Всички пенсионни реформи по света и у нас имат една безмилостна логика - да отлагат пенсионирането до възможно най-късно. Колкото повече демографският баланс се накланя към по-възрастните, толкова по-нагоре трябва да се измества възрастта за излизане в пенсия и толкова повече да се намаляват възможностите за ранно пенсиониране. У нас обаче напоследък логиката върви наобратно - все по-лесно става с минимум пенсионен принос да се получат пенсионни права.
Най-видимата част от тази пенсионна бомба са инвалидните пенсии. Каскада от промени в медицинската експертиза без никакви допълнителни мерки срещу измами доведе до бум на инвалидните пенсии, който за пръв път от 7-8 години преобърна тенденцията за намаляване на пенсионерите. Заради една съвсем малка група наши изселници в Турция минимумът от условия за получаване на пенсия бе разбутан два пъти, за да бъде намален още повече - така сега човек може да излезе в пенсия с много по-малко от 15 години действителен стаж. С пенсии - наречени пожизнени държавни награди, беше компенсирана и мътната осигурителна история на "Балкантон", заради която естрадните звезди не можеха да се пенсионират.
С годините обаче пенсионната система обрасна и със скрити касти за ранно пенсиониране, пълни с хора, които въобще не го заслужават, но са привилегировани по повече от един начин. В тези касти е естествено един обикновен чиновник, но в необикновено министерство, да се пенсионира на 55 и да декларира 52 години стаж, напълно изравнен по права с друг, когото работата е състарила преждевременно и оставила, например, без бял дроб.
Новата първа категория труд
По времето на голямата пенсионна реформа казваха, че първа категория труд е само за хората под земята, във водата и във въздуха. Преди промените всеки пети работник у нас беше в първа или втора категория труд, но после категориите бяха свити, рудодобивът замря и първа категория се стопи. Броят на осигурените в нея намалява от 8606 души през 2013 г. на 5347 души през 2022 г. (годишникът на НОИ за 2023 г. все още не е публикуван). Това обаче са само хората в класическата първа категория труд - миньори, водолази, пилоти, работещите в АЕЦ, екипажите на някои кораби. Те са определени по една съвсем консервативна наредба, приета през 1998 г. и променяна само два пъти.
В прехода в първа категория доста либерално бяха добавени цели служби и ведомства. За тези малко известни привилегии припомни неотдавна бившият социален министър Ивайло Калфин покрай преструктурирането на антикорупционната комисия, която изненада мнозина с това, че трудът й е приравнен на миньорския. Днес в първа категория труд има не пет, а поне 45 хиляди души. Кои са тези хора? Откриваме ги в няколко специални закона, отнасящи се до сектор "Сигурност". Според тези закони, за първа категория се зачита трудът на военнослужещите, полицаите, пожарникарите и на държавните служители в почти всички агенции и служби в сектора, Академията на МВР, Института по криминалистика, Института по психология на МВР, антикорупционните комисии, охраната на затворите и др.
Експерти периодично призовават да се отсеят рисковите длъжности и всички останали да се върнат там, където им е мястото - в обикновената трета категория, както ни припомни сега и Калфин. Истинска дискусия по темата обаче не е имало от години и едва ли ще има скоро, като се има предвид колко лесен е натискът чрез протести.
Двойни привилегии
За силовите ведомства първа категория труд не е път за излизане в пенсия - тя е просто източник на допълнителни придобивки и резервен стаж, защото три години в първа се зачитат за пет години в редовата трета категория. За действащите служители в сектора има специален чл. 69 на Кодекса за социално осигуряване, който им гарантира също толкова ранно пенсиониране - на 54 г. и 2 м., с цели десет години по-рано от възрастта за мъжете в редовата трета категория труд. Този текст от Кодекса обхваща още повече хора от първа категория, при това още по-бланкетно. Тук например целокупно влизат всички държавни служители в МВР, заедно с държавните служители по още няколко закона - за специалните разузнавателни средства, за ДАНС, за изпълнение на наказанията и задържането под стража; разносвачите на класифицирана информация и т.н.
Разрастването на тези категории става сравнително незабележимо за публиката. В стария закон за пенсиите категориите за ранно пенсиониране бяха съвсем прости и обхващаха военнослужещите, офицерите и сержантите от МВР, НСлС, Главно управление на местата за лишаване от свобода и Специалната куриерска служба на Комитета по пощи и далекосъобщения. Новият осигурителен кодекс от 1999 г. обаче изкара само една година, преди гражданските лица в МВР да се пришият към офицерите и сержантите, а през 2006 г. всичко това влезе в категорията "държавни служители в МВР". Така "чантаджиите" в МВР изведнъж станаха нещо повече от "чантаджиите" в МРРБ, макар че по нищо не би следвало да се различават.
Един полицай струва 2000 лв., а друг - 5000 лв.
През 2015 г. като вътрешен министър Веселин Вучков направи опит да диференцира първа категория в МВР и извади от нея чиновниците. Това по никакъв начин не ограничи правото им да се пенсионират рано по чл. 69 на КСО, а и се въведе само за новите служители. Има обаче системи, в които и най-малкото отнемане на придобивки само ражда нови придобивки. Няколко месеца след реформата на Вучков бе направен един много щедър подарък в МВР - в осигурителния кодекс бе записано, че лицата по чл. 69 могат да се пенсионират, без да се освобождават от служба.
У нас периодично се повдига темата за този парадокс - да получаваш едновременно заплата и пенсия, която по същество трябва да замества дохода от труд. Когато обаче става дума за ранно пенсиониране, парадоксът е двоен - той хем признава специфични рискове и вреди, хем не пречи служителят да остане на същата "опасна" работа. Да не припомняме и добре известни въпроси като могат ли пенсионери да гонят престъпници, как се демотивират младите кадри, колко раздута и нереформирана е системата и т.н.
Преди няколко години пенсионерите на работа в МВР бяха стигнали 7000 души, като според различни изказвания сега са около 5000. Периодично тонът към тях се втвърдява, но от това качествена промяна не следва. Миналата година въпросът предизвика разкол даже сред полицейските синдикати. "Стартовата заплата на един служител е 1330 лв., а с осигурителната тежест той получава разход от държавата около 2000 лв. (полицаите, военните и всички държавни служители се осигуряват изцяло от държавата - б.а.). За един служител, който е на пенсия и на заплата, средният разход за такъв служител на пенсия и на заплата в МВР е около 5000 лв.", възмути се Добромир Добрев от Централния полицейски синдикат към МВР.
Не е по-различно и положението в МО. По данни, предоставени на депутата Мартин Димитров в началото на 2022 г., в министерството има 5216 работещи пенсионери. От тях 284 са в администрацията, 3939 са във въоръжените сили, 993 са в търговските дружества. От тези 5216 работещи пенсионери, 3816 продължават да бъдат заети 5 години след пенсионирането.
Все повече хора се пенсионират с категориен стаж
В известен смисъл категорийният труд е анахронизъм - и като условия на труд, и като възможност за ранно пенсиониране. У нас обаче е по-актуален от всякога, а хората, които се пенсионират в първа и втора категория труд се увеличават в последните три години, показват данни на НОИ. Още по-впечатляващи са данните за пенсиите със смесен осигурителен стаж - първа/втора и трета категория труд. При 738 704 пенсии за трета категория труд - това са най-масовите пенсии у нас, към края на 2022 г., пенсиите със смесена категория стаж са 719 702, т.е. голям брой хора успяват да докажат някакъв стаж от първа и втора категория, а това не би следвало да е толкова разпространено.
Този процес няма да тръгва в положителна посока и в следващите години, защото се увеличават осигурените в категории, предполагащи ранно пенсиониране. През 2017 г. например в сектор "Отбрана и сигурност" са осигурявани 64 994 души, а сега са 68 754 и предстои ново назначаване на хиляди служители. Само в МВР има 38 000 държавни служители, всичките с право на ранно пенсиониране. Както стана дума, работещите в чистата първа категория труд намаляват, но общо категорийните работници също се увеличават - от 116 101 през 2017 на 119 267 души през 2023 г. (втора категория е доста по-широка, с 44 професии от шофьор на ТИР до оркестрант на духов инструмент). А това даже не показва цялата картина, защото не обхваща хората, които сега работят в трета категория, но имат запас от години, които при пенсиониране ще превърнат от три в пет.
Кой колко време получава пенсия
У нас по последни данни, които са за 2022 г., средният период на получаване на пенсия е 21,9 години, но при мъжете е едва 18,9 г., а при жените е 24,9 г. Масовата пенсия за осигурителен стаж и възраст се получава средно 23,1 години. В сектор "Сигурност" пенсия се получава средно 28 г. при мъжете и 27,6 г. при жените. При това разходите са значително по-високи и като осигуровки, и като пенсии (средната пенсия за осигурителен стаж и възраст е 814,53 лв. за деветмесечието на 2023 г., а средната пенсия за лицата по чл. 69 е 1371,93 лв.).
Напразни обещания
Тази година ще стане окончателно ясно, че пенсионната реформа на Калфин е изчерпала потенциала си. За пръв път от много време насам НОИ очаква повече пенсионери. Увеличението идва главно по линия на инвалидните пенсии, които сами по себе си плачат за спешен преглед, тъй като в момента имаме значително облекчени условия, без срещу това да има каквито и да е мерки за затягане на контрола. Само преди дни министърът на е-управлението Александър Йоловски обясняваше по друг повод как има хора едновременно със 100% ТЕЛК за слепота и шофьорски книжки.
За спешен преглед на ранното пенсиониране обаче също се говори от години. Категориите, които сега обхваща то, нямат нужда от допълнително обяснение - в тях ясно се вижда кой работи при рискови условия, и кой, образно казано, като един бивш шеф на антикорупционната комисия е във въздуха само по линия на голямата си тераса. От години бизнесът настоява да се въведат и лични осигурителни вноски за държавните служители. Тази идея проблясна инцидентно в първите разговори за бюджет 2024, но повече за нея не се чу нищо. Нищо не се чува и за пенсионната реформа, която кабинетът Денков трябва да предложи до края на 2024 г. Като се има предвид, че всеки каприз в сглобката може да блокира далеч по-прости неща, то едва ли този ангажимент ще види скоро бял свят.
