Първите седмици от ваксинационната кампания в ЕС преминаха под знака на голямото изоставане от Великобритания, САЩ, Израел, Китай. Бавното темпо на ваксинация и неритмичните доставки очаквано породиха напрежение и скандали и на европейско ниво, и в отделни страни. Натискът за допълнителни доставки се засилва, като това пролича и от извънредната сделка на ЕК за купуване на допълнителни 300 млн. дози от ваксината на Pfizer/BioNTech. България не е изключение от тези проблеми - в ЕС само Белгия и Чехия са по-назад по дял на ваксинираното население. Достатъчно ваксини ли поръча България и уцели ли баланса между различните продукти?

"Смущаващо много ваксини"

През ноември правителството създаде впечатление, че ако има проблем с ваксините, той ще е, че ще ни останат в излишък. "Смущаващо е, че ще се сдобием с толкова голям брой ваксини", коментира на специално свикано съвещание шефът на НОЩ ген. Венцислав Мутафчийски и беше подкрепен от Ангел Кунчев и др. Тогава се разбра, че поръчваме общо 12-13 млн. дози ваксини по сключените от ЕК предварителни споразумения. При повечето ваксини се поставят по 2 дози, като 13 млн. са достатъчни за ваксинирането на 6,5 млн. души, или почти цялото българско население. От него трябва да се изключат децата до 16-18 г., защото ваксините не са предназначени за тях. Така портфолиото на пръв поглед изглежда добре. Но само на пръв поглед.

Няма никаква прозрачност от какви точно съображения се е водила България при поръчването на конкретните количества от всеки продукт. У нас, подобно на останалите страни в ЕС, ясни данни започнаха да се обявяват едва през януари с пристигането на първите доставки. До момента се знаят конкретни количества за четири разработки. Страната ни първо обяви, че очаква 1 млн. дози до юли от ваксината на Pfizer/BioNTech, но тази седмица в отговор на въпроси на "Сега" МЗ коригира количеството на 2 млн. дози. От ваксината на Moderna се очакват до юли 500 000 дози. 4,5 млн. дози са поръчани от очакващата пазарно одобрение на 29 януари ваксина на AstraZeneca. България е поръчала и 2 млн. дози от ваксината на Johnson&Johnson, от която първоначално нямаше намерение да поръчва.

От МЗ твърдят в отговора си до "Сега", че поръчаните до момента количества от пет производителя - без Sanofi и Novavax, ще стигнат за ваксинацията на 6 млн. души (12 млн. дози). От тези данни излиза, че в общото количество има и около 3 млн. дози от ваксината на Curevac.

Защо не заложихме повече на първите две?

От поръчаните 12 млн. дози в момента се доставят само ваксините на Pfizer и Moderna, и то в много малки количества. Това поражда въпроса защо не заложихме повече на двата продукта в най-напреднала фаза.

Хронологията на одобряването на договорите за предварително закупуване на ваксини на ниво ЕК показва, че договорите с Pfizer и Moderna са едни от най-късно сключените. Договорът с Pfizer/BioNTech бе одобрен на 11 ноември, този с Moderna – едва на 25 ноември. Преговорите и с двете компании са започнали доста по-рано, но конкретните договори са от ноември. С другите производители договорите бяха подписани много по-рано – с AstraZeneca влезе в сила на 27 август, този със Sanofi-GSKЗ – на 18 септември, с Johnson&Johnson – на 21 октомври. На 17 ноември бе подписан договорът и с Curevac. Сега на Брюксел му се налага да обяснява това закъснение и как то влияе на набора от налични ваксини в Европа. Възможно е именно страната ни да е решила, че си е осигурила необходимите доставки заради първите сключени договори. 

Любопитно на фона на този график е на какъв етап са били клиничните проучвания към момента на сключването на договорите и подаването на заявките за количества. Moderna и Pfizer/BioNTech започнаха фаза 3 на клиничните проучвания още в края на юли. AstraZeneca започна фаза три на 31 август. Johnson&Johnson влезе на този етап на 23 септември. Sanofi-GSK обявиха етапи I/ II на проучванията през септември с обещание за начало на фаза 3 до края на годината, тоест към момента на сключване на договора е било ясно, че тяхната ваксина ще закъснее до втората половина на 2021 г. Впоследствие разработката на Sanofi допълнително се забави заради ниска ефикасност при по-възрастни хора.

Уравнение с много неизвестни

Въпреки наличието на публично обявявани данни за хода на проучванията от МЗ твърдят, че уравнението е било с твърде много неизвестни. „Обръщаме внимание, че към датата на взимане на решенията и сключване на договорите от страна на ЕК с производителите – август 2020 г., когато е подписан първият договор, нито една ваксина не беше получила разрешение за употреба и липсваха данни за провежданите клинични изпитвания, което означава, че нямаше конкретна информация нито за датите на реалното одобрение на всяка от ваксините, нито за обхвата на производствения капацитет, периодичността и сроковете за производства на конкретните партиди. Всяка държава членка получи възможност за адаптиране на количествата съобразно нагласите на населението за ваксиниране, на база опита от другите ваксинационни дейности и логистичните си възможности“, изтъкват от МЗ. 

А защо на нас толкова малко?

Откакто започнаха ваксинациите в ЕС, те са съпътствани от нестихващи скандали около разликите в темпото при различните страни. У нас например много хора се питат как така Дания (население 5.8 млн.) има ваксинирани 117 000 жители, а България - под 16 000. В тази връзка от ЕК постоянно уверяват, че количествата са разпределяни на базата на формула, отчитаща пропорционално населението на всяка една от държавите, за да има справедливост.

Формулата не е обявена публично. Страните членки обаче са имали възможност да поръчат по-малко от полагаемото им се, където започва и мистерията какво точно се е случило. В този случай частта от квотата, от която дадена държава се е отказала, също е разпределяна пропорционално между останалите държави, желаещи да получат повече. От ЕК разясниха и друга възможност – страните да не са поръчали от всяко договорено количество. Така например първият договор с Pfizer/BioNTech включва твърда доставка на 200 млн. дози и допълнителна опция за още 100 млн. дози.

По данни за 2020 г. населението на ЕС е 447 700 000 души без Великобритания, България е с население към края на 2019 г. от 6 951 482 души. Това прави 1,5% от населението на ЕС. От здравното министерство потвърдиха пред „Сега“, че делът на нашето население е именно с коефициент 1,55% при разпределението. При поръчано общо количество от Pfizer/BioNTech на първия етап на ниво ЕС 300 млн. дози – 200 млн. сигурни и 100 млн. като допълнителна опция, на България се полагат 4 650 000 дози при реално поръчани 2 млн. Малка спрямо възможното е и поръчката за Moderna - 500 000 дози, а тук общата поръчка на ниво ЕК е за 80 млн. дози сигурни плюс 80 млн. опция.

Че България е поръчала малко от Pfizer/BioNTech и Moderna, е видно и при сравнението с количествата, заявени към AstraZeneca – 4 500 000 дози. Това е най-евтината ваксина и е значително по-лесна за съхранение от тази на Pfizer и Moderna. Много вероятно е страната ни още на ниво поръчки да е преценила, че няма да се справи логистично с големи количества от ваксините на Pfizer/BioNTech и Moderna. Сега плащаме цената на това решение с изоставане спрямо нивата в другите страни.

От МЗ считат темпото за добро. Косвено доказателство за недобра преценка обаче е фактът, че България тази седмица реши да се включи във втората доставка на 300 млн. дози от Pfizer/BioNTech за ЕК, като заяви допълнително 2,9 млн. дози. За тези нови доставки изобщо няма яснота кога технологично ще бъдат осъществени. За да е пълен хаосът, самият график на доставките седмица за седмица се договаря между страната членка и производителя в зависимост от готовността на страната да провежда самата ваксинация. Така не е ясно доставките ли се бавят, или темпото е резултат от ясно осъзнати решения за разсрочване на количествата във времето, за да бъдат усвоени. От МЗ обещават до средата на годината ваксинацията да е обхванала 2,3 млн. души от населението. Това ще покрие изцяло обявените до момента приоритетни групи. Възможно е количествата тепърва да търпят корекции. Предстои да видим дали страната ни ще се справи логистично с тежката задача по ваксинацията на толкова много хора, особено ако интересът остане не особено висок.

Шеста доза - вече официално

Примерът на Израел, където в името на ударното ваксиниране от един флакон се извличат шест дози, а не пет, навлиза и в Европа. Преди няколко дни Европейската агенция по лекарствата (EMA) съобщи, че разрешава да бъде извличана шеста доза от флаконите на Pfizer. С мобилизирането на всеки милиграм Израел изчисли, че може да ваксинират допълнително 800 000 души извън приоритетните групи. Всеки флакон съдържа между 5 и 7 дози, а при мащабите на кампанията в страната това означава, че след ваксинирането на предвидените хора остават от 50 до 100 дози. Те се разпределят между желаещи на възраст под 60 г. Официално тази практика може да се прилага вече и у нас, а в сряда МЗ актуализира листовките на ваксините в унисон с решението на EMA.

ДОСТАВКИ

Доставките се извършват съобразно план, определен в договорите с всеки производител, който е по тримесечия. Този план показва, че до края на януари в страната ще пристигнат ваксини за 38 хил. души, до края на февруари – за 54 хил. души, до края на март – за 322 хил. души, или за първото тримесечие прогнозно за над 400 хил. лица. „В зависимост от получаването на разрешение за употреба на ваксината на AstraZeneca количества от тази ваксина могат да бъдат доставени и в края на февруари, а не през март, както планираме на този етап“, обясняват от МЗ. Към края на първото полугодие при допускането на 5 вида ваксини ще може да се обхванат 2,3 млн. души, или около 36% от населението, без да включваме децата до 16-годишна възраст. "От ваксината на Pfizer/BioNTech поръчаните количества до средата на годината ще възлязат на дози, покриващи ваксинирането на 1 млн. броя лица“, изтъкват още от министерството.