Кражбата, бидейки криминално деяние, обикновено се осъществява на тъмно. Невинаги обаче е така. Понякога престъплението се извършва посред бял ден, пред очите на медиите и на обществеността, в най-публичното място в държавата. Такъв е случаят с наглото източване на джоба на данъкоплатеца от политиците, евфемистично наричано държавно финансиране на политическите партии.
Миналата седмица Народното събрание одобри окончателно Закона за държавния бюджет за 2019 г. В него се определя и размерът на субсидията, която ежегодно хазната отпуска на парламентарно представените партии, както и на онези, които са взели над 1% от действителните гласове на последните избори. Изненади нямаше - формациите, които спадат в тези две категории, ще продължат и през следващата година да взимат по 11 лв. за всеки български гражданин, пуснал валидна бюлетина за тях.
Имаше нещо обаче, което си струва да се открои. Висящият от години въпрос за намаляване на субсидията
въобще не беше повдигнат в парламентарните дебати
по бюджета. Нито от управляващите, които отдавна се заканват, че ще я съкратят, за да угодят на желанието на гражданите, нито от опозицията, която по същата причина би трябвало непрестанно да натиска мнозинството да изпълни това свое обещание. Две думи накръст не се казаха по темата!
Това е направо поразително, като се има предвид до каква степен идеята да се ореже публичното финансиране на партиите трайно е заседнала в съзнанието на българите. Поне ако се съди по това, че неизменно се повдига на всеки протест, провеждащ се под мотото „смяна на системата”. Както и по факта, че на референдума от 2016 г., иницииран от Слави Трифонов, 2.5 млн. души гласуваха субсидията да бъде намалена до 1 лв. (това са 72% от изказалите се на допитването по този въпрос). По-голям обществен консенсус от това, здраве му кажи!
Но тук волята на гражданите се разбива в
желязното единство на политическата върхушка.
Да, ГЕРБ, БСП, ДПС и националистите са политически конкуренти. Но когато работата опре до фундаментална промяна на системата, инстинктът им за самосъхранение ги кара да се обединят срещу истинските им врагове - гражданите. Затова инициативата да се смени избирателната система потъна (и няма никога да се реализира, освен ако не се случи драстично разместване на силите в политиката). Затова няма да има и електронно (а много вероятно и машинно) гласуване. Затова и парите на данъкоплатеца ще продължат да потъват в джобовете на партийните чиновници. Защото трябва да се опази статуквото, благодарение на което големите партии дължат своето съществуване.
Е, чухме няколко оправдателни думи от политиците, ако трябва да сме честни. Бойко Борисов, премиер и лидер на ГЕРБ, увери за пореден път, че ще предложи субсидията да падне до левче за глас. За това колко струва думата му говори фактът, че
Борисов така си приказва от 2016 година насам
Пък и ако наистина беше казал нещо на парламентарната си група, то щеше да бъде изпълнено, няма съмнение по въпроса. Но да оставим неблагонадеждността на нашия министър-председател и да обърнем внимание на аргумента му против съкращението на субсидията: „Ако направим такава ниска субсидия - 1 лев, парламентът и политическите партии ще попаднат веднага в ръцете на богатите хора. Защото това е единственият начин партиите да имат своя политически живот, семинари, обучения… Ще се откажем от субсидията, защото 1 лев не е никаква субсидия на практика. Когато вкараме партиите в такъв режим, когато дойдат избори, партиите ще тръгват през бизнеса, да не говорим, че имаше кампании, които се финансират от социално слаби, излезе така от Сметната палата, но това е друга тема. Ставаме зависими от олигарсите, трябва ли да го направим, не съм сигурен”.
Значи излиза така - партиите, малки и големи, получавали възможност да бъдат независими благодарение на държавната субсидия, иначе оставали на милостта на олигарсите. Иначе казано, премиерът ни казва, че в момента политиците изобщо не са финансово обвързани с едрия бизнес. Чудесно, защо тогава все си говорим за „черни каси”, нелегални финансови потоци към партиите от контрабанда, изнудване и търговия с наркотици? Просто слухове, разпространявани от злонамерени хора към чистата като новозакупен чаршаф родна власт?
Истината е друга и всеки нормален българин я знае. Да, партиите действително разходват субсидията, за да поддържат своя живот - от организиране на конгреси и семинари в планински и морски курорти до пищни, тайни софри и купони, на които се надпяват с „Цъфнал ГЕРБ”. Това обаче
не означава, че не прибират пари от богаташите и мафиотите
Означава просто, че „черните” пари отиват директно в джоба на политиците. Само дето няма кой да го докаже. Защото правораздавателната система, която трябва да свърши тази работа, се намира в една и съща лодка с виновните. И всеки гледа да не я клати много, за да не вземат да потънат всички заедно.
А що се отнася до субсидията, проблемите около този механизъм далеч не опират само до размера на предоставяните от държавата пари. Първо, виси със страшна сила въпросът за начина, по който се изразходват средствата. Общоизвестен факт е, че контролът, който Сметната палата упражнява върху партийните финанси, е абсолютно формален. Харченето на държавните пари трябва да се отчита ясно до последната стотинка. Вместо това ние няма как да разберем дали едни 100 лева например са дадени за химикалки и ксерокс хартия за партийния офис, или просто някой е бръкнал в касата, защото му се е приискало да се повози на количките на картинг пистата.
„Партиите имат пълна свобода как да структурират своите разходи, без да нарушат закона. Просто
законът им е оставил една огромна свобода
и това е големият проблем. Субсидиите на големите, на системните партии в политическия процес са високи, а не е ясен режимът на тяхното изразходване”, описваше преди години тъмницата на партийните финанси Валери Димитров - бивш шеф на Сметната палата.
Така че, господин премиер, ние няма изобщо откъде да сме сигурни, че с държавните пари плащате само своя политически живот, а не и личния. Второ, дадените наготово пари насърчават вродената ленивост и мързел на партийните апарати. Да не забравяме, че партиите имат право на стопанска дейност - „издателската дейност, авторските права и ползването на интелектуална собственост, както и продажбата и разпространението на печатни, аудио- и аудиовизуални материали с партийно-пропагандно съдържание”, както казва законът. Нали политическите идеологии не са мъртви, нали всеки говори за център-дясно, център-ляво, позиционира се някъде, обяснява: „аз съм такъв и такъв”? Тогава
защо няма никакви следи от идеологическо творчество?
Защо не се издават вестници, списания, брошури („Дума” и „Атака” са изключението, което потвърждава правилото)? Може би защото е по-лесно да платиш на неколцина псевдоанализатори да говорят в твоя полза по сутрешните блокове на националните телевизии?
Трето, заради субсидията партиите си позволяват да игнорират напълно събирането на членски внос и дарения. Изследвания показват, че сумарно тези два източника дават по-малко от 10% от приходите на партиите. А това изобщо не е маловажно. Членският внос и даренията не са просто финансов източник, те символизират отдаденост към партийната кауза и идеология. Да не говорим, че представляват доказателство за възможностите на партиите да събират поддръжници. Всъщност при така устроения модел на финансиране партиите нямат никакъв стимул да създадат трайни връзки със своите съмишленици, което е безусловно необходимо, за да водят автентичен политически живот.
Ако трябва да обобщим, моментът, в който трябва да изменим системата на партийно финансиране в България, не просто е дошъл - той вече отминава. Политиците способстват всячески за запазване на статуквото, защото ги устройва, а гражданите не правят нищо, за да инициират промяна. Спорадичните протести не са достатъчни, трябва реална и задълбочена експертна дискусия, от която да произлязат готови решения и да бъдат представени на политиците по начин, който да ги принуди да предприемат най-накрая нещо. Каквото и да се измени, ще бъде стъпка напред. Ако нищо не се промени по отношение на партиите, няма смисъл да очакваме, че нещо подобно ще се случи по отношение на държавата.
