Мащабно проучване на организацията Gas Infrastructure Europe (GIE) за газовите терминали в Европа разкрива колко е важна инфраструктурата за LNG, или ВПГ (втечнен природен газ), за изграждането на неутрална енергийна система. По този повод CEEnergyNews разговаря с Луис Игнасио Парада, президент на Gas LNG Europe (GLE). Публикуваме интервюто със съкращения (заглавията са на редакцията):
- С оглед на последните геополитически развития какви мерки трябва да вземе Европа за своята енергийна сигурност?
- Терминалите имат решаваща роля, защото намаляват зависимостите - те дават достъп до различни глобални източници, чрез внос от много държави и доставчици. Терминалите за ВПГ бяха спасението при шоковото намаляване на вноса на тръбопроводен газ от Русия. През 2022 г. доставките на ВПГ в Европа се увеличиха с повече от 70% спрямо 2021 г. На пазара вече функционират съоръжения за регазификация за над 50 млрд. куб.м годишно (75% от новите съоръжения са под формата на плаващи терминали).
За да се подобри още положението, трябва ясно да се разбира ролята на терминалите за ВПГ за постигането на по-зелена енергия и за осигуряване на енергийните доставки в Европа.
- Как ще се промени ролята на операторите на терминали през следващото десетилетие?
- Поне още няколко десетилетия Европа ще се нуждае от доставки на ВПГ. Самите терминали за ВПГ трябва да се подготвят за енергийния преход. Така се появява идеята за хибридни терминали не само за ВПГ, но и за други видове молекули, включително амоняк, био ВПГ, водород. Те несъмнено ще имат важна роля в енергийния преход, като ще способстват за вноса и разпространението на възобновяеми и нисковъглеродни енергийни носители.
Европа е поела по пътя към декарбонизация и терминалите вероятно ще еволюират към мултимолекулни хъбове за различни енергийни носители като водород, амоняк и био ВПГ. Те не само ще внасят и съхраняват тези носители, но и вероятно ще бъдат ангажирани в обработването и преобразуването им. Тази еволюция се налага от необходимостта от гъвкавост, сигурност на доставките и адаптиране към различни модели на декарбонизация.
- Кои са основните предизвикателства пред операторите на терминали?
- На първо място, инфраструктурата трябва да бъде адаптирана спрямо новите носители. На второ място, трябва да бъдат съобразени всички регулаторни изисквания, включително свързаните с безопасността и околната среда. На трето място, трябва да се осигурят инвестиции за разширяване, модернизиране и приспособяване. Газовите терминали са "коз" за Европа - ще й осигурят гъвкавост - чрез различните видове енергоизточници, и ще допринасят за намаляване на емисиите и за декарбонизацията.
- Кои модели на внос на възобновяеми и нисковъглеродни газове са най-перспективни?
- Направихме оценка на разходите за енергийни доставки по различни носители до 2040 г. чрез кораби до терминали в ЕС. И установихме, че повечето варианти с водород са със сходни разходи, няма модел със силно изразено ценово предимство. Решенията за модифициране на терминалите зависят от по-широк кръг съображения, вкл. и местните/регионалните потребности.
Моделите с конвенционален ВПГ с улавяне и съхранение на въглерод обичайно са свързани с най-малко разходи за внос. Моделът със синтетичен ВПГ като носител на Н2 изглежда най-скъп (загубите при преобразуването на синтетичен ВПГ в Н2 са по-високи).
-- Трудно ли е да се постигне баланс между бързия преход към възобновяема енергия и въздействието на терминалите върху околната среда?
- Терминалите помагат за зеления преход - за постепенно намаляване на емисиите с оглед на различните потребности по региони и във времето. Разнообразието от терминали в ЕС - например за водород, е-метан, биометан, амоняк, въглерод, позволява при ускоряване на възобновяемата икономика да се гарантират доставките на метан. Освен това терминалите дават достъп до зелени източници преди или по време на разработването на нова инфраструктура за водород например.
- В кои области е решаващо сътрудничеството между страните от ЕС и извън ЕС?
- Основните области са разработването на общи стандарти и сертифициране на енергийни носители, създаване на стратегически партньорства със страни износителки и насърчаване на сътрудничество по развойни проекти и изграждане на инфраструктура с цел обмен на знания и намаляване на разходите.
