подчерта, че правителството трябва да действа изключително премерено и балансирано, за да не се стигне до прекомерно засягане на права и свободи на контрагенти на санкционираните дружества.

Само на базата на санкциите по закона "Магнитски" тук не могат да се налагат запори и възбрани. Това би могло да стане, след като съответните български органи - НАП, прокуратурата, БНБ, извършат проверки. 

"Въпреки че законът "Магнитски“ има преди всичко политически и морални измерения, той е особен полезен за оборване на тъпата опорка на Гешев, че работата на прокуратурата и на правоохранителните органи е да ни пазят от битовата престъпност и нито те, нито ние трябва да се занимаваме с корупцията. Този закон ни напомня, че корупцията нарушава правата на всички нас, защото ставаме по-бедни, по-болни по-малко образовани. И затова данъкът "корупция" е проблем, срещу който трябва да се борим. Корупцията е двустранен процес, но решаващата роля е на хората от властта, които създават условия за нея - разрешителни режими и неясни норми, даващи възможност за административен и съдебен произвол", заключи Екимджиев.

Още

Брюксел призна: Не си свършихме работата в България

16.09.2021

Обновена

СВЕТОСЛАВ ТЕРЗИЕВ

33283
НАП най-сетне ще провери тотото и 14 фирми, свързани със спорт

16.09.2021

Обновена

РЕБЕКА БОРИСОВА

1989
Пише се закон за санкциите "Магнитски"

14.09.2021

Обновена

ДОРОТЕЯ ДАЧКОВА

2195