Хубаво е, че сме минали вече по тоя път в енергетиката, за да знаем как да го извървим отново. След като се отказахме от четири здрави реактора в АЕЦ " Козлодуй", нищо не ни спира да се откажем и от ТЕЦ-овете на въглища, за да сме в крак с европейската зелена политика. Заместването им с други енергийни мощности, както постъпват развитите държави, е неясна перспектива, докато единственото сигурно нещо в момента е, че България трябва да намали до 2030 г. емисиите на парникови газове с 55% в сравнение с 1990 г.
На последния безсънен Европейски съвет в Брюксел премиерът Бойко Борисов морно склони по тъмно на 11 декември да завиши националната цел за декарбонизация (съкращаване на изпускания въглероден двуокис) от 40 на 55%, след като само два месеца по-рано бе обяснявал на същите европейски лидери, че зеленият капацитет на държавата има лимит, който не й позволява да обещае нещо повече. Изведнъж се намери резерв, сякаш бе започнал да строи митичната АЕЦ "Белене", която би правила ток, без да изпуска пушеци. Нищо подобно - думата "Белене" той не смее да изговаря, за да не дразни американците, както не говори и за нови мощности в АЕЦ "Козлодуй", за да не дразни европейците (главно Германия), които са обявили отказ от ядрена енергия.
България трябва да замени остарялата си енергетика с по-модерна не само за да отговори на международните стандарти, но преди всичко за
да спре да трови собственото си население,
което и без това държи рекорди по смъртност. През ноември 2014 г. най-голямата ТЕЦ у нас "Марица-изток 2" бе определена от Европейската агенция за защита на околната среда като най-вредната за здравето на хората индустриална единица в целия ЕС. А общо изпусканите от българската енергетика 42,8 млн.т. CO2 годишно означават по 6,05 т/човек, което е с 38% повече от средното в света (4,37 т/човек). Това се дължи до голяма степен на вехтите въглищни централи, които горят нискокачествени лигнитни въглища. Те са по-ниско калорични, например от украинския чернозем. Полски колега от агенция ПАП преди време възкликна: "Боже мой, вие горите майката земя!".
Борисов, който е на власт повече от 10 години и се е наслушал на екологични дебати в Европейския съвет, трябваше вече да си е създал по-избистрена представа какво да прави държавата, след като 45,9% от електричеството й се произвежда от въглищни централи. Но мисленето, особено по късните нощни часове, го отегчава и затова още на срещата на високо равнище през октомври заяви: "Настояваме Европейската комисия да изготви план за страните от Централна и Източна Европа, където по-голямата част от енергията им са от въглища. Такъв е случаят в България – почти 60% от нашата енергия се произвежда от въглища“. Надуването на числото трябваше да затрудни още повече еврократите, на които Борисов преотстъпи задачата да мислят. Те пък си решиха проблема по най-лесния начин, като му казаха, че завишават от 50 на 55% задължението за съкращаване на емисиите CO2, защото търсят компромис не с неговите национални терзания, а със завишената цел от 60%, обявена от Европарламента.
Топката се върна в полето на България и
часовникът за обратно броене бе пуснат,
защото 2030 г. е крайният срок за пренастройване на енергетиката. Лекотата, с която Борисов се съгласи, има само един утешителен подтекст - че той не възнамерява да управлява още 10 години и друг ще отговаря за последиците от неговата политика. А парите за "зелена солидарност" в ЕС биха дошли по-рано от Фонда за справедлив преход, макар че не са много - 458 млн. евро. С тях не могат да се изградят заместващи мощности, но биха свършили друга работа, защото напоследък правителството няма задръжки да прехвърля средства от един фонд в друг, за да посреща нарастващите си нужди.
Премиерът ни е скъп, но както се очертава, още по-скъп ще ни стане токът. Има няколко възможности: първо, България да затвори ТЕЦ-ове. Борисов не говори за това, а в Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на България за 2021 – 2030 г. се набляга на енергийната ефективност, т.е. на пестенето на енергия. Там пише, че се залага "повишаване на енергийната ефективност до поне 32,5%", и то при зададена цел от съкращаване с 40% на парниковите газове. Планът бе приет през 2019 г. и затова се придържаше към старите параметри на зеления пакт. Сега трябва да бъде коригиран, за да се задоволи страната с още по-малко ток.
Спасителният проблясък за Борисов дойде,
след като под натиска на Полша другите държави неохотно се съгласиха, че в прехода към зелена енергия въглищата могат да бъдат заместени временно с природен газ. Той също отделя парникови газове, но поне не замърсява с фини прахови частици. Има ли България такъв резерв, за да се откаже от въглищата? В момента - не. Гордостта на Борисов, наречена "Балкански поток", който е само сегмент на транзитния газопровод "Турски поток", няма да добави нито един кубически метър природен газ в българската енергийна система. Той ще й бъде точно толкова полезен, колкото Виа Понтика (пътят на птиците) допринася за развитието на българския въздушен транспорт. Премиерът залага на междусистемната газова връзка с Гърция, откъдето може да дойде отдавна обещаният 1 млрд. куб. м азербайджански природен газ, плюс втечнен газ от терминала в Александруполис, внасян от САЩ, Катар, Алжир, Нигерия и Близкия изток.
В българския план фигурира и инвестиция от 10 млрд. евро за 2000 мегавата ядрени мощности, за които не се казва нито къде ще бъдат, нито кой ще ги прави, нито кой ще плати. Но както природният газ, така и ядрената енергия се смята в ЕС за преходен източник на електричество, защото целта е друга - нулеви емисии през 2050 г. и защита на околната среда от всякакви потенциални замърсители. На Съвета на ЕС по енергетика на 14 декември се говореше главно за водорода като най-екологичен източник на енергия, и то с уговорката, че ще бъде добиван чрез електричество от вятърни офшорни електроцентрали. България е толкова далеч от такава тема, че прати заместник-министъра Жечо Станков, вероятно за да не губи времето в празни приказки, на министърката Теменужка Петкова.
