-  Господин Ганев, какво виждате в обещанието на премиера за вдигане на бюджетните заплати с 10% от Нова година - популизъм и купуване на време за управляващите, изпълнение на управленската програма, логичен резултат от добро състояние на икономиката и фиска или друго?  

- През последните години тенденциите на пазара на труда се задават от частния сектор, където има рекордна заетост и ръст на заплатите. През 2017 г. заетостта достигна 67% (за хората между 15 и 64 г.), а заплатите се увеличиха с над 10%. Но докато през 2017 г. ръстът на заплатите в частния сектор изпреварваше този в обществения, сега става обратното - в частния сектор ръстът леко са забавя, а в обществения се засилва, отчасти и заради по-голямото увеличение на учителските заплати. Тази тенденция явно ще се поддържа и през 2019 г. с обявеното увеличение от 10% за всички в публичната сфера. Това може и да е обосновано от доброто изпълнение на бюджета, тоест пари пак има в повече, но е важно да бъде използвано за ограничаване на неефективности в различните системи. Недостигът на кадри в частната икономика в момента позволява да се оптимизира администрацията, тъй като кадрите ще бъдат поети от частния сектор. В най-опростен вариант може да си представим, че за всеки 10% увеличение на заплатите в публичната сфера можем да закриваме по едно министерство.

- На дискусия, организирана от КНСБ, плоският данък отново бе подложен на атака. На кого пречи десятъкът?

- Вече 10 години наблюдаваме опити да се премахне плоският данък. Така че и тази година няма да е изключение. В кампанийното говорене срещу плоския данък ясно се виждат две неща. Първо - поради липса на аргументи да се обясни колко е лош този данък се ползват по-широки понятия от социалната сфера - бедни сме, има неравенство, премахнете плоския данък. И второ - умишлено не се изговаря пълната идея на проповедниците на отмяната, тъй като би била ужасна новина за данъкоплатците и няма да звучи популярно.

Преди две години публикувахме книга, в която разглеждаме детайлно ефектите от въвеждането на плоския данък и, общо взето, разбиваме митологемите на проповедниците на отмяната. 10-процентната ставка донесе повече приходи, направи системата по-ефективна и доведе до ръст на заплатите и разполагаемия доход на работещите. Фактът, че се отрича ръстът на приходите, който всеки може да провери с две цъквания на сайта на финансовото министерство, само разкрива колко е трудно да се води смислен дебат по темата. Това, което отменящите плоския данък често не изговарят, е, че те не просто искат да въведат необлагаем минимум или нещо такова, а искат да вдигнат ставката - не само за богатите, а за всички, което почти автоматично би вдигнало и ставката на корпоративния данък, както и този върху едноличните търговци. Отмяната на плоския данък означава увеличение (разбирай поне двойно) на преките данъци. Това не бива да се забравя, когато чуем някой да говори хубави думи за социална справедливост и т.н. В крайна сметка увеличението би ударило обикновените хора - както и всяко друго увеличение на данъци.

- Защо според вас вицепремиерът Валери Симеонов обяви война на разрастващия се хазарт, натрапчивите реклами на игри на късмета и манията "търкане на билетчета", а после забрави за обещаните законови промени ?

- Най-важното е да видим къде е коренът на злото. И преди е имало теглене на жребии и показване на спечелили по телевизията. Въпросът е защо се стигна до това порочно разрастване. Имаше серия стъпки. С пари от КТБ бяха поставени павилиони на "Лафка" навсякъде, осигури се масово предлагане. Бяха проведени търгове за отдаване на общински площи под наем с дискриминационното изискване кандидатите да имат поне 100 търговски обекта. Има политици, които помагат всякак. Помните, че една година депутатите бяха пропуснали да обложат този вид хазарт. Поредица от стъпки имаше и сега този балон да се рекламира по телевизиите. Рекламата е само следствие. По-скоро има други механизми да се пребори това порочно разрастване. Единият е чрез данъчното облагане. Другият е с ясни правила. Хазартната дейност подлежи на контрол. Казината, игралните зали трябва да отговарят на определени условия. Същото трябва да се приложи и за талончетата - те да се продават само на места, лицензирани за хазартни игри. Което важи за ротативките примерно, трябва да важи и за талончетата с късмети. И тогава няма да е възможно клоновете на държавното предприятие „Български пощи“ покрай писмата и колетите да продават талончета, както е сега. Дори не знам как му е хрумнало на ръководството на пощите да посредничи на разпространението на хазартни игри.

- Явно принципалът - министърът на транспорта и съобщенията, няма нищо против? 

- Явно. Но ако на „Български пощи“ се наложи да кандидатства за лиценз за хазарт, ще стане скандал и вероятно принципалът ще се намеси. Веригите бензиностанции също едва ли ще поискат да купят скъп хазартен лиценз, за да продават талончета. "Фантастико", "Билла" - не е нормално магазини за хранителни стоки да участват в такова нещо. Тоест напълно възможно е тази хипертрофия на предлагането на игри на късмета да се ограничи, да се изтласка само там, където по принцип основната дейност е хазарт - казина, игрални домове, бинго зали, пунктове за спортни залози. Офисите на застрахователните брокери също са в „мача“, дори в КАТ се продават билетчета. Но ако ясно се разпише в закона, всички тези нетипични "точки на предлагане" ще отпаднат.

- И тогава дядо Иван и баба Мария едва ли ще ходят в най-близкото казино, за да си купят талонче?

- Да, с едно просто решение намаляваш драстично точките на достъп. Тогава цялата пирамида ще рухне и няма нужда нито от данъчно облагане, нито от забрана на реклами. Важното е да има ясни правила. Проблемът с талончетата е, че държавата не е задала правилата - не може пощи и супермаркети да предлагат едновременно хляб и хазарт. 

- Има един странен холдинг, наречен ДКК - Държавна консолидационна компания. Неотдавна правителството й прехвърли половин милиард лева, за да се грижи за язовирите. Защо кабинетът прави такива маневри с бюджетните пари?

- Има излишък и му се намират разни приложения. Така беше с излишъците през 2007 - 2008 г. Тогава ги дадоха на държавната банка за развитие - ББР. Санирането е такъв драстичен пример. Или кабинетът "Орешарски" с 400-те милиона за развитие на регионите, които даже не успяха да похарчат. Това е изпитаната практика - нарочно се подценяват приходите, за да се получи излишък в течение на годината и той да се харчи непрозрачно, без обсъждане, без съгласуване, под черта. Нормалното е, ако искаш да оздравяваш язовири, да планираш в бюджета 500 милиона лева и тогава да правиш ремонти. Като няма прозрачност, има корупция - ако искаш язовири в твоя район да се ремонтират, или ако искаш твоята фирма да ремонтира, трябва да се отчетеш по някакъв начин. Без яснота, план и програма, решенията се взимат субективно. Това е номерът на управляващите от години. ДКК, ББР са просто инструменти.

-  Смяната на тримата министри адекватен ход ли беше? 

- Това е изцяло политически ход. Трагедията в Своге демонстрира по много грозен начин познатите слабости на публичната сфера у нас: корупция, прахосване и злоупотреба с публични средства, безхаберие, колективна безотговорност, ненаказуемост. Мащабът на нещастието в случая предизвика бързи действия и трима министри си заминаха. Но през годините това и друг път се е случвало, без да последват коренни промени в начина, по който работи държавата. Последните събития само засилват усещането за политическа и съответно икономическа нестабилност, в основата на която е тоталната липса на доверие към всички политически играчи. Несигурността има своя отпечатък върху бизнеса и инвестициите, както и върху икономиката - тази, която зависи най-много от държавата. Тя остава изцяло захваната от корупционни зависимости и произвежда само скандали. Всеки опит за полезен ход - например да се концесионира летище София, може да падне жертва на външен натиск, липса на доверие и страх от нови скандали.