Миналият ноември бе най-кошмарният месец за родната социология, откакто живеем демократично. На последните за миналата година парламентарни избори социолозите не успяха да познаят абсолютно нищо. Zero! Не познаха не само кой ще победи, не познаха не само подреждането на челната тройка, но дори и подреждането на нито една партия или коалиция. Такъв епохален куцуз досега не е имало и едва ли ще има скоро. 

Социолозите прогнозираха победа на ГЕРБ, а спечели ПП. Втори трябваше да е БСП, излезе ГЕРБ. Бронзовите медали трябваше да са за ПП, спечели ги ДПС, БСП изпадна на четвърто място. Петото и шестото място също не уцелиха - размениха си ги ДБ и ИТН. Дори и при резултатите на "Възраждане" се издъниха - прогнозите бяха, че партията на Костадинов няма да се класира, пък то какво стана... След вота през ноември социолозите не седнаха да обясняват защо толкова силно са подценили "Промяната", чиито очаквани резултати бяха с десетина процента по-ниски от реалните, и защо не са констатирали овреме възхода на "Възраждане". Не обясняваха защо са надценили резултатите на БСП и ГЕРБ. Единственото обяснение бе, че прогнозите са моментна снимка, която може да се отличава от вота в изборния ден. Че е станало някакво чудо, при което гласовете на недоволните автоматично са се оттекли в посока на "Промяната". 

Интересно е, че моментната снимка, която водещите социологически агенции ни дават преди Избори 2022, е подобна на тази от ноември м.г., но с

доста отчетлив застрахователен елемент 

Отново ГЕРБ е сочен за победител, "Промяната" е твърдо втора, видимо изоставаща след екипа на Борисов, но въпреки това разликата не е така категорична, както беше прогнозирана миналата година. 

Нататък социолозите позиционират три партии - ДПС, БСП и "Възраждане", на които дават сходни прогнозни резултати. Нещо повече - прогнозите са такива, че трите са в рамките на статистическата грешка, т.е. всяка може да бъде хем трета, хем пета парламентарна сила. След кратко неглижиране на "Български възход" партията на Стефан Янев вече е представяна като участник в парламента, но с малко над 4-процентовата бариера. Т.е. - по-скоро ще влезе, ама кой знае... "Има такъв народ" вече е позициониран директно върху ръба на 4-те процинта - т.е. всеки полъх може да реши съдбата й и затова социолозите не дават твърда прогноза. Най-сигурното е, че ДБ ще влезе, но няма да блести - нещо, общо взето, напълно очаквано и без да гледаме социологията. 

И така - този път прогнозите на социолозите са изградени така, че почти нищо категорично няма. В данните се крият възможности за всякакви изненади, а оттам - никаква грешка не може да бъде допусната. 

И все пак прогнозите на уважавани агенции като "Алфа Рисърч" и "Тренд" са факт и са единственото реално нещо, върху което може да стъпим на този етап.

Всичко останало е партийна пропаганда и агитация

От известните прогнози може да се каже категорично едно - социолозите са се съобразили с обществените очаквания, че изборите през ноември трудно ще родят категорично мнозинство.

Последната година ясно показа, че в момента съществуват три видими лагера. В единия са партиите, които до последно седяха в правителството на Кирил Петков - ПП, ДБ и БСП. В другия лагер са ГЕРБ и ДПС. Съществува обаче и трети лагер, който може да намери присъствие в следващия парламент - на нежеланите, отхвърлените партии. Там са "Възраждане", с които никой не иска да си говори. Там е "Български възход" - хората на президента се опитват да бъдат самостоятелна бойна единица. Там е и Слави Трифонов, който разлюби "Промяната", но още не е кацнал в Банкя при ГЕРБ. Трите партии нямат нищо общо помежду си освен самоизолирането им в миманса.  

Според прогнозите и на "Тренд", и на "Алфа Рисърч"

първите два лагера са в паритет,

като леко предимство има лагерът на "Промяната". Ако през първите 15 години след промените електоратът бе махало, което отиваше категорично вляво или категорично вдясно, днес това махало е застинало в долна мъртва точка. България е разделена. Данните показват интересно изравняване на силите - ако преизчислим гласовете за партиите под 4% и превърнем гласовете в мандати, това означава, че нито един от двата големи лагера няма да има над 100 депутати. Без някакво драматично изменение на силите широката коалиция около "Промяната" би имала 98 депутати, а ГЕРБ-СДС и ДПС могат да разчитат на 93-ма депутати. Това пък означава, че ако трите партии от миманса влязат в НС, те ще имат малко под 50 депутати, което ще ги направи незаобиколим фактор. Категорично - подкрепата на една партия от миманса за водеща коалиция няма да е достатъчна за формиране на мнозинство. 

Данните на социолозите обаче показват, че нещата ще се променят драматично, ако една от малките партии - ИТН или "Български възход", не влезе в парламента. Тогава широката коалиция също ще е далеч от мнозинството, но ще достигне 105 мандата и за управление ще й трябват само гласовете на една от малките партии. Т.е. "Промяната" ще се нуждае от Слави Трифонов или Стефан Янев.

Балансьорът ще бъде ясен, цената му - огромна

Най-близко до 120-те депутати "Промяната" ще бъде, ако партиите и на Трифонов, и на Янев не влязат в парламента. Това обаче е най-лошият вариант, тъй като освен от "Възраждане" няма откъде другаде да дойдат гласове за ново редовно правителство. Няма балансьор - пък и да има, той е нежелан.

Тези сметки обаче отиват на кино при очертаващата се ниска избирателна активност - така шансовете на малките да попаднат в НС са по-големи, защото по-лесно ще преминат избирателната бариера от 4%. 

Единственото спасение е социолозите отново да грешат драматично. Да грешат много, а не малко. На този етап "малка" грешка - примерно "Промяната" да победи в последния момент ГЕРБ, а ДБ да вземе още процент-два над прогнозите, няма да е достатъчна за изграждането на коренно различна картина. Големите пак ще разчитат на партиите от миманса. Единствено мощно движение на махалото би променило статуквото. Голяма грешка означава: ПП да не изостава, а да води на ГЕРБ с 5%, БСП да мобилизира всички ресурси и да започне да догонва лидерите, ДБ да се стабилизира поне на около 10% от парламентарния състав. 

Но социолозите едва ли са допуснали отново чак голяма грешка.