Колкото и негативни емоции да предизвикаха, консултациите за проектокабинета на „Има такъв народ” (ИТН) доведоха и до нещо полезно. Чрез срещите (и сблъсъците) по темата, имахме възможност да наблюдаваме как действат новите парламентарни формации в политическа ситуация от национално значение. Това може да ни каже много и за бъдещото им поведение.
Арогантно и самомнително – така изглеждаше партията на Слави Трифонов. Вярно, ИТН спечели предсрочните избори на 11 юли, отстрани ГЕРБ от първото място на политическата сцена и повиши резултата си с близо 100 хиляди гласа в сравнение с предния вот на 4 април. Това обаче не дава основание на обкръжението на Трифонов да се държи като група преторианци, току-що коронясали претендента си за император. За ИТН гласуваха 657 хиляди души или по-малко от 10 процента от регистрираните избиратели. Първи бяха на вота, така е. Но претенциите им, че представляват въстаналия срещу мафията народ, кънтят на кухо.
На Трифонов и хората му обаче изборното първенство им донесе увереността веднага да обявят проектокабинет, без да се допитат до никого. Разбира се, ИТН разполагаше с легитимното право като първа политическа сила да предложи премиер и министри. Но със сигурната подкрепа на едва 65 собствени депутати? Какво си мислеха, че правят? Това беше едно глупаво предизвикателство към останалите политически сили – ние спечелихме, значи ние определяме играта. Каква игра ще определяш с 65 човека? Позицията на ИТН беше (и остава) твърде слаба, за да може партията да се прави на алфа вълка в глутницата. Вероятно Трифонов и обкръжението му все пак осъзнават положението си и затова толкова често спекулират с варианта за нови избори, дори и след като се съгласиха да разговарят с потенциалните си съюзници.
Има друго в ИТН обаче, което е по-тревожно. И това е, че дори и сега, след участие в два вота и два парламента, партията остава крайно неясен политически субект. Първи проблем – програмата. Тя наподобява повече 15-минутна работна презентация, отколкото задълбочена платформа за държавно управление. У нас непрекъснато се повтаря, че никой не чете партийните програми. Какво обаче стана, когато първият кандидат-премиер на ИТН Николай Василев лансира идеите си за данъчни промени, банкова приватизация и т.н.? Всички нервно подскочиха и затършуваха – чакай малко, това къде го пишеше? Може би затова отвсякъде поискаха писмени гаранции за приоритетите на бъдещото правителство – при ИТН всичко е твърде мъгляво и несигурно.
Втори проблем – банката с кадри на партията. Изборът на Николай Василев беше ужасна грешка – не само защото стоеше високо в йерархията на две от най-компрометираните правителства на прехода, но и защото, както се спомена, програмата на ИТН се преобърна с него. Остана впечатлението, че по-скоро избраниците на формацията ще определят идеите й, отколкото обратното. Внезапната поява на Василев позволи, също така, да избуят всякакви спекулации: изпълняват ли Трифонов и хората му задкулисни поръчки, не са ли просто фигуранти на кръговете около Симеон Сакскобургготски и ДПС (обвинение, което се подсили от проведените консултации с движението). Вторият претендент – Пламен Николов, който е депутат от ИТН, беше опит да се подчертае, че бъдещото правителство ще бъде продукт и отговорност на партията. Това обаче не можеше да заличи горчивия привкус от издънката с Василев и усещането, че Трифонов е повлиян от скрити интереси.
Останалите политически сили не могат да се похвалят, че надскачат нивото на ИТН. Включително и „Демократична България” (ДБ). Дясната коалиция отбеляза сериозен успех на изборите, не ще и дума. Изпревари ДПС, стана четвъртата по големина парламентарна формация и буквално диша във врата на БСП. Това постижение стана възможно преди всичко заради упадъка на останалите големи партии. Еуфорията от успеха обаче удари в главата десните, които се почувстваха достатъчно големи, за да очакват уважение и отстъпки от ИТН. И когато не ги получиха, реагираха с раздразнение, изисквания за министрите и заплахи за нови избори. Така обаче единствено се оголиха за атаки – най-напред от хората на Трифонов, които удариха по любимите им служебни министри; после от ДПС, което ги обвини, че нервничат, защото действат по заръка на задкулисни покровители.
Поведението на ДБ стана съвсем лабилно: негодуваха, че фаворитите им в служебното правителство не са „интегрирани” в проектокабинета, но после обясняваха, че те били само „стандарт”, по който да се оценяват кандидат-министрите; плашеха, че са готови за предсрочни избори, и паралелно с това предупреждаваха, че няма да бъдат шантажирани със заплахата за избори; определяха като „черна кутия” кръга около Трифонов, а в същото време винаги бяха в готовност да преговарят (и да управляват) с тази потайна група. Тук отговорността пада основно върху съпредседателя на ДБ Христо Иванов, който обърка всички с протяжните си и трудно разбираеми коментари за очакванията на десните от ИТН. Това само подхранваше нападките на депутатите на Трифонов, че ДБ спъва разговорите, защото желае да нареди свои приближени във властта.
Малко по-ясни бяха мотивите при „Изправи се.БГ! Ние идваме!” (ИБГНИ), която се присъедини към десните в опита им да окажат натиск върху ИТН, за да бъде по-сговорчива в разговорите. Мая Манолова – един от лидерите на ИБГНИ, заплаши неколкократно, че ще излязат на протести, ако видят зад предложенията на ИТН „дългата ръка на ГЕРБ и ДПС”. Интересно защо бившата социалистка не реагира също толкова бурно на служебното правителство. Кабинетът на президента Румен Радев настани на властови позиции немалко лица от ерата на Орешарски. А тогава именно партията на Ахмед Доган командваше парада, в който и самата Манолова активно и охотно участваше. Може би не е обърнала гръб на политическото си минало, колкото и да се мъчи да покаже обратното.
От всички преговаряли с ИТН най-неприятно впечатление остави БСП. Левицата се сгромоляса на изборите на 11 юли дори по-тежко, отколкото на 4 април. Соцлидерът Корнелия Нинова изглежда е решила, че съюзът с партията на Трифонов е единственият й шанс за по-значима роля на политическата сцена. Отчаянието й пролича не само в нейната готовност да протегне ръка на една идеологически аморфна формация като ИТН. А също и в желанието й да разговаря с десните, които ненавиждат левицата, и с ИБГНИ, представлявана от дезертиралата от „Позитано” 20 Манолова. Падението на БСП на изборите беше страшно. Още по-страшно обаче е с каква лекота партията е готова да се прегърне с всеки, само и само да се представи на българите като „незаобиколим” политически фактор. И ДПС бяха незаобиколими. Това ли е ролята, която левицата иска за себе си?
Като цяло, това, което видяхме покрай разговорите за проектокабинета, беше меко казано разочароващо. Парламентът се е напълнил с политици, които смятат, че имат правото да диктуват нещата на останалите, само защото са изкарали изборен резултат, който, реалистично погледнато, е неособено внушителен. Всички се кълнат, че са принципни, но се движат от подбуди, които изглеждат егоистични и съмнителни. Това ги прави агресивни и нетолерантни (особено ИТН), и води към сблъсъци. В такива условия дори събирането на една седянка, каквато всъщност бяха разговорите помежду им, се превръща в трудна задача. По-добре ли ще се справят, ако трябва да управляват държавата?
