Медия без
политическа реклама

Тиквата се не поклаща!

Епосът "Народът срещу Бойко" се превърна в тежка агония на една бивша политическа звезда

 Довчерашният любичец на народа вече гледа лошо.
МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА
Довчерашният любичец на народа вече гледа лошо.

Вчера по обед се случи нещо чудно. Десет години българите имат гост на трапезата си, първо срещнат радушно, после омръзнал и накрая пъден неистово; махай се, вън, не можем да те гледаме!..., редят повече от месец те. Вчера обаче той им се усмихна: Добре де, дайте да си сготвим нещо друго!
Точно това се случи след като Бойко Борисов предложи Велико народно събрание (ВНС) и промени в конституцията.

 

Сцената е за гоблен:

 

българите гонят бившия мачо и мъж на честта, разплут от толкова много корупция и демагогия, отвращава ги, а той се е вкопчил в тях и им предлага още любов. Каква ти чест?

Само че не от невнятност е породено поведението на Борисов, нито е ситуационен играч, както изглежда. От самия старт на протестите, като изключим първите три-четири дни, когато бе истински изненадан и уплашен, той следва неотлъчно една стратегия – протакане и тупане на топката. Главната му е цел е да се преполови есента, когато палатките ще се приберат заради студа, а и ще настъпи период, в който опозицията няма да желае предсрочни избори (поради ред особености никой не иска вот през зимата, досега е имало само един такъв - в зората на демокрацията).

 

Удържи ли докъм края на септември,

 

това значи още сладка власт и почти сигурен редовен вот за обикновен парламент напролет. Редовните избори ще ги организира той, а не врагът Румен Радев – и бай ви Бойко няма да се посрами при броенето на бюлетини. В името на тази цел е целият чутовен цирк, който наблюдаваме – в понеделник Борисов свиква контрамитинг, във вторник тръгва да маха трима министри, сряда партньорите не дават, четвъртък тримата си тръгват, петък може би и всички, но в събота някой не разрешава отново, в неделя аха самият Борисов да сдаде... В понеделник друг не разрешава, следва ден за втори контрамитинг (в „София тех парк”), в сряда се вземат решения край внуци, четвъртъкът е само за внуци, идва ред за икономически мерки срещу COVID-19, относно които всъщност били решенията... Накрая хоп – „Дайте да ви направя ВНС, след като е ясно, че сте против!”. Всичко това е една и съща игра „Иди ми – дойди ми” в опит да се печели време - нищо да не се случи, след като масовото очакване е за случка; хората очакват Борисов да слезе поне с единия крак, ама

 

той се мъчи с двата да е на сцената.

 

Излияния му от вчера са част от  тази стратегия, сметките са прости -  ако не събере нужните 160 депутатски гласа за свикване на ВНС, поне ще е спечелил още време след дискусии, чупки и стойки; ако ги събере, това пак значи спечелено време и президентът Румен Радев да не прави кабинет (преди ВНС няма служебни правителства). Днес правосъдният министър Данаил Кирилов очерта 2 ноември като най-ранен срок за евентуално обсъждане в пленарна зала (дълга е предварителната процедура) - нещо неясно? 
Фактът, че част от конституционните промени може да ги гласува обикновено събрание, са досадни подробности в калкулацията. Но понеже идеята за ВНС е наистина фундаментална с дързостта си (точно той да гради нова България!), голямата новина от вчера е, че и заиграването с конституцията влезе в инструментариума на Борисов. На всичко е готов, до всякаква демагогия прибягва,

 

само още някой и друг месец да е на власт. 

 

Зависим ли е, страх ли го е, или пък е като Кисинджър пред шахматна дъска... – не се знае. Но неопровержимата кристална истина е, че властта му е мила, драгоценна, непрежалима. Всъщност, има и втора новина, тя е на база на целия едномесечен размирен период; мега голяма работа се оказа този Борисов наистина – какво ли не прави народът да го махне, как ли не показа, че не го ще, обаче ряпата (тиква) се не поклаща.

Другите политически играчи реагираха с очаквани (без)действия на идеите на премиера. Радев повтори „Мутри вън!”, БСП и целият протест са против, ДПС мълчи, „патриотите” поискаха консултации, „Воля” рече „ не щем, ама ще видим”. Пребогат материал за пазарлък е сложен на масата, но 160 депутати не са лесно постижими. Във варианта на Борисов ВНС се свиква при избрани наполовина мажоритарни народни представители, а мажоритарният вот е от полза винаги за големите партии – за какво му е на Марешки такава беля? За какво са му и на Каракачанов 120 депутати в редовен парламент (друга премиерска идея), след като два пъти намалява шансът му да се сдобие с парламентарна група? НФСБ пък прави достлук с Цветан Цветанов, но не за Велико, а редовно Народно събрание. Но по-важното е, че каквито партийни действия да последват, както и да се стекат събитията на депутатските банки, големият епос е един –

 

„Народът срещу Бойко”.

 

Колелото се е завъртяло, срещу Борисов е непреодолима сила, пътник е. Доган знае този факт, посланиците Мустафа и Макаров също, вероятно и самият Борисов. Затова сценката „рестарт на системата” може да се приеме и просто като пореден елемент от агонията на една тежко падаща политическа звезда. (Трябва да се направи уточнението, че протестите никак не са многобройни. Но във всички форми на живота – обществен, битов и т.н., се усеща консенсус, че му стига толкова управление на Борисов, трябва да си ходи; мислят го дори огромна част от привържениците му).

А народът, ако иска да помъдрява, следва да се извади доста поуки още преди развръзката. Днес разжалва довчерашния си любимец, той си го избра навремето. Практически Борисов е най-силно и дълго обичаният политик през демократичната ни история. Вероятно именно

 

народната слепота е въздигнала толкова труден

 

за махане костелив орех. Пък и хитър. Вчера например той не направи нищо друго, освен да сбере китка народни въжделения и да ги лансира като конституционни промени. Народът отвърна „Не!” на собствените си предложения, затова трябва занапред да внимава какво точно си пожелава – винаги може да изскочи демагог, който да претвори в дела най-чутовните глупости, появили се в главите на хората поради празнота или безгрижие. А ако до демагога застане още един, може да стане страшно. Ето – Красимир Каракачанов добави идея наборната военна служба да се запише в конституцията. Не е ли тази простотия желана от значителна част от народа и не е ли страшно да се запише в конституцията? Страшно е, затова трябва постоянно будност и постоянно трениране на интелекта от всички.

Последвайте ни и в google news бутон

Още по темата