До края на годината се очаква да пристигне първото плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост. И ако в някои сектори се отправят сериозни критики за заложените в плана реформи и проекти, в други като образованието се очаква извънредните пари от ЕС да позволят качествен скок. И тук обаче парите могат да потънат в зле планирани проекти и скъпи договори за доставка на техника.

Ако се съди по действали до момента договори на Министерство на образованието и науката за доставка на техника, рискът държавата да плаща скъпи устройства е съвсем реален, предупреждават представители на IT сектора. Оттам са загрижени, че по бъдещите обществени поръчки може да се заложат ограничителни изисквания за техниката и работили до момента с държавата фирми да се окажат служебно с предимство пред останалите. Последните договори, по които МОН поръча техника за училища, са показателни за това. Какво купува просветното министерство и колко плаща за това?

Доставки в последния момент на скъпи дисплеи

Просветното министерство е успяло да купи в последния момент техника за училищата по изтичащ договор с високи доставни цени, алармират от IT сектора. Поръчките са възложени преди броени дни и са за закупуване на дисплеи, интерактивни дъски и прожектори за училищата. Най-скъпата техника – дисплеите, се доставя на цени, значително по-високи от тези на световни лидери на пазара в този сегмент, предупреждават специалисти.

Справка в регистъра на обществените поръчки показва, че поръчките са възложени на 15 юли по стар рамков договор от 2019 г., който е изтекъл веднага след последното възлагане  – на 23 юли 2022 г. По този договор МОН е възложило през юли доставка на 300 интерактивни дисплея на консорциум „Кейсием Тех“ при единична цена от 6326 лв. без ДДС, 100 стационарни интерактивни дъски на фирма „Кю електроник“ (с единична цена от 1853 лв.) и 100 късофокусни прожектора с 2546 лв. единична цена. Цените са без ДДС.

Техниката се купува по Националната програма за ИКТ в образованието, класирането по която излезе на 12 юли, тоест министерството наистина е бързало. В това нямаше да има нищо укорително, ако поръчките изначално не бяха проблемни.

Конкуренция на теория

Договорът, по който се доставя техниката, е много интересен и показателен как рамковите споразумения могат да доведат до мнима конкуренция. При тях възложителите сключват общи договори с няколко доставчика, без да посочват количество и крайна стойност, като конкретните възлагания се правят с покани до всеки един от партньорите. При договора с МОН доставката и на трите вида техника е била включена в една и съща обособена позиция. За нея оферти подават три фирми, т.е. на теория има конкуренция (макар от бранша да твърдят, че състезанието е ограничено още на ниво технически изисквания, като отделни заложени детайли и липсата на гъвкавост са отказали от поръчката част от кандидатите). При оценяването на кандидатите се оказва, че техническите им предложения са с абсолютно еднакво качество и фирмите са получили еднакъв брой точки по този показател. По показател цена тримата участника са успели да се разминат, като всеки от тях е предложил най-добра цена само в една от категориите. МОН сключва рамково споразумение и с трите компании, като при всяка конкретна доставка праща покани и до трите, независимо от вида на техниката. Покрай удобно разминаващите се цени обаче в последните три години „Кейсием Тех“ неизменно доставя дисплеи, „Кю електроник“ – интерактивни дъски, а „Контракс“ АД – прожектори. По договор всяка от тях е имала право да предложи цена, по-ниска от предложената през 2019 г., и така да вземе конкретната поръчка от конкурентите си. Това обаче не се случва нито веднъж и доставките се разпределят безпроблемно между трите фирми. По тази схема най-голямата поръчка за дисплеи е от края на 2019 г. - за 2000 дисплея, на стойност 12,652 млн. лв. В останалите години са доставяни по-малки количества.

Скъпа техника, гарантирана в годините

"Предложените през 2019 г. единични цени при дисплеите – най-скъпата технология по тази позиция, и тогава, и в момента са много над предлаганите от световни лидери на пазара за този тип техника“, коментират експерти. Договорените с „Кейсием Тех“ дисплеи Vestel са турско производство и се доставят на цени от 7591,2 лв. с ДДС. В същото време интерактивни дисплеи със същите характеристики при лидер на пазара като Samsung могат да се намерят на цени от 4289 лв. с ДДС. Дисплеи на водещия японски производител iiyama се предлагат и по-евтино – могат да се открият оферти на цена от 3771 лв. без ДДС. „В цената по рамковото споразумение с МОН е включен и вграден към дисплея компютър, доставка, монтаж и гаранционна поддръжка, но и с тях цените са много високи“, коментират експерти. Според тях тези допълнителни разходи би следвало да са за около 1000 лв., а в случая има почти двойни цени. Вградените компютри са задължително с лиценз за Windows, въпреки че в системата има договорени неограничен брой лицензи, изтъкват специалистите. Те недоумяват защо при доставка на техника се ползват рамкови споразумения, които улесняват възложителите, защото са дългосрочни, но при липса на реална конкуренция не успяват да отчетат междувременното поевтиняване на технологиите. 

Според експерти съществува голям риск при предстоящите крупни поръчки по Националния план за възстановяване и устойчивост за оборудване на високотехнологични стаи в училищата да се стигне до високи цени и да има ограничаване на конкуренцията през технически изисквания. „Необходим е много сериозен контрол върху условията на бъдещите обществени поръчки и анализ на дейностите, които са заложени по плана“, предупреждават от бранша. 
 

Стотици милиони за STEM кабинети и високотехнологични класни стаи

Заложеното финансиране за технологично обновяване на училищата по Националния план за възстановяване и устойчивост е много сериозно и дава възможност да се направи скок напред. Основната част от парите за иновации в училищата по плана ще отидат за изграждане на STEM кабинети и лаборатории. Предвижда се изграждане на STEM кабинети в областта на природните и инженерни науки с рекордно финансиране в размер на 427 млн. лв., като за най-големите училища проектите ще са с индикативна стойност половин милион лева.

Много сериозно финансиране е предвидено и за изграждане на високотехнологични оборудвани и свързани класни стаи. За създаването на една такава класна стая ще са необходими около 10 000 лв. според предварителните разчети, а общият бюджет е 93,62 млн. лв. Предвидено е програмата да обхване всичките 2243 училища, като в зависимост от големината на училището ще бъдат оборудвани различен брой кабинети. Интерактивните дисплеи, доставяни и досега по старите рамкови договори, са основната част от оборудването на такава класна стая. Предвижда се те да са големи, с висока разделителна способност, с прикрепен към тях компютър и да заменят досега използваните дъски в класните стаи. Към тях ще се свързват допълнителни модули съобразно нуждите за конкретния учебен предмет като например графичен таблет за работа, интерактивен показалец, мултимедийни устройства, устройства за виртуална реалност и други. „Това ще позволи на учениците и учителите бързо да разработват и смесват съществуващото медийно съдържание, но също така да включват външно съдържание в собствените учебни материали на учителя. Когато в едно училище има оборудвани ВОСКС, това би позволило много по-задълбочено и сложно изживяване както за учениците, така и за учителите“, се изтъква в плана за възстановяване. 

Тази концепция не се приема безрезервно в бранша.

„Рискът тук е същият като при националните програми. Ще се купи скъпа техника централизирано, без да се отчитат желанията на училищата и възможността да участват активно във вземането на решения", коментират специалисти. От бранша са категорични, че ако се проведат добри обществени поръчки, с наличните средства ще могат да се реализират и доставки на дисплеи, и на друга алтернатива техника за високотехнологична организация на учебното пространство. „Някои детайли за новия проект навеждат на мисълта, че министерството може да копира старите условия и да предреши състезанието. Трябва много добре да се помисли не може ли със същите финансови ресурси да се постигнат по-добри резултати“, съветват от сектора.