Едно от най-вредните неща за една демокрация е послушната журналистика. Неслучайно през изтеклото десетилетие България се срина в класацията на „Репортери без граници“, отстъпвайки от 87-о място през 2013 г. на срамната 112-а позиция през 2021 г. За кратко време медийният пазар бе концентриран и вързан на корпоративна и политическа каишка, а послушанието бе гарантирано с милиони левове публични ресурси, насочвани към правилните получатели.
Огромните изкривявания във финансирането на медиите и в частност на печатните издания по линия на оперативните програми е публична тайна, но конкретните числа остават тема табу. Парите за публичност по отделните оперативни програми се разпределят от рекламни агенции за медийни миксове и кой точно получава от този пай е най-строго пазена тайна. „Сега“ нееднократно е изисквал през годините достъп до такава информация и е получавал откази.
Служебното правителство обаче за пръв път освети парите, раздавани на печатни медии с директни договори от министерства, агенции и държавни дружества извън сумите по оперативните програми. „Сега“ поиска информация за сключените договори с печатни медии в рамките на мандата на третия кабинет на Бойко Борисов за популяризиране на отделни дейности, дискусии, семинари, комуникационни компании и др. и получи достъп до част от тези данни. Представените данни са неизчерпателни, а сумите са много по-ниски от тези, разпределяни по оперативните програми. Въпреки всичко картината е интересна и показва, че министерствата са предпочели да работят с шепа любими издания. За тези договори не са обявявани обществени поръчки или конкурси. Победителите са избирани по неясни критерии и имат неясни ангажименти. Никой не си е правил труда да измери ефекта от раздаването на пари. Остава загадка и защо трябва да се популяризира дейността на държавни монополисти като АЕЦ "Козлодуй" или "Булгартрансгаз" например.
Кой какво е взел и за какви услуги?
Девет министерства твърдят, че нямат нито един директен договор с печатни медии за изтеклия мандат, като достоверността на тази информация няма как да се провери. В този списък попадат Министерството на външните работи, МВР, МО, МЗ, културното министерство, МЗХГ, транспортното, финансовото и спорното министерство, както и екипът на вицепремиера по еврофондовете. Най-подробна справка представя икономическото министерство, което е дало данни за част от подопечните му агенции и държавни дружества. Туристическото министерство обещава да даде данни, но по друг път - по реда на Закона за достъп до обществена информация.
Прегледът на информацията показва, че безспорно има две любими издания, получили основната част от финансирането по тази схема – вестниците „24 часа“ и „168 часа“. Те имат сключени общо 31 договора за близо 450 000 лв. Със 7 договора на стойност близо 100 000 лв. е и вестник „Стандарт“, спрял да излиза в края на 2018 г.
„24 часа“ и „168 часа“ са единствените, получавали пари от Министерството на образованието и науката. През фирмата „Про нюз медия“ и „168 часа“ ЕООД са сключени общо 5 договора на стойност 82 066 лв. Сред договорите има такъв за популяризиране на успешните политики в средното и висшето образование, за методите на преподаване в извънредното положение, за създаване на специализирани страници и др.
„24 часа“ е и единствената печатна медия, сключила два договора с Министерството на труда и социалната политика – за общо 49 000 лв. (вкл. ДДС), както и със структури към МРРБ. Вестникът е получил 31 840 лв. за организирането на фотоконкурс „Покажи санирания блок – ще има щедри награди и за съседите“, както и 10 000 лв. от Агенцията по геодезия. „24 часа“ е единственото печатно издание с договор с Министерството на енергетиката (10 000 лв. за популяризация на либерализацията на пазара за еленергия). Изданието е получавало пари и по договори с енергийни дружества – от ЕСО, НЕК, АЕЦ „Козлодуй“.
„168 часа“ е пробил в друго държавно дружество – „Булгартрансгаз“ – с два контракта за общо 10 600 лв. Няма други печатни медии, финансирани от тази фирма. Изданието е било любимо и на „Българската агенция за експертно застраховане“ – от общо 9 договора с печатни медии на БАЕЗ вестник „168 часа“ е взел 4 за близо 110 000 лв. С два договора за 22 000 лв. е „Банкер“, два договора с БАЕЗ за 25 000 лв. през „Травел медиа груп“ има и „Стандарт.
„Стандарт“ и „Издателска къща Марица“ са любими и на „Вазовските машиностроителни заводи". Това са единствените вестници с договори с ВМЗ, като „Стандарт Нюз“ има два за 50 000 лв. без ДДС, а „Издателска къща Марица“ – два за 6000 лв.
При възложителите на договори впечатление правят партньорствата с печатни медии на Българската банка за развитие. Годишният бюджет за такива договори в ББР постъпателно нараства от 34 440 през 2018 г. на 160 000 през 2020 г. ББР е сключвала договори с относително стабилен кръг от вестници – „24 часа“ (60 000 лв. за целия период), „Труд“ (30 000 лв.), „Стандарт“ (19 000 лв.). Бюджет e отпуснат и за няколко специализирани икономически издания (сп. „Мениджър“ с 50 000 лв., „Банкер“ с 40 000 лв., списанията „Икономика“ и „Икономист“ с 37 440 и 10 000 лв.). Незнайно защо ББР е решило да се популяризира и в списанието за пътуващи Inflight Magazine с 12 000 лв., както и в безплатното издание „19 минути“ с 9 986 лв.
Докато част от министерствата са предпочитали национални издания, други структури са
заложили на финансиране на местни медии
Договори с местни издания от съответните региони имат част от енергийните дружества като „АЕЦ Козлодуй“, „Мини Марица-изток“, „ТЕЦ Марица-изток“ 2. АЕЦ „Козлодуй“ е подкрепял по 3-4 местни издания годишно, като списъкът е относително стабилен и включва медии от региона на Враца, Видин, Монтана като „Конкурент“, „Враца днес“, „Видин“, „Слово плюс“. Сумите са еднакви за повечето издания – 3600 лв. на година. Незнайно защо, изданието с най-голям договор в три поредни години, предпочетено от „АЕЦ Козлодуй“ в тази група, е специализираното „Лов и риболов“ с годишни договори в размер на 4 992 лв.
Много праволинейни са в „ТЕЦ Марица-изток“ – в продължение на 4 години имат договори само с едно издание – „Старозагорски новини“, в размер на до 18 000 лв., за публикуване на обяви, съобщения и друга информация за централата. „Мини Марица-изток“ са плащали за медийни услуги също на местни медии – на изданието „Марица-изток“ (45 000 лв.), на „Старозагорски новини“ (40 000 лв.), на „Гълъбовски вести“ 12 000 лв. и 8000 лв. на „Национална бизнес поща“.
Сключването на договори с печатни издания за добронамерено отразяване на отделни теми или популяризиране на дейността върви по опасен ръб. Платеното съдържание продължава да не се обозначава изрично, както изискват професионалните правила, а по пътя на парите обективността обикновено потъва. Можем само да гадаем какви услуги и компромиси са правени по линия на тези договори и в отплата на огромните суми, изсипани на тъмно по линия на оперативните програми. Контрата остава за читателите и изкривения медиен пазар, на който едни се борят да оцеляват, а други паразитират върху държавата.
