- Г-н Симеонов, сглобява се четирипартийна управленска коалиция. Минаха преговорите по приоритети, които за първи път бяха излъчвани и онлайн. Доколко ще е възможно обаче тази коалиция да е дългосрочна предвид разнородните формации, които са в нея?

- Толкова дълго се договарят, че май се канят и дълго да управляват. Опитът показва, че договорят ли се веднъж, обикновено никой не гледа в "пистата" на другия, което прави нещата по-дълголетни. Имаме такива прецеденти в най-новата си история. Тук са налице и други три важни обстоятелства. Първо, не е коалицията "Орешарски", която събра орел, рак и щука. Не е и Тройната коалиция, която трябваше да остане до влизането на България в Европейския съюз, но реши да остава още повече и това й струва всичко. Сега имаме долу-горе хора на едно мнение.

Второ - има ясен мандат в обществото. Предварителните очаквания бяха, че ще има известен ефект на махалото към ГЕРБ, тоест някакви хора ще поискат още от предишното, защото новото ги плаши. Напротив. Поискаха ново, но ново с план. В момента тези формации дават ново с план, което означава, че има попътен вятър. И третото, което може да даде някакъв живот на управлението, е елементарният факт, че който го осуети, утре може да не попадне изобщо в парламента. Има и още едно обстоятелство, което може да доведе до известно дълголетие на правителството - вече сме пробвали модела успешни западни хора и знаем къде са потенциалните грешки. Което означава, че може и да не ги повторим.

Но да кажем важното - това са само условия за дълголетие, но не и гаранция за него. Дълголетието ще трябва да се отвоюва ден след ден. Съществува една неподозирана възможност дълголетието да секне. И тя е, когато някой от тази управленска гарнитура се почувства толкова силен и реши, че може сам. Някой, възползвайки се от ситуацията, можеше да пробва да продължи сам, прелегитимирайки се през нов кабинет или през нови избори. Тогава, парадоксално, може да потегли към небитието. 

Имаше такъв момент с влизането ни в ЕС, когато някои от участниците в тогавашната коалиция можеха да пробват и сами, качвайки се на вълната на успеха. Такава ситуация бе и по време на нулевата вълна на ковид у нас през пролетта на м. г. Налице бе много висок ситуационен рейтинг за Бойко Борисов и много силно бе изкушението да рестартира и да се отърси от сателитите си. Никой досега не го е правил и възможността е малко вероятна. Защото в България трудно се постига някакъв ярък блясък в хода на мандат. Обикновено тогава се износва популярността. Все пак трябва да имаме едно наум. 

Бъдещото правителство няма да го събори някой, който иска да се пусне от "Продължаваме промяната", защото може да изпадне и от парламента. Може да го събори, ако ПП поиска да се отърси от другите. Но това е само хипотеза.

- Казвате, коалиционните партньори не са "орел, рак и щука", но как ще се задържат на власт, като БСП и формациите в "Демократична България" се тресат от скандали и междуособици?

- При ДБ се наблюдава един успешен модел - как се задържаш жив и важен в пространство, което по принцип е заредено с противоречия. Защото в дясното пространство винаги съществува индивидуализъм, противоречия, по-скоро то е мрежово, а не монолитно. Припалват искри в него. Там има една партия, която се казва ДСБ и която е стара, историческа, с доста експертиза и понякога с доста силно его. След като тя успя да преглътне егото си и да знае мястото си при бума на "Да, България", единият от коалиционните партньори, значи може да се случи.

БСП пък сега трябва да е наясно, че не бива да иска много от тази коалиция, защото тя и бездруго е някакъв исторически късмет за партията. При тази форма, в която се намира тя. Фактът, че от БСП зависи нещо, е вече късмет, който не бива да се "изнасилва". Г-жа Корнелия Нинова трябва да е разбира, че по силата на естествени обстоятелства, без значение дали са справедливи или не, президентът Румен Радев е вече силната фигура в пространството на партията. И ако утре избирателят й е принуден да избира между него и Нинова, най-вече би избрал президента. Тоест за БСП е важно да знае мястото си при създалата се ситуация. Хич не е лошо това място. Не ми се струва добра идея партията да насилва късмета си - било чрез нови претенции, било чрез стари лица.

- Но на коалиционните разговори от страна на БСП именно такива лица видяхме. Нямаше ги новите личности, които трябваше да "освежат" ситуацията.

- Тук важен въпрос е дали БСП е нова партия. В същото време тя и бе основна опозиция на управлението на ГЕРБ, а преди Нинова да застане начело, беше номинална опозиция, но пак опозиция. Да не забравяме, че преди 2 г. бе партия, която събираше повече от 200 000 анти-ГЕРБ добавка, която последователно сега вземат "Има такъв народ" и "Продължаваме промяната".

Съвсем друг е въпросът, че левицата трябва да свикне с новите реалности, които казват, че добър или лош, експертен или неопитен, хората си търсят новите лица и искат нови поколения. Пред нея стои остро този проблем. Много други партии не успяха да го решат. В левицата поне е налице потенциал, но въпросът е да не го задушава.

- Но нали Нинова дойде начело на партията именно с идеята за обновление, за нови личности и т.н.?

- Всъщност БСП изгради една успешна мрежа от хора - и Сергей Станишев е потенциален актив на БСП, и Мая Манолова, и Илияна Йотова. Какво да кажем за Радев. Партията обаче не бива да се отнася с ревността на единствения играч в своето пространство. Напротив. В настоящето мрежите се отплащат, а не монолитните структури. Те са новото. Нужно е да се възползваш от тази мрежа от личности или поне да се радваш, не да я задушаваш. Точно заради тази мрежа БСП има човек в президентството. Най-странното би било тя да се откаже от успехите си и ще бъде странно действие на г-жа Нинова, ако го стори.

- Политическа ревност при ГЕРБ и Бойко Борисов наблюдаваме ли, или там текат други процеси?

- Бойко Борисов е зодия Близнаци в политиката. Той хем иска малко да спре да говори, за да може времето за излекува образа му, хем няма търпение да говори и през цялото време напомня някакви работи, които само дразнят хората. Както си пролича от изборния резултат. Хем да говори благо, за да излезе от изолацията, както го прави проф. Анастас Герджиков, хем през цялото време речта му е настървена, за да стяга хората си в своеобразното обсадено положение, в което са. Борисов е много ревнив към успехите на другите и в същото време е много ревностен в защитата на позициите си. Настъпва момент в историята, когато трябва да се отдръпнеш, за да реши тя. Защото идва момент, в който колкото повече мърдаш, толкова повече потъваш. Труден момент за осъзнаване. Да си в разкрачено положение също е трудно.

Искрено се надявам егото да не надделява в политиката. Тази година нашият изследователски център издаде книжка, от която се вижда, че всеки, обидил се на народа си, пренебрегнал е общественото мнение, имам предвид политици, неминуемо губи. В книжката се констатират по достъпен начин едни тежки истини. Две от тях са -  най-лошият съветник е да се обидиш на народа си и да ти липсва търпение в политиката.

- Като говорим за управленски политики, като че ли лявото, дясното и центърът се размиха като понятия и новите управляващи ще срещнат доста предизвикателства в тази посока.

- По две причини. Едната е дълготрайна и е свързана с факта, че в целия западен свят водещото спря да е ляво-дясно и започна да е консервативно срещу прогресивно. Втората причина е родна. ГЕРБ успя да създаде срещу себе си своеобразен "Отечествен фронт", в който има и леви, и десни. Както и такива, които казват няма ляво-дясно и "всички политици са маскари". Тези три опозиционни езика се синхронизираха видимо на предишните избори в София, а за втори път зад личността на Румен Радев, който със своя юмрук поведе именно това. Стратегическа грешка на ГЕРБ, които позволиха на противниците си, които иначе не можеха да се понасят, да се съберат в един лагер. Затова се размива усещането за ляво-дясно.

Любопитно е в това отношение конструирането в момента на един експертен, западен и много мениджърски звучащ кабинет, което по дефиниция означава либерално. Не съм обаче много сигурен, че вкусът на българското общество е толкова либерален и прозападен. Защото в застаряващо, разслоено и с право недоволно общество, някак твърде много либерализъм, може да срещне реакция. Очаквам сравнително силна консервативна реакция срещу новия кабинет. Тук кабинетът ще трябва да търси баланси и ми се струва, че БСП може да вкара онази консервативна съставка, която да не му позволи да излети като балон, а да го държи на земята.

- Каква ще бъде ролята на Радев след съставянето на редовен кабинет?

-  Възможно е на хората да им се хареса преминаването на един личен модел към друг. И тук спасителният модел е президентът Радев, който май не е вождистки тип политик. Дано не съм наивник. Струва ми се, че му се остава в президентска роля, а не в политическа. Съдя по едно - имаше шанс да оглави страната изцяло през лятото на 2020 г. Той слезе на площада при протестиращите, но се прибра в президентството. Затова бидейки военен, той предпочита да е човек на правилата, вместо да ги променя.  Добре е да не сменяме човек с човек, а модел с модел.