Казват, че имало турска поговорка, гласяща: когато плюеш кръв, казвай, че е компот от дренки. Отговорните фактори в ДПС, изглежда, я знаят или поне следват същия принцип, когато коментират изборните резултати – надуват се от гордост в отчаян опит да прикрият разкървавените си от боя зъби.
Три дни след евровота на 26 май се разбра, че движението е събрало 323 510 гласа. А преди 10 години триумфираше с 610 хиляди на тогавашните избори за Народно събрание. Не бива да се сравняват европейски и национални избори ли? Ами че точно това прави в момента ДПС! „Имахме цел – да си подобрим резултатите от 2017 г. Ние сме единствената политическа сила, която си подобрява резултати от парламентарни избори”, убеждаваше следизборно медиите партийният лидер Мустафа Карадайъ. Да, подобряват ги. С цели 8000 гласа.
Конграчулейшънс, г-н Карадайъ, за чутовния успех
А, и другата цел на ДПС била постигната – да се ликвидира ДОСТ, партията на изгонения бивш водач на движението Лютви Местан, която през 2017 г. отнесе 100 000 гласа. Сега обаче събра едва 7130. „Ние, като партийни задачи и цели, си бяхме поставили да преодолеем щетите от изборите през 2017 г. и да обединим нашите изборни резултати. Това е факт – виждате изборните резултати. Алтернативи, които се създават на ДПС, имат срок на годност. В момента се вижда, че тези субекти са изчезнали от политическото пространство”, твърдеше Карадайъ.
Действително, отцепниците от ДПС сякаш се стопиха. Ама като сте „обединили изборните резултати”, защо гласовете, подадени преди две години за ДОСТ, сега не се преляха към движението? И хайде да не се позоваваме на уседналостта, която пречи на изселниците в Турция да гласуват на евроизбори – около 80 хиляди от гласовете за Местан през 2017 г. дойдоха от страната, не от чужбина. След като отцепниците са смазани, би трябвало тези гласове да влязат в сметката на ДПС, нали? Ала ги няма.
А преди изборите приближени до ДПС твърдяха, че почетният председател Ахмед Доган спуснал инструкция до своите местни босове – да правят, да струват, но да му съберат 431 000 гласа за евровота. С други думи, да консолидират електората на движението, пръснал се по отцепническите формации. Хората на Доган твърдят, че задачата е постигната. Очевидно е, че това въобще не е така. За капак загубиха едно място в Европарламента и вече имат трима депутати. При това положение единственото, което им остава, е да се хвалят с региона първенец – Кърджали, откъдето идва всеки осми глас за движението. И това ми било национална партия – да се радва на непоклатимата си власт над електората в една област (впрочем, същото е съотношението между гласовете от страната и от Варна при „Воля” – партията на варненския бизнесмен Веселин Марешки – всеки със своите партийни бастиони).
Сега се очаква да се търколят главите на неколцина виновници
за това положение и да се стегне движението за предстоящите местни избори. Разбира се, никой няма да търси отговорност на човека, стоящ зад предизборната стратегия на ДПС – Ахмед Доган. Сарайският първенец въобще не е толкова безгрешен, колкото го описват неговите обожатели. И това стана ясно още през 2015 г., когато му се наложи брутално да се саморазправи с Лютви Местан – човек, когото лично отгледа и издигна за свой партиен заместник. Местан обаче не споделяше геополитическите виждания на своя шеф – нещо, което той изобщо, изглежда, не беше предусетил. И като му се наложи да го изгони, подготви почвата за разцеплението на партията си и на нейния електорат. Доган лансира непрекъснато и Делян Пеевски – вече няколко мандата народен представител и кандидат на избираемо място на два поредни евровота. Скандалната до арогантност фигура на депутата бизнесмен, който неизменно стои на върха на партийната йерархия, само затвърждава образа на ДПС като партията на „обръчите от фирми”. Включително и сред неговите избиратели – турци и българи мюсюлмани.
Що се отнася до евроизборите, разбра се, че Доган е стъпил накриво, когато се обърна към „разсърдените и разочарованите” в партията с молба: „Ако има допуснати грешки в близкото минало: Простете!” И добави и призив всички депесари да се обединят около подбраната от него листа. Изглежда обаче, точно в „младите, умни и красиви” кандидати е бил проблемът, както още преди вота твърдяха запознати с кухнята на партията, тъй като при подредбата на листата Доган издигна най-отгоре хора като Карадайъ и Пеевски, пренебрегвайки етническите турци.
И най-сериозното му прегрешение – през последните години тотално е изгубил връзка с общността, която твърди, че представлява. Неслучайно във форумите и социалните мрежи турци и мюсюлмани посрещнаха с недоволство, а понякога и с откровена враждебност, молбата му за прошка. Хората разбраха, че няма какво да очакват от политик, който докара подвластните му градове и села до запустяване, защото жителите им хващат автобусите за Западна Европа, отчаяни от пълната липса на житейска перспектива.
Тук трябва да се търсят
корените на упадъка на ДПС през последните години
Доган си вярваше, че улавя „морфичния резонанс – вътрешната пулсация на общността”. „Аз просто ви усещам, убеден съм - вие също ме усещате, дори без да говорим. Морфичният резонанс означава, без да говориш, да предаваш телепатична информация на подсъзнателно ниво. Мога да твърдя, че имам отворен портал за тази информация, затова не се ебавам”, говореше той през 2015 г. Някои сега твърдят, че порталът му бил „хакнат” – с други думи, хората на Доган го подвели за положението по места. По-вероятно обаче е напълно да се е запушил през годините, в които той се самоизолира в лукса на боянските сараи, където гласът на злочестите му избиратели няма как да го достигне.
Не че това положение безпокои Доган. ДПС остава трета политическа сила в страната и засега няма признаци, че някой може да я измести от тази позиция. Растящото безразличие и пасивност на турските и българо-мюсюлманските гласоподаватели се компенсира от други окаяни малцинствени етноси – ромите, които, ако се вярва на социолозите, са пуснали около 1/3 от бюлетините за движението на евроизборите. Забелязва се и по протоколите в изборни секции, където не живеят етнически турци. На парламентарни избори изселническите организации ще продължат да осигуряват някакво число гласове, което ще му дава допълнителни места в Народното събрание.
Всичко това обаче не променя факта, че грешките на Доган смалиха ДПС до партия на минималния изборен резултат. И това няма да се промени с никакви вътрешни чистки и реорганизации. Защото същинският проблем на ДПС е неговият лидер.
