Не обичам да “вангеля“, както казват руснаците, но още преди идването на ограниченията покрай коронавируса беше ясно, че ще се появяват един куп хора, които напук на пандемията ще зоват да излезем на улиците и да се целуваме масово, щото не ни е страх, щото сме свободни, щото сме демократи и щото хич не ни пука от някакво "грипче". Все още съм убеден, че поне половината от протестиращите сега са "полезни идиоти" по Ленин - гордо веещи знамената на Швеция и Беларус почитатели на стадния имунитет. Хора, които просто мразят Бойко и обичат някаква друга партия - опозиционери заради самата опозиционност. Техният призив, че има "умора от изолацията", стана по-масов и стигна до ушите на Големия Вожд Бойко Борисов, който в традиционния си стил на бърза ръка игнорира всякакъв здрав разум и тръгна отново да си играе на популизъм. Извънредното положение си отива, мерките в България падат една по една, преди да сме стигнали пика на болестта, успоредно с приказките на Борисов: "Няма нито една индикация, че всичко това ще свърши скоро". На пръв поглед шизофренна реакция - падат мерките, случаите растат. Ако се вслушаме по-внимателно в хаоса от думи на Борисов, лесно можем да чуем, че той просто ни подготвя
да живеем оттук нататък с вируса
Извънредно положение няма да има, щаб няма да има, информация няма да има, но пък ще има декрети, които Бойко ще измисля по някое време, а здравния министър ще ги чете на глас.
Да се върнем на мерките - те наистина бяха либерални - тук магазините, хотелите и свободното движение из градовете не са спирали, което би хвърлило в ужас всеки турчин, сърбин, италианец, испанец и т.н. Борисов бе прав, когато дава примери от чужбина: "Там пускаш СМС и чакаш. Чакаш! Разрешение да излезеш! Каква карантина карате вие?". Вместо да се придържа към либералните мерки, Борисов почна да си пише SMS с доц. Мангъров и тръгна към свалянето им. До началото на месеца имаше две съществени разлики между България и Швеция - кръчмите ни не работеха, а пред градовете имаше КПП-та. Сега и тези мерки падат като круши. Ставаме Швеция на Балканите.
Борисов може да реди приспивни песни по телевизиите, но едно е ясно - нито веднъж шефът на НОЩ ген. Мутафчийски не беше направил и намек за разхлабване на положението. Нито веднъж. Дори и да кима мълчаливо край Бойко, ясно е, че Мутафчийски не е човекът, който иска падане на мерки. Това падане ще доведе до нов скок на болестта - във времена, в които Австрия, Швейцария, Чехия, Дания, Гърция, Турция, че дори и Италия и Испания свалят активните случаи. Подходът на правителството ни изважда от тази група страни и ни слага при Великобритания, Нидерландия, Белгия и Швеция, които тепърва ще се справят с болестта. Защо падат мерки, след като НОЩ е против това, е ясно - защото Борисов не слуша само НОЩ, слуша например и доц. Мангъров: "Назначих и опозиция. Чувам се през ден и с д-р Мангъров".
Накрая всички ще победим коронавируса и ще отидем на море, няма спор в това.
Всички освен тези, които просто няма да преживеят болестта
Всички - и изолационисти, и джангъристи, са напълно наясно, че за да има социален, стаден имунитет, хората трябва да се движат съвсем свободно по време на остра зараза, 70-80% ще прекарат болестта много леко, а 5-10% ще умрат. Тази ефирна лекота, с която се говори за смъртта на старите хора, които най-трудно се справят с болестта, е поразителна. Не мислех, че ще видя толкова хора, които искат да са живи и здрави като цената за това е смъртта на няколко старци, които и "без това са болни" и ще умрат я тая година, я другата. Нали "имат един куп съпътстващи заболявания" (все едно хората не живеят със съпътстващи заболявания години наред).
Това игнориране на възрастните хора сега напълно приляга на отношението, което властта демонстрира години наред не само към пенсионерите, но и към инвалидите, към децата, които се нуждаят от специални грижи. Системно игнориране. Честно казано, след старта на извънредното положение изглеждаше, че поне в обществото е останала някаква емпатия. Популизмът набързо уби това усещане.
Това отношение към рисковите групи наистина е поразително, нямам обяснение защо Швеция просто отказва да приема в болниците хора над 80 години и защо там половината от починалите са точно хора от старческите домове. Но честно казано, защо Швеция или Беларус, или Северна Корея правят така или иначе - е нещо, което трудно може да ме развълнува.
По-интересно, по-важно и по-неразбираемо е защо в България - при ясни факти, документирани от експерти на СЗО, т.е. от доказани учени от различни страни - продължаваме масово да търсим причини, за да изоставим старите хора. Те, така или иначе, са "извървели своя път"; ”от грип умират повече”; "Бойко ще открадне парите"; тия "ще съсипят икономиката"; тъй "като няма ваксина, е по-добре да изградим стаден имунитет" - въпреки че въобще не е ясно дали е възможно да изградим имунитет и още по-неясно е дали ако изградим имунитет сега, той ще ни послужи за нещо наесен, когато дойде нов щам.
Не разбирам втренчването в Швеция и други страни поради една проста причина - ние, в България, имаме предостатъчно проблеми, които засягат точно възрастните хора.
България се обезлюди. 15% намериха препитание в чужбина. Смъртността е висока, раждаемостта е ниска. По селата е пълно с къщи, в които свети по една лампа и живее по една баба. В градовете положението е същото.
Тези хора са изоставени -
мъчат се със своите нищожни пенсии, борят се с болестите, доколкото могат. Ако не вярвате, понеже вие сте от община "Оборище", питайте някой, който поне бегло познава Северозападна България.
Тези хора нямат сили да се справят с нищо, камо ли с коронавирус. Те са от онези "сухи съчки", за които Мангъров и Урсула Гертруд фон дер Лайен препоръчват да не мърдат от къщи, докато младите се имунизират по улиците. Българските пенсионери отдавна бяха оставени на естествения си имунитет. Те и в момента се борят със сто неща да оцелеят. Не само с безпаричието, борят се например с престъпността. И губят тази борба. Един дядо, 71-годишен мъж от павликенското село Сломер, беше пребит, ограбен и заключен в дома си наскоро. Четири дни по-късно негови съселяни го откриха в безпомощно състояние. В това село има 600 къщи, 300 са празни, а в 70 живее по 1 човек. През април двама малолетни и един непълнолетен пребиха в дома му в Луковит дядо на 92 г. Той явно е бил окумуш човек, развикал се, та нападателите - деца, избягали набързо, взели му само кутия цигари. Друго дете, на 8 години (!), би 88-годишен пенсионер с 95% инвалидност от врачанското село Крушовица и му взе 40 лева. 19-годишен рецидивист пък преби в дома му дядо от монтанското село Охрид и му взе пенсията. Сега дядо Никола се кани да си купи пистолет.
Най-големият късметлия от всички бити дядовци е 86-годишният Христо Васков от пловдивското село Трилистник. Той също бе ограбен, но при него дойде главният прокурор Иван Гешев, който извади от джоба си 100 лв. и му ги връчи.
Така живеят хората, които трябва да минат през естествения отбор и да добият стаден имунитет.
Досега ги лекувахме с див популизъм
На думи сме много загрижени за тях. “Най-важното е да се запазят парите на пенсионерите. Нищо не е по-важно от това”, казваше Бойко Борисов, докато обясняваше, че ще се справи с вируса така успешно, както и с мигрантската вълна.
Сега Борисов вкарва битката с коронавируса в нова фаза - на неизвестността. Ако преди беше ясно, че спазвайки ограничения, случаите ще растат плавно, ще достигнем някакво плато, след което ще започнат да падат, сега идея си нямаме какво ни чака. Както се оправда Андерс Тегнел (шведският Мангъров), който през февруари твърдеше, че този вирус няма да стигне до Швеция: "Аз нямам кристално кълбо".
В новата фаза на болестта старческите домове пламват един след друг. Вижте Дома за стари хора в Гара Орешец - тръгна вирусът, а заразоносители и здрави първоначално бяха заключени вътре под грижите на една медицинска сестра и 6 души персонал, които постфактум получиха защитни костюми, произведени преди 35 години, с които да влизат при болните.
Заразата пламна и в дом за възрастни хора в Кула. Близко до ума беше, че подобна ще бъде съдбата и в други социални домове - вирусът тръгна и сред деца и младежи с увреждания в Център за настаняване от семеен тип във Видин. Ампутираните от всякакъв алтруизъм тук сигурно ще споделят това, което ни казва шефът на местното РЗИ: “Те са с вродени увреждания. Това са с психически и физически недостатъци”. И на вас трябва да ви стане спокойно на душата?
Притеснително е, че вместо да излезем от тази криза така, както влязохме - спокойно, с навременни мерки, плавно, без натиск върху системата на здравеопазването , сега ще ни учат какво е медицински триаж. Или ако не се стигне дотам - ще се мъчим още дълго време. В тази връзка вижте графиката към текста - вижте как Южна Корея се справя със ситуацията - бавно, но твърдо сваля активните случаи. Вижте и Австрия - ужасен бум, след това упорита работа и сваляне на активните случаи. Вижте и България - растем, растем, краят не се вижда...
