"Пенсиите са един своеобразен вътрешен дълг с голяма тежест, който държавата трябва да гарантира с всичките си активи. Вместо това с последователни промени на законите бе намален абсолютният размер на всички пенсии, премахна се истинското им осъвременяване спрямо средната работна заплата, изкуствено се ограничиха най-високите пенсии. По същество това е изземване на частна собственост - отказ от страна на държавата да плаща това, което дължи. Таванизация, равностойна на национализацията от 47-а. Ако през 1958 г. в Закона за пенсиите фигурираше чл. ХХ, който да казва, че около 2000 г. ще се ратува за принципа на уравниловката и превръщането на пенсията за изслужено време в социална помощ за оцеляване, аз не бих избрал попрището на военен летец-пилот и след това дългогодишен командир на самолет в гражданската авиация с огромни трудности, лишения, увреждания и отговорности.
Ако гражданинът е наясно, че държавата не му гарантира спазване на законите по пенсионното осигуряване, то той би избрал най-лесния вид труд, за да има по-големи шансове да доживее заложената му продължителност на живота, и то с една добра уравниловъчна пенсия. Но, господа, аз полагах 38 години реален тежък и вреден труд и плащах реални вноски в продължение на много реални години. Пенсията не е социална помощ, а социално осигуряване за изслужено време."

Димитър Чокоев, в. "Сега", 3 декември 2003 г.

15 години делят тази статия на летеца от военната и гражданската авиация Димитър Чокоев и новата вълна пенсионерски протести. През това време Кодексът за социално осигуряване беше многократно променян, а с него и параметрите и философията на пенсионната реформа. През всичкото това време неизменен оставаше само параграфът, който най-много боде очите - параграф 6, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, който ограничава пенсиите и очевидно ще ги ограничава и занапред до 910 лв. сега, а от 1 юли 2019 г. - до 1200 лв. Заради този параграф Чокоев и колегите му по неправда минаха през всички инстанции - от нашия Конституционен съд до Съда в Страсбург, без да пропуснат правителства, Народни събрания, та чак Българския хелзинкски комитет. Някои инстанции още не съществуваха, когато летците започнаха тази битка, например комисията за защита от дискриминация (впрочем една от малкото, която отсъди в тяхна полза).

Според финансовия министър Владислав Горанов

финалът на тази битка

вече е дошъл - за него въпросът приключва с приемането на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за следващата година. За шепата пенсионери обаче това не е така - въпреки че са загубили надежди, че исканата от тях законова промяна ще се случи, те отново пишат писма и планират протести, за да търсят погазените си права. "Това е инстинкт за самосъхранение. Като бивши военни ние сме жертвали живота си за тая държава. Защо когато тя ни е прибирала осигуровките, не е поставяла условието "таван", казва и днес Димитър Чокоев.

Към септември 2018 г. пенсионерите в България са 2 160 292, а средният размер на пенсията през този месец е 366.52 лв. 65 126 души обаче не получават в реален размер парите, за които са осигурявани, тъй като държавата лимитира пенсиите им на 910 лв. Ако от догодина таванът беше паднал не само за новоотпуснатите пенсии, а за всички, както настояваха пенсионерските организации, 35 502 българи щяха да взимат за отслужено време и старост до 2 хил. лева. До 3 хил. лева щяха да получават месечно в сметката си 615 пенсионери. По 4 хил. лева щяха да получават от осигурителната система 73-ма. По 5 хил. лв. месечно щеше да е пенсията на 14 души. Реалният размер на пенсията щеше да надхвърли 5 хил. лв. за 12 пенсионери, а само четирима щяха да получават над 10 хил. лв. Но пък щеше да има и една пенсия в размер 19 хил. лв., която според управляващите щеше да обтегне социалното напрежение сред възрастните хора, за много от които животът се върти около мизерните 200-300 лв. месечно. Тази

измамна социална справедливост

и споменаваните с половин уста измами с доказване на стаж отпреди 1997 г. бетонираха тавана завинаги, даже за новите пенсии, за които ужким щеше да отпадне от следващата година.

"По груби сметки държавата е откраднала общо от пенсионерите между 1 и 2 млрд. лв.", казва бившият летец Димитър Антонов, секретар на неформалната организация "За България без дискриминация". Самият той има зад гърба си 40 години трудов стаж, натрупан във въздуха. Бил е военен пилот, работил е в правителствения отряд, включително и като негов командир, осигуряван е редовно на високи суми. Въпреки това вече 22 години не получава пенсията, която е заработил. Парите, които взима, са 15% от дължимите му суми, затова и подчертава, че "държавата го е ограбила цинично и тотално". Само от него е присвоила незаконно за това време около 450 хил. лв., като не му е плащала реалната пенсия.

850 хил. лева пък е размерът на неизплатени реални пенсии за последните 22 години на капитана от запаса Димитър Чокоев. Така описва той своя трудов живот през 2003 г.: "11 години съм бил военен летец-пилот на реактивен самолет. Дебнели са ме опасности на всяка професионална крачка. Давал съм бойни дежурства и в делник, и в празник. Понесъл съм големи физически и психически натоварвания. Облъчван съм с ниски честоти, които нарушават дори обмяната на веществата в самите клетки. Летял съм при свръхзвукови скорости. Прекарвал съм хиляди часове във вреден микроклимат в пилотската кабина, с висока наситеност на електромагнитни полета. Дишал съм или въздух с намалено съдържание на кислород, или чист кислород. Водил съм въздушни боеве. Правил съм рисковани парашутни скокове. Живял съм в силно нарушен биологичен и социален ритъм. На 32 години съм пенсиониран. Следват огромни усилия за преквалификация за гражданска авиация на 4 типа самолети. 23 години съм летял в гражданската авиация с флага на националния превозвач - при фрапираща нерегулярност на работното време с продължителност до 20 часа без спадане на напрежението, съчетано с смяна на часовите пояси, до 7 часа.

Работил съм до 220 часа месечно,

докато нормалните трудови дейности са 167 часа на месец."
Наложеният лимит на парите за старост и трудов стаж ощетява около 2% от пенсионерите у нас, казва днес Чокоев. И подчертава, че това са хора като него - трупали десетилетия трудов стаж при условия на труд от първа и втора категория, хора, работили срещу високо заплащане и с редовни осигуровки в размер на половината от трудовото им възнаграждение. Не за тези, които са се пенсионирали с индивидуален коефицент от три поредни години и които управляващите обичат да изтъкват като главен "бенефициент" на отпадането на тавана.

Ощетените от тавана на пенсиите се увеличават през последните години. По данни за 2017 г. НОИ си спестява по около 11 млн. лв. месечно от тези пенсии. За пълно отпадане на ограничението за всички пенсионери ще са необходими 155 млн. лв. допълнително за следващата година. В същото време 43-ма български пенсионери се радват на привилегията да нямат таван на парите за старини - бивши конституционни съдии, президенти, вицепрезиденти, министър-председатели, председатели на Народното събрание. Защо законодателят е решил, че те заслужават справедливост, а всички останали - не?