Quantcast
Стадо роби превръщат България в тотална кочина | СЕГА
facebook
twitter

Наблюдател

Стадо роби превръщат България в тотална кочина

Липсата на базово разбиране за свобода и култура на общуване е на път да срути управлението, което дойде уж да възстанови демокрацията
31 187
 Продължаваме промяната
ИТН и ПП измъчено влязоха в коалиция, но така и не се научиха да съществуват и управляват заедно.

Трудно някой може да каже какво точно се случва в момента в България. И друг път правителството е падало, депутати са сменяли партиите, прибягвали са до откровени лъжи и дори физическо насилие... Сега обаче е различно. Ръст извисява партия, която иска да извади България от ЕС и НАТО; която аплодира руския президент Владимир Путин и твърди, че страната ни и Македония трябва да бъдат обща държава (!!!). С нея флиртуват разни други формации, които пък напират да ликвидират машинния вот, макар той да отстрани тридесетилетния инструмент на електоралната корупция - невалидните бюлетини. Край тях бивши партньори от управлението така сватбарски се псуват, че да се чуди човек що за хора са - абе, нали довчера заедно управлявахте държавата! А ако погледнеш народа - огледално виждаш скарани, разделени, мразещи всеки и всичко физиономии. Този народ скоро ще стане още по-беден заради инфлацията. Заради всичко това не се задават просто избори. Очертава се нещо кардинално ново. Какво е то - никой не знае. Но трябва да стискаме палци да не е много по-лошо от настоящето.

Могат да се изкажат безброй версии защо конкретно се стигна дотук. По-важни обаче са фундаменталните болести на обществото ни. Те се проявиха тия дни на политическия терен и показаха колко далеч от същността на демокрацията е България. Избори може да правим всеки ден. Но ако в  умовете и сърцата не сме свободни граждани, ако самите не знаем върху какво се гради демокрацията - всуе.

 

Роби ще си бъдем на периодично сменящи се тирани

 

Първо, стана ясно, че никой не схваща депутатите като свободни граждани. Те са синове на партията майка и й дължат безпрекословна вярност. Обаче какво прави майката в истинския живот с децата си? - пуска ги на свобода в един момент, защото само със свобода може да има пълноценен живот. Но ние не ще доживеем да видим партия или лидер, който се държи с депутатите си като свободни личности. Няма да видим партиен електорат, който ги счита за такива. Много рядко виждаме и депутати сами да се държат като свободни хора. Защо? Кой ли ни "в таз робска люлка люлее"? Никой, ние самите очевидно. Защото не схващаме, че демократичният гражданин трябва бъде отговорен единствено пред съвестта си, а ако е депутат - и пред народа.

 

Никакви партии, никакви лидери не бива да играят -

 

листите са само инструмент за представителност. Демократичният гражданин решава обществените въпроси, след като влезе със свободната си воля в диалог с други такива граждани - и стигнат до споразумение, основано на рационални мотиви. Това е общественият договор. Ако в този договор има Славевци, Бойковци или други началници, значи липсва свободна воля, има нещо като Господ, разпореждащ се със съдбата ти - положение, което развитите общества отхвърлиха преди 250 години. В целия този аспект тия дни наистина видяхме чутовни случки - една партия (ИТН) като стадо бива "завръщана" в кошарата от овчаря си;

 

недвусмислено става ясно, че той не е лидер - той е господар;

 

виден член на партията обяснява как всички те отдавна минавали детектор на лъжата - било прекрасно, понеже така извоювали личната си свобода (!!!; Ива Митева); друга партия (ПП) се мъчи да открадне половината стадо, а една част от него вкупом се насочва към вражеската кошара. Истерични крясъци огласят пространството - първобитна, направо животинска кавга в съдържателен план. Къде е тук гражданинът, демократичното общуване, рационалният свободен ум? Депутатите, а и министрите очевидно са считани за стока. Знам, че българското общество отдавна е свикнало на подобни изстъпления, не си дава сметка колко базово сбъркано е това. И Борисов по същия начин си е управлявал винаги депутатите -

 

"Абе, ще им дам на управляващите няколко!''

 

Но в крайна сметка трябва да е ясно, че демокрацията не може без индивидуален избор. Тя не съществува, ако хората живеят с пъпна връв към партия, лидер, клан, идея дори. Свободната воля и индивидуалната рационалност са механизмът срещу обсесии и изкривявания при господари или групи. И какво видяхме в крайна сметка на политически терен като резултат? Вместо 240 свободни граждани в парламента да обсъждат и се споразумяват за добрите решения, стадно се следва повелята на партията. Точно така бе разклатено управлението, така бе поискана и главата на председателя на парламента Никола Минчев, срещу когото индивидуално малцина депутати имат против. Така и управляващите са изплашени да търсят плаващи мнозинства по конкретните въпроси.  Гледат се групови договорки, основани на

 

колективното подчинение  и собственически отношения

 

Точно тия постановки винаги са раждали безброй умопомрачителни управленски решения - за които всички се чудим може ли нормални хора да ги гласуват; гласуващите се срамуват тайно, а след време признават: ''Нямаше как, партията го поиска!''. Щеше ли Пеевски да бъде избран за шеф на ДАНС например, ако се разчиташе на свободната индивидуална воля? Вместо между 1-2-ма души трябваше да се постигне договорка със 121. 

За да има договор между свободните граждани обаче, те трябва да могат да общуват помежду си. Диалогът, компромисите, отчитането на волята на другия, независимо дали го харесваш, е следващият основен елемент от демокрацията. Тя не може да съществува без равностоен опит за разбирателство с живеещия край теб. И е страшно, че огромни части от обществото не съзнават тази базова постановка (видно от

 

взаимната омраза в социалните мрежи

 

по все повече въпроси). Не го съзнават и политиците. Така стигнахме до втория фундаментален проблем в днешната ситуация - за начина на общуване, коалиционната култура. Няма как да се разбереш с някого, след като не можеш и не искаш особено.

Отново видяхме смайващи неща, най-вече от ПП. Какви ли не бяха наречени Слави Трифонов и ИТН, след като довчера ПП бе с тях, а и докато все още разчитаха на подкрепа: бивш певец, чалгаджия, продажници, далавераджии, крадци, слуги на мафията, намеци за кокаинов афери... В същото време точно от тези "слуги на мафията'', а и от самата нея (ГЕРБ и ДПС) Кирил Петков и компания се надяваха за подкрепа на бюджета... Видя се, че антикризисната политическа и пиар тактика на ПП бе изцяло насочена срещу ИТН - изумително, направо шизофренно поведение. Пожар ли гасяха ПП, или го разпалваха? Разумен път към успокояване ли избраха, диалог, или се опитваха да бъдат

 

жалки имитатори на господари, владеещи положението?

 

Та нали точно ИТН поради незаобиколими политически реалности пак са потенциален партньор на ПП в този или следващия парламент? Нали така дозакопаваш собственото си управление? В цялата тази история има и нещо по-дълбоко. Шест месеца по отношение на ИТН Кирил Петков и Асен Василев наистина правеха каквото си искат - никакво уважение, компромиси, действаха от статута на "праведността" - непрактично и безкрайно глупаво поведение. Всичко това не е оправдание за ИТН. Ценностите и възпитанието им са ясни. Безкрайно ясен е и новият носител на доброто Руди (спортният министър), за когото крачката от най-лигаво обяснение в любов на вожда Трифонов до най-пълното му отрицание е просто въпрос на няколко реда във Фейсбук. Основната критика обаче следва да е към ПП, защото нали те уж са промяната?! Нали те обещаваха, а и народът им повярва, че са антипод на борисовщината?

 

Какво по-различно от ценностите на ГЕРБ виждаме?

 

Накратко: двата дефицита  - на свободна воля и липса на способност за общуване, са свързани. На роба през ум не му минава, че носи отговорност да търси съгласие. Като не му минава, не умее.

Накрая няколко думи за Китай. В няколко района там действа модерна технология за проследяване, съчетаваща социални придобивки - ако човек хвърля правилно боклука, не прави нарушения по пътя, наглежда родителите си, не участва в политически протести, получава точки за кариерно израстване, по-добро училище за децата и т.н.; камери, биометрия и интернет осъществяват мониторинга. На възражението, че така хората биват превръщани в роби, китайските власти отвръщат: Всичко това е път към съзидателната свобода, защото човекът, когато знае, че е наблюдаван, сам избира правилните действия - никой не го насилва. Откровението на Ива Митева, доскоро председател на българския парламент, че подложена на детектор на лъжата извоювала свободата си, е само на пръв поглед безобидно. То показва какви страшни неща се случват в главите на важни хора в България. Модерните тирани биха били щастливи да я чуят. 

Още

"Промяната" не бива да разчита само на площадна подкрепа

27.06.2022

ДИЯН БОЖИДАРОВ

1050
Тошко Йорданов: Петков се оказа с манталитета на Борисов

26.06.2022

Обновена

7074
ДБ не изключва общо явяване с ПП на избори

26.06.2022

1540