Може да звучи невероятно, но прокуратурата успя да надмине себе си в сервилността към правителството на ГЕРБ. Дълбокият реверанс беше направен с оневиняването на бившия транспортен министър Ивайло Московски за това, че в нарушение на закона и на всички правила за безопасност качил на мощна едноместна моторна шейна невръстното си дете. Возил го без каска и извън предназначените за това пътища, в резултат на което невинният малчуган загина.
Мотивите, с които се прекратява делото, са истинско жонглиране със закона и заобикаляне на изричните разпоредби на Наказателния кодекс и на основни принципи в правото. "Гимнастическото" упражнение е изключително вредно и опасно, защото всеки вече може да се позовава на прецедента "Московски" и да твърди, че
незнанието на правилата го оправдава
независимо от резултата от постъпките му. Според прокуратурата вакханалията с ATV-та, снегомобили, мотори и коли може спокойно да продължи. Ако стане произшествие, ще го пишем случаен инцидент. По тази абсурдна логика всеки може да пледира също, че няма нужда да му се прави изследване дали има алкохол в кръвта. Защото по делото, което прокуратурата търкаля почти година в търсене на мотиви Московски да бъде оневинен, няма данни той изобщо да е тестван.
Реално с прекратяването на делото прокуратурата изтри от Наказателния кодекс престъпленията по непредпазливост. Особено когато завършват със смърт. Няма нищо случайно в това да качиш 3-годишно дете в едноместен снегомобил и дори да не му сложиш каска. Тя, апропо, не би била спасение според експертизите, толкова силен е бил ударът. Голямото дете на министъра е било возено по същия безотговорен начин от собственика на шейните. Вместо и той да бъде подведен под отговорност за тази безотговорност, просто ще си върне трите мощни машини, които досега са държани като веществено доказателство, за да може да продължи да си ги ползва.
Всички сме наясно, че
изкривяването на правото до степен на непоносимост
е само защото обектът в случая е дългогодишен министър от ГЕРБ, един от най-верните партийни кадри, възнаграден с пост вицепрезидент на международна банка след фаталната катастрофа със снежния мотор. За хората от управлението отдавна не важат правилата, задължителни за обикновените граждани. Това го констатира още в началото на мандата си главният прокурор Сотир Цацаров. Мандатът му вече изтича, а нищо не се е променило, дори е по-зле. А уж се заричаше това да е основната му цел за промяна.
Раздаването на индулгенции на представителите на властта е цинизъм и не е случайно, че обществото е убедено в тоталната липса на справедливост в България. Че има една прослойка, която се смята за богоизбрана и над всички закони. Която, каквото и да извърши, ще се измъкне ненаказана.
Казусът "Московски" концентрира в себе си всички пороци на прокуратурата.
Показва ступора, в който обвинителите изпадат,
когато в някое разследване е намесен представител на управляващите. Ако в България имаше независими и смели прокурори, все някой от тях щеше да се опълчи на постановлението на градската прокуратура за оневиняването на бившия министър. Още повече че следователят по случая е бил на точно обратното мнение - да се повдигне обвинение.
Очевидно е, че близо една година прокуратурата се чудеше как да замаже случая, разчиташе на късата памет на гражданите, надяваше се журналистите да спрат да питат. В пълна тайна се държеше името на наблюдаващия прокурор. Не се знаеше кой е следователят. Дори и след прекратяването му на разследването от прокуратурата
продължаваха да заблуждават питащите репортери,
че няма какво да обявят.
За да е пълна картинката на отвратителните зависимости между властите, делото се оказа зачислено на командирован прокурор. Командировката е любим похват в системата за заобикалянето на конкурсите и начин за държане в подчинение на магистратите - или изпълняват поставени задачи, или се връщат на старите си места. Предстои да видим какво ще се случи с кариерата на прокурорката. За някои нейни колеги през годините прекратяването на правилните дела се оказа добър трамплин за издигане. За сметка на нераздадената справедливост.
Отчайващо е и какво развращаващо въздействие има случващото се върху останалите представители на съдебната власт - онези прокурори, следователи и съдии, които все още не са покварени от системата и поставят закона над всичко. Поуката, която им се внушава с този казус, е, че правото не е неотменимо - напротив, то може да се прилага според случая. И не всички са равни пред закона. Някои са над него. На 30-ата година от прехода такава философия е срамна. Тежко им на гражданите на една държава, ако се примиряват с нея!
