Искате нещо да влезе в дневния ред на институциите и те да се задействат по темата? Най-сигурният начин е феноменът Делян Пеевски да припознае каузата ви. После нещата като с магическа пръчка се подреждат.
Последният пример е проверката, свързана с т.нар. Възродителен процес. След като за десетилетия прокуратурата не успя да приключи успешно разследването за насилствената смяна на имената на българските турци и то беше прекратено по давност, изведнъж пак се активизира по темата. Защото Пеевски и сие подадоха сигнал, настоявайки за справедлив процес и ефективни присъди за виновните. Разбира се, ние ще трябва да повярваме, че е случайно съвпадението с раздора между Пеевски и почетния председател на ДПС Ахмед Доган. Както сигурно случайно изведнъж Комисията за противодействие на корупцията се активизира срещу близки до Доган кметове, а приближеният му Джейхан Ибрямов се оказа в ареста за търговия с влияние.
И не че не трябва да бъдат наказани виновните за Възродителния процес. Но
такова активизиране в нечия угода е токсично.
Защото прокуратурата, която 30 години не приключи разследването, сега се оказва инструмент, а жертвите на едно престъпление - средство, в нечии политически игри.
Възродителният процес е благодатна тема и преди избори, когато Пеевски се опитва да ухажва българските турци и да измъкне гласовете им от Доган. Пеевски и компания директно сочат в сигнала си и престъплението, за което трябва да бъде повдигнато обвинение - геноцид срещу българските мюсюлмани. За преследване и наказване на геноцид, като престъпление срещу мира и човечеството, давност няма. Самият Пеевски знае това от първо лице, тъй като дълги години трупаше магистратски стаж като следовател в столичното следствие, дало на юридическия свят и Петьо Петров - Еврото.
"Повече от 30 години прокуратурата провежда разследване, което обаче така и не доведе до изправяне на съд както на идеолозите, а така също и на изпълнителите на престъпленията, целящи унищожаването на българските мюсюлмани заради тяхната етническа и религиозна принадлежност", се казва в сигнала на Пеевски и приближените му. Те настояват и "да се установи престъпната роля и на предателите, които Държавна сигурност е инфилтрирала сред българските мюсюлмани, които първо са извършвали доносническа дейност, а на по-късен етап, използвайки справедливия гняв на жертвите на Възродителния процес, изградиха политико-икономически структури от мафиотско-олигархичен модел".
Според Пеевски само чрез ефективното преследване и предаване на съд на идеолозите на т.нар. "възродителен процес" от комунистическата партия, неговите преки извършители и на доносниците от Държавна сигурност, които се облагодетелстваха за сметка на жертвите на геноцида срещу българските мюсюлмани, справедливостта ще е налице.
По сигнала на Пеевски веднага започва проверка.
Нарежда я не кой да е, а бившият спецпрокурор, а сега военен обвинител Кирил Пейчинов. Това е един от прокурорите, замесени в аферата "Осемте джуджета", в която основна роля играе Пепи Петров - Еврото. Пейчинов е сред магистратите, за които и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов поиска дисциплинарно наказание. Колко случайно е попаднал сигналът на Пеевски при него, можем само да гадаем. Както вече стана дума, през годините сме се нагледали на много подозрителни случайности, довели до неслучайни резултати.
Голяма част от постановлението на Пейчинов, с което нарежда на военното следствие да направи проверка, беше публикувано в rodopi24 и илюстрирано с почетния председател на ДПС Ахмед Доган, чиято принадрежност към ДС е отдавна известна.
Прокурорът обяснява, че с постановлението за образуването на делото в началото на 1991 г. е била поставена рамката на разследването. Но няма пречка делото да започне по един текст от НС, а да приключи по друг, съобразно събраните доказателства и вътрешното убеждение на разследващите и наблюдаващия прокурор.
Няма как да не се запитаме Пейчинов
солово ли действа, или постановлението му е координирано
с ръководството на прокуратурата. През лятото друг прокурор от "Осемте джуджета" - Димитър Франтишек Петров, действа солово спрямо продуцента Нико Тупарев и после се озова командирован за назидание, с ревизия, а вече и с дисциплинарно производство. Само дето с Възродителния процес темата е много по-деликатна от обвинението на Тупарев. Особено преди избори. Така че едва ли някой ще признае, че Пейчинов действа солово, дори и да е вярно.
През декември 2022 г. Софийският апелативен съд (САС) отмени постановлението на Военната прокуратура в София, с което тя прекрати разследването за Възродителния процес и на практика върна делото на прокуратурата за продължаване на процесуално-следствените действия.
В края на май 2022 г. прокуратурата прекрати разследването, след като два месеца по-рано почина последният обвиняеми по него - бившият комунистически министър-председател Георги Атанасов. Преди него през годините починаха другите обвиняеми - Тодор Живков - генерален секретар на БКП, ген. Димитър Стоянов -министър на вътрешните работи, Петър Младенов - министър на външните работи и Пенчо Кубадински - член на Политбюро на БКП.
Делото беше
заведено от Прокуратурата на въоръжените сили през 1991 г.
за установяване на виновните за насилствената смяна на имената на турското малцинство в НРБ, извършена от тоталитарния режим на БКП начело с Тодор Живков.
Абсолютната давност по делото отдавна изтече и през последните години съдът няколко пъти указва на държавното обвинение да го реши.
Всъщност прокуратурата два пъти внася обвинителен акт – през 1994 г. и 1998 г., но и двата пъти делото е връщано за доразследване. Първоначално обвиняеми по него за подбуждане на етническа дискриминация и омраза са Тодор Живков, Димитър Стоянов, Пенчо Кубадински и Георги Атанасов. След това обвиненията са преквалифицирани за военни длъжностни престъпления, като обвиняеми останаха Живков, Стоянов и Атанасов.
От май 1998 г. делото вече е във Военната прокуратура в София, която до 2003 г. успява да издири имената и адресите на 446 българи от турски произход или техни наследници, които са били в "Белене", както и да разпита 312 от тях. Останалите 134 пострадали обаче, повечето от които са в Турция, така и не са открити, въпреки опитите със съдебни поръчки. През 2003 г. тогавашният зам.-главен прокурор Христо Манчев заяви, че разследването фактически е завършено, но неизпълнимите указания на съда за разпит на всички пострадали са пречка за внасянето на обвинителен акт.
През септември 2018 г. Софийският градски съд задължи прокуратурата в едномесечен срок да реши съдбата на разследването. В резултат на това делото беше спряно. А след смъртта и на последния обвиняем - прекратено.
В определението, с което се отменя прекратяването, апелативният съд пише, че
прокуратурата е допуснала "съществени нарушения на процесуалните правила,
ограничаващи правата на пострадалите". Според апелативните съдии Камен Иванов, Владимир Астарджиев (докладчик) и Виолета Магдалинчева долната инстанция не е изпълнила задължението си да изясни дали всички пострадали, които имат право на жалба, са уведомени за прекратеното от прокуратурата дело.
"Смъртта на обвиняемия [Георги Атанасов] позволява наказателното производство да бъде прекратено спрямо починалото лице, но не дава възможност за прекратяване на цялото наказателно производство, без прокурорът да се е произнесъл по това дали има извършено престъпление, какво е това престъпление и има ли други лица, които биха могли да носят отговорност за престъплението, ако такова има", пише в съдебното определение. Според съда в прокурорското постановление липсва отговор на тези въпроси, "независимо от наличието по делото на многобройни молби на пострадали лица и техните защитници с твърдения за престъпления с различна правна квалификация, от тази, която е била приета от прокуратурата, както и за лица, различни от четиримата обвиняеми по делото, носещи отговорност за тези престъпления".
Магистратите допълват, че едва след отговор на тези въпроси и то, след като разследването по досъдебното производство е приключило по съответния ред, прокурорът би могъл да прекрати изцяло наказателното производство, ако приеме, че престъплението е само това, за което са били обвинени лицата Тодор Живков, Георги Атанасов и Димитър Стоянов."
Междувременно част от жертвите на Възродителния процес заведоха граждански дела заради заради практическия отказ от правосъдие и успяха да осъдят прокуратурата да им плати различни обезщетения. "Сега" неведнъж е разказвал за тези процеси.
Като цяло,
прокуратурата много добре знае за тази отворена рана.
На всичкото отгоре има и една гражданска организация - Справедливост, права и културно сътрудничество на Балканите", регистрирана в Бурса, която търси информация за Възродителния процес. Членовете на организацията търсят информация с помощта на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) от прокуратурата за това какво органите са извършили или не са извършили, за да се установят фактите, да се проведе ефективно разследване и наказване на виновните за събитията в края на 80-те години, довели до насилие, погазване на права и изселването на над 350 000 българи от турски произход зад граница.
Тази година организацията беше сред НПО-тата, номинирани за положителна награда по случай Деня на правото да знам. В номинацията им от Програма достъп до информация обясняват, че те питат за броя на досъдебните производства, образувани във връзка с престъпления, свързани с т. нар. Възродителен процес; прокурорските преписки във връзка с такива престъпления; обвинителните актове, внесени в съда, резултатите от всяко едно дело и пр. И така например установяват, че преписка от 2003 г. е била унищожена по силата на Акт за унищожаване на неценни документи с изтекъл срок на съхранение.
От казуса става ясно, че не само никой не следи преписките и производствата, свързани с т. нар. "Възродителен процес", но и че прокуратурата е унищожила купища документи, пишат от ПДИ. Вече можем да сме спокойни. Защото Пеевски бди.
