Нека започнем отзад напред: очевидно има. Наскоро с изложбата "Минимализъм-BG" на 37 български художници от четири поколения се откри новата галерия на улица "Гладстон" в Пловдив. Куратори на експозицията са Красимир Русев и Румен Жеков. Имаме творци, които работят в това направление, например един Николай Петков, който вече бе представен във в. "Сега". Работите на Петков са изключително пестеливи от всяка гледна точка - често платната му са с минимално вмешателство от страна на художника. Те са например напълно лишени от триизмерна илюзорност. Концептуализмът на автора може да не допада на мнозина, но очевидно прави почерка на минималиста разпознаваем, с различни степени на уникалност.

Какво е това минимализъм обаче? 

Английското minimal art - минимално изкуство - това е цяло направление, чиято основна идея може да се характеризира простичко - творчество с основна идея простота във всичко, крайна пестеливост на изразните средства. 
Минимализмът като конкретно направление в изкуството се свързва с явления след Втората световна война, най-вече с изобразителното изкуство в САЩ през 60-те и 70-те на миналия век. Известни художници, свързани с минимализма, са Ед Райнхарт, Тони Смит, Донълд Джъд, Джон МакКракен, Дан Флавин, Лари Бел, Франк Стела и др. (Самите художници впрочем невинаги са съгласни да ги етикетират в такава подредба, но за угода на класификацията изкуствоведите го правят и без тяхно съгласие.) Минимализмът често е интерпретиран като реакция срещу крайния експресионизъм.
Изследователите обикновено цитират Жан Метценже (или Жан Метцингер), писал по повод скандала на изложението на кубистите през 1911 г. в списание Cyril Berger. Той казва: "Ние, кубистите, само си изпълнихме дълга, като създадохме нов ритъм за благото на човечеството. Други ще ни последват и ще правят същото. Какво ще намерят? Това е огромна тайна на бъдещето. Кой знае дали някога някой велик художник няма да гледа 

с презрение жестоката игра на разни колористи 

и няма да върне обратно седемте цвята в първоначалното бяло единство, прегръщащо всички тях, който ще излага абсолютно бели платна, без нищо върху тях?"  
В широк и по-общ смисъл европейските корени на минимализма се срещат в геометричните абстракции на художниците, свързани с Баухаус, в работите на Казимир Малевич, Мондриан и други, в руския конструктивизъм, в творчеството на скулптора Константин Бранкуши. Твърди се, че футуристът Давид Бурлюк пръв е употребил термина "минимализъм" в изложбен каталог на картините на Джон Греъм в Ню Йорк през 1929 г. По-късно терминът широко се използва през 60-те години на миналия век. Други имена на това направление са ABC изкуство, минималистично изкуство, редуктивизъм...
Минималистичното изкуство се свързва с много произведения на Барнет Нюман, Ед Райнхарт, Йозеф Албърс и произведения на много големи и различни по натюрел художници като Пикасо, Марсел Дюшан, Джорджо Моранди и други. Може да се каже, че минималистичното изкуство се свързва най-вече с две големи имена - на Малевич и Ед Райнхард. Първият е представител на т. нар. "супрематизъм", движение, родено в Русия през 1915 г., което търси "чистата" абстрактна живопис. Малевич държи живописта да се освободи от каквото и да било символно или образно послание и да стане не-субектна. Ед Райнхард пък с монохромните си платна през 60-те на миналия век търси постоянно пустотата и нищото. А Франк Стела продължава Ед Райнхарт, като се движи към геометричната абстракция. 

Минимализмът има своите постижения и в скулптурата

Скулпторите минималисти използват прости и елементарни структури от обикновени материали и често ги оставят необработени. От съвсем банално парче тротоар от металически плочки  (Карл Андре) до повторение на сходни форми (Доналд Джъд) или до линейни композиции от цветен или бял неон (Дан Флавин) - това е характерно за тези творци. 
Освен това минимализмът прокламира сливането на жанровете. Съществува и минимализъм в музиката. Част от тези опити са се появили през 60-те в САЩ. Най-известните представители на музикалния минимализъм са Стив Райх, Майкъл Найман, Джон Адамс, Филип Глас, Тери Райли, Арво Пярт. Тази музика обхваща широк спектър от стилове, но основното е в лаконизма и пестеливостта на музикалната фраза. 
Интересно е, че минимализмът има своите въздействия върху дизайна, архитектурата и дори житейската философия по-късно. Днешният минималистичен дизайн се вписва в подхода, въведен в началото на XX век от Баухаус и особено от архитекти и дизайнери като Лудвиг Мис Ван дер Рое и Марсел Брайер. Работата на скулптори като Франк Стела или Доналд Джъд всъщност оказва голямо влияние върху дизайнери като Широ Курамата. Между дизайнерите минималисти световни имена са още Джаспър Морисън, Жан-Мари Масо и др.
Всъщност минимализмът е хвърлил сянка, ако не и осъществил цялостно влияние и върху нашето облекло, и върху нашия бит, и върху нашата ценностна система. 

Минималистичната архитектура в модерния дом 

има своя основна характеристика - премахването на ненужни вътрешни стени. Сигурно това е предизвикало популярността на стила на отворените кухни и трапезарии. Архитекти и дизайнери, които са работили в минималистична насока са Едуардо Соуто де Моура, Джон Поусън, Алваро Сиза Виейра, Йошио Танигучи, Тадао Андо, Алберто Кампо Баеза, Винсент ван Дуйсен, Клаудио Силвестрин, Луис Бараган и много други.
Минимализмът шества и във фотографията. Фотографите минималисти се насочват към лапидарното изображение, в което един-единствен предмет или дори черно-бяло разграфено пространство задоволява сетивата и естетиката им. Някои фотографи започват да се отдалечават от чисто минималистичната визия, за да комбинират минималистичните идеи с японски влияния и дзен учението. Този тип "минималистична фотография" спада към визуалното изкуство на т. нар. постминимализъм, в който графичните и геометрични изображения са истински "минималистични". Някои от известните имена на минималистичната фотография са Чема Мадоз, Дейвид Фокос, Марк Цитрет и др.
В киното главен представител на минимализма е 

френският кинорежисьор Робер Бресон

В минималистичната стилистика на Бресон е налице значителна концентрация от съществени изображения, но без символика и кинореторика, без "спектакловост". 
Българският минимализъм в изкуството е лесен за идентифициране, струва си обаче да обърнем внимание на проявите му в областта на вътрешния дизайн, архитектурата, дори издателската практика. Той съществува и очевидно ще бъде и част от бъдещото - в много области на естетиката и бита.