Медия без
политическа реклама

Спасяването на ТЕЦ "Марица-изток 2" - мисия (не)възможна

Централата хем няма пари, хем се отказа от договор за милиони. А партийната битка за това кой да влезе в управата предстои

Снимка: БГНЕС
До дни енергийният министър Теменужка Петкова трябва да представи вариантите за спасяване на централата. По традиция най-вероятно решението ще дойде от БЕХ.

Държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" е в окаяно финансово състояние заради скъпите квоти парникови емисии, които се налага да купува заради това, че е сред т.нар. силно замърсяващи въглищни централи. Поставена на челно място в една от последните класации на Европейската агенция по околна среда като най-големия замърсител сред всички промишлени заводи в Европа, тя от години плаче за модернизация или поне за преструктуриране. Нищо от това обаче не се случва. Нещо повече - витаещите съмнения за нагласени обществени поръчки периодично избуяват насред останалите проблеми. А отказът на централата да получи 27 млн. лв. за поддържането на студен резерв в полза на ТЕЦ "Варна", чийто собственик отскоро е почетният председател на ДПС Ахмед Доган, повдигна още повече въпроси за това

 

за какво се използва централата.

 

Те засега са без отговор.

Ситуацията никак не е розова - компанията увеличи отрицателния си резултат от 37.75 млн. лв. през първите шест месеца на 2017 г. до минус 122.38 млн. лв. през тази година, като причината е именно в парниковите емисии, които трябва да купува, за да се вмести в поставените от ЕС екоизисквания. Цените на тези квоти обаче продължават да растат и очакванията са това да доведе до загуба от 300 млн. лв. до края на 2018 година. Разход, с който тя определено няма да се справи.

Как обаче се стигна дотук и защо, въпреки предупрежденията, никой не се загрижи и не я задължи

 

да оптимизира разходите си,

 

за да постигне икономии, с които да инвестира в екологични инсталации? 

Всъщност проблемът не е от вчера. В последните си няколко отчета "Марица-изток 2" изтъква, че има сериозни трудности с разходите за емисии, които ще растат. Нещо повече - дружеството се оплаква и от 5%-ната вноска във фонд "Сигурност", която - като производител на енергия, е длъжно да прави от 2015 г. насам. Парите отиват за НЕК, с които тя купува скъпия ток от зелените централи и когенерациите.

"Една от основните причини за реализираните загуби на ТЕЦ "Марица-изток 2" за периода 2014 - 2017 г. са разходите за закупуване на квоти за емисии на парникови газове. От 2013 г. те представляват все по-значимо перо в променливите разходи на централите, работещи с изкопаеми горива", изтъкват от ръководството на дружеството в годишния си отчет в края на 2017 г. И тогава обаче проблемът само се констатира - без да се вземат мерки за неговото решаване.

В отчета се посочва, че за 2017 г. разходите за емисии са в размер на 196.4 млн. лв., докато година по-рано "Марица-изток 2" е трябвало да плати по-малко - 118.8 млн. лв. "Тенденцията при разходите за парникови газове ще е в посока увеличение, като се очаква и през 2018 г. те да са вторият по размер и значимост променлив разход след разходите за гориво, като при евентуално допълнително нарастване на тяхната пазарна котировка е възможно да станат водещият по размер променлив разход", предупреждават от дружеството. Така и става и в момента

 

централата се нуждае от спешна държавна дотация,

 

за да продължи да работи.

"Енергийната система на страната не може да издържи без тази голяма енергийна мощност, заплашена е националната сигурност, затова не можем да позволим тя да спре да работи", коментира наскоро министърът на енергетиката Теменужка Петкова. До дни министерството трябва да представи варианти за спасяването на централата. Най-вероятно решението ще бъде Българският енергиен холдинг да покрие плащанията на теца за парникови емисии, като това ще стане чрез сложна финансово-счетоводна маневра. Решението обаче ще е само временно, тъй като разходите на нереформираната и цапаща енергийна мощност няма да се ограничат само с плащания до края на тази и началото на следващата година.

Докато се стигне до тук от министерството минаха през три комбинации за решаването на проблема. Първият предвиждаше въвеждането на нов компонент в цената на тока, парите от който да се насочат към теца. Това обаче неизбежно би означавало поскъпване на електроенергията - нещо, което в задаващата се година на избори изглежда малко вероятно. Друг вариант беше да се слеят печелившата АЕЦ "Козлодуй" и губещата "Марица-изток 2". Предложението бе разкритикувано от експерти и от опозицията, а министър Петкова побърза да се разграничи от него, като заяви, че то би довело до още повече проблеми. Според "Медиапул" третият вариант е централата да се субсидира по подобие на НЕК от фонд "Сигурност", който в момента се пълни с месечни вноски от всички производители на ток, ЕСО и "Булгартрансгаз". 

 

Това предложение граничи с абсурда,

 

тъй като целта на фонда е да покрива само разходите за възобновяема енергия, а ще субсидира една от най-замърсяващите въглищни централи в Европа.

Засега България си партнира с Полша в настояването пред Брюксел за отлагане на крайни мерки спрямо въглищните централи. Мотивът е ясен - въглищните централи в комплекса "Марица-изток" осигуряват работа и на хиляди миньори. И местната власт, и синдикатите са готови яростно да бранят точно тези работни места. Въпросът е докога това ще е възможно.

Още повече че квотите съвсем не са единственият проблем на централата. От години около търговете й витаят съмнения за нагласени процедури. Последно подозрения за корупционна сделка обяви преди година вицепремиерът Валери Симеонов. Пред БНТ той обвини централата, че умишлено е купила на по-висока цена варовик за сероочистващите си инсталации, за да облагодетелства определени фирми. "Ако си частно дружество, нека си променя цената, но те се разпореждат с нашите пари, тук става въпрос за облагодетелстване на точно определени фирми, които даже не са се занимавали с тази дейност", подчерта Симеонов. Всъщност доставките на варовик за ТЕЦ "Марица-изток 2" предизвикват полемика от години. Още през 2013 г. проверка на Агенцията за държавна финансова инспекция показа, че централата е изразходвала над 6 милиона и половина лева за варовик незаконно - без да обяви обществена поръчка.

Валери Симеонов каза още, че отдавна е

 

поискал смяната на шефовете на централата.

 

И добави, че в енергетиката има корупция, защото няма хора на "Обединени патриоти". Всъщност любопитно е, че мандатът на Съвета на директорите на компанията изтича съвсем скоро - в началото на декември. Тогава Живко Динчев, Диян Димитров и Бончо Бонев ще трябва да се разделят с постовете си. Динчев е дългогодишен кадър на централата и работи там от 1995 г., като е бил зам. изпълнителен директор, а на няколко пъти - и изпълнителен директор. Смята се, че е близък до бившия шеф на дружеството и бивш началник на БЕХ Георги Харизанов. Бончо Бонев пък е професор от Техническия университет в София, а Диян Димитров влиза в централата още 30-годишен. Той е бил зам.-директор на финансовата дирекция, а кариерата му минава и през общинския съвет на Стара Загора, където е бил съветник от листата на ГЕРБ. Сега рулетката на постовете ще се завърти наново. А от това кой ще поеме централата ще зависи накъде ще поеме тя. И дали ще се потвърдят съмненията, че някой умишлено се опитва да съсипе теца още преди еконормите на Брюксел да направят невъзможна работата му. Макар че, дори с отлагане на крайните срокове за постигане на някакво приемливо ниво на екологичност, спасяването на централата изглежда невъзможно. Поне не без да бръкне дълбоко в джобовете на българските данъкоплатци.