Покрай ТЕЦ "Варна" и Ахмед Доган студеният резерв стана гореща тема.  

Всъщност няколко ТЕЦ-а, свързани с известни бизнесмени, от години имат договори с държавата да поддържат неработещи мощности в готовност да се включат към електроенергийната  система на страната, ако по някаква причина възникне недостиг на ток. Тези договори са много доходоносни.  

Има ли "топъл резерв"

Всяка електроенергийна система е съвкупност от мощности за производство на енергия, потребители, свързващите ги електропроводи на различни нива на напрежение и различни трансформаторни и възлови подстанции. Процесите са сложни - по едно и също време различни производители и потребители се включват в мрежата, а други се изключват. Нещата допълнително се усложняват, ако възникнат неочаквани сериозни смущения - като аварии и природни бедствия. За да се предпази електроенергийната система от такива рискове, са въведени три нива на защита:

• Първичното регулиране и резервиране се осъществява чрез автоматичните турбинни регулатори и техните приставки. То се извършва автоматично и непрекъснато.

• Вторичното регулиране и резервиране се извършва от националните и териториалните диспечери на електроенергийната система. Когато се налага, в рамките на 2-3 минути те активират и натоварват високоманеврени мощности -  ВЕЦ и/или газотурбинни установки. Това се случва например при авария, която е извадила от строя някоя голяма базова електроцентрала или при внезапно изключване на големи фотоволтаични и ветрови генериращи мощности. Тази намеса е ограничена в рамките на до 10 часа, след което трябва да се премине към мярка №3

• Третично регулиране и резервиране, или "студен резерв".  Диспечерите на електроенергийната система го използват, когато възможностите на вторичното регулиране са се изчерпали или са недостатъчни. Тогава на помощ идват топлоелектрически централи, които са способни да осигурят необходимата мощност в продължение на 2200 до 3800 часа - според заданието на ЕСО.

Европейското правило е, че студеният резерв трябва да бъде в рамките на най-голямата единична генерираща мощност в националната електроенергийна система. За България тази мощност е 1000 МВт - всеки от двата блока на АЕЦ „Козлодуй”.

Студеният резерв преди 

До 2013 г. студеният резерв беше определян със заповед на министъра на енергетиката в размер до 1000 МВт. Средствата, с които се заплаща осигуряването на „студен резерв” на съответните производители, се събират от всеки всеки краен потребител чрез цената за достъп до електропреносната мрежа, тоест този разход се добавя в крайната цена на всеки един потребител на електрическа енергия в България. С цел намаляване на крайната цена на потребителите със заповед на министъра на енергетиката от юни 2013 г. студеният резерв беше намален на 500 МВт. През същата година Електроенергийният системен оператор започна да провежда търговете за студен резерв, като КЕВР определя горна граница на цената за МВтч. В периода 2013-2018 г. основните доставчици на студен резерв, определени чрез конкурс, бяха генериращите мощности от централи на Христо Ковачки (ТЕЦ “Бобов Дол”, „Брикел”, Топлофикация-Русе, ТЕЦ „Марица 3”), Кирил Домусчиев („Биовет”-Пещера), ТЕЦ „Свилоза” и държавната ТЕЦ „Марица Изток 2”. В следващата таблица са показани сумите, които всички потребители са заплатили за осигуряване на студен резерв в периода 2013-2017 г.

От таблицата се вижда, че от средата на 2015 г. ТЕЦ „Варна” спира да участва в осигуряването на студен резерв. Причината - тецът не е изпълнил условия от комплексното разрешително - монтиране на ниско азотни горелки на котлите, изграждане на сероочистващи инсталации, подмяна и монтиране на допълнително nоле на електрофилтрите.

Какво се случи след 2017 г.?

В края на 2017 г. чешката „ЧЕЗ груп“ продава ТЕЦ "Варна“ на "Сигда" ООД - фирма на бившия транспортен министър в кабинета „Орешарски“ Данаил Папазов. Сделката е за 48,5 млн. евро.

Точно по това време министър Теменужка Петкова издава заповед за увеличение на студения резерв до 650 МВт средногодишно (което означава, че в определен от ЕСО период студеният резрв може да нарасне до 750 МВт.). Така се създава предпоставка спряната от предишните й собственици ТЕЦ „Варна” отново да бъде включена в студения резерв на страната. Тарикатският начин, по който това се осъществява, е следният:

След издаването на заповедта на Петкова към централите, които осигуряват студен резерв, е добавена държавната ТЕЦ „Марица Изток 2”.  Но не след дълго ТЕЦ „Марица Изток 2” изненадващо се отказва „доброволно” от договор, който носи близо 2.8 млн. лева приход само за 4 месеца, и на нейно място от 1 май 2018 г.  влиза ТЕЦ „Варна”. Едновременно с това, без особени аргументи, времето за предоставяне на студен резерв е увеличено от 2200-2900 часа на близо 3700 часа. С това приходите на централите за осигуряване на студен резерв нарастват допълнително.

В таблицата по-долу се вижда какви суми са изплатени за периода 2018 -2020 г.

Сумите, получени от ТЕЦ „Варна” за осигуряване на студен резерв след нейното закупуване от фирмата „Сигда” до 30 юли 2020 г., са:

Вижда се ясно, че за 2 години и три месеца ТЕЦ „Варна”, без изобщо да работи, е спечелила близо 57 милиона лева като ангажирана за студен резерв. По този начин са изплатени над половината от 48.5 млн. евро, изхарчените от фирма „Сигда” за покупката й.

Какво още не е наред 

• Честа практика при осигуряване на студен резерв е спечелилият търга да не посочва точно агрегата, с който ще осигурява студен резерв. Това дава възможност при авария в работещ и натоварен агрегат той да бъде спрян за ремонт, като на дежурния диспечер се съобщава, че спирането му е по график (нормално), на негово място се пуска и натоварва агрегатът, който до момента е бил изведен в студен резерв. Авариралият агрегат се обявява за готов да остане в студен резерв и тихомълком се ремонтира. Големият проблем е, че ако в този период се наложи активиране на студен резерв, авариралият агрегат не може да бъде пуснат, а това може да има сериозни последици за енергийната и национална сигурност на държавата.

• При провеждането на търговете за осигуряване на студен резерв не се осигурява достатъчна проверка за надеждността и техническата готовност на централите спечелили търговете агрегатите им да бъдат пускани и натоварвани. Вследствие на такива пропуски през януари 2017 г. при искане на диспечера не можа да бъде активиран студеният резерв в централите ТЕЦ „Бобов дол”, ТЕЦ „Марица 3” и ТЕЦ „Русе”. С неадекватните и непрофесионалните си обяснения и оправдания за замръзнали въглища и ниско ниво на река Дунав собственикът на централите Христо Ковачки предизвика вълна от обществено възмущение. С неохота и с голямо закъснение министър Петкова чрез ЕСО наложи глоби за неизпълнение на договорите за студен резерв. За съжаление, не е ясно дали глобите са събрани и какъв е техният размер - ЕСО отказва да предостави информация.

Да обобщим фактите дотук:

• Неаргументираната заповед на министъра на енергетиката от началото на 2018 г., с която студеният резерв се определя от 500 на 650 МВт., е изцяло в услуга на включването на ТЕЦ „Варна”и нейните собственици в осигуряването студения резерв на страната.

• „Доброволният" отказ на  държавната ТЕЦ „Марица Изток 2” от участие на нейни блокове в студения резерв през май 2018 г и след това е изцяло в изцяло в услуга на включването на ТЕЦ „Варна”и нейните собственици. Това се осъществява с благословията на министър Теменужка Петкова. 

• Неаргументираното увеличение на времето за предоставяне на студен разерв от 2200 -2900 часа на близо 3700 часа е изцяло срещу интересите на гражданите - води до увеличение на крайната цена на потребителите на електроенергия. И е в интерес на ТЕЦ „Варна”и нейните собственици. Обяснение за тези действия на ЕСО може да се намери в това кой е сегашният изпълнителен директор на ЕСО, къде е работил той преди да постъпи в ЕСО и кой е собственик на предприятието в което е работил.

• Предложението, лансирано преди дни, целият студен резерв да се осигурява от ТЕЦ „Марица Изток 2”, е несъстоятелно: Пълната инсталирана мощност на централата е 1624 МВт и ако се наложи в зимните месеци тя да осигури 750  или 1000 МВт, това означава, че половината или повече от половината мощност на централата няма да може да се използва, защото ще трябва да стои в готовност като резерв. В допълнение концентрацията на целия студен резерв в една географска точка е неприемлив и опасeн ход.