До вчера изглеждаше, че залисията около централната власт и евентуалните парламентарни избори изцяло ще отнемат политическата енергия. Но пукна топчето и на местните. Борис Бонев обяви, че превръща "Спаси София" в партия. Бойко Борисов разжалва пловдивския си човек Здравко Димитров. От Югозапада долетя новината, че Корнелия Нинова и БСП са напуснати от пореден градоначалник (Николай Георгиев, Кресна). А на североизток бившият каварненски "кметъл" Цонко Цонев написа 2 не особено внятни изречения във фейсбук, които публиката счете за завръщане, а той благодари за подкрепата.
От по-рано се знае, че Стара Загора ще има нов управник. Защото герберът Живко Тодоров многократно обяви, че мандатът му е последен. Разбира се, старозагорската ситуация важи,
ако думите имат значение.
Ако и кавгите не се израждат в компромиси, то няма как в Перник Станислав Владимиров да е отново кандидат на БСП. Няма и как в Благоевград противопоставянето да е по линията "промяна - статукво" - ще е между самите сили на промяната, след като на крилете й Илко Стоянов (ИТН) спечели частичния вот миналата година, но мигом ПП го заудря под и над кръста.
Макар другото да е тъмна Индия, която в 12-те месеца до общинския вот може да се стъмни още, ситуацията заслужава анализ. Особено в трите най-големи града, които са визитна картичка на местния политически процес. Но преди тях дебело трябва да се кажат две неща. Първо, всички, които отсега предприемат действия с оглед на местните избори, заслужават поздравления - динамичната ситуация изисква да се лидира,
да се поема инициатива,
не да се постъпва реактивно. Второ, специално в ГЕРБ процесите може да доведат до твърде значителни общи следствия - един отказал се кмет, втори неиздигнат... току-виж има трети и четвърти, все на големи градове. Към момента изглежда, че за нищо Борисов не би се разделил с някои свещени крави... Но след притчите за Каин, Авел, Борисов и Цветанов, всичко на този свят е възможно.
Сега няколко думи за София. 34-годишният Борис Бонев определено вече не е ексцентричен младеж, правещ пърформанси и други екстравагантности. Той се чувства мъж в разцвета на силите си, способен да "спаси" града. Следва да бъде приеман абсолютно сериозно. Партията е нужна на Бонев, за да се прицели подобаващо в общинския съвет. Да седне равностойно срещу останалите политически играчи. А и да изнесе една хубава предизборна кампания, каквато само собствените партии могат.
Що за чудо е партия, която е единствено столична,
както я определи Бонев, питат критиците. Отговорът: също както градските край морето, появили се преди години и излъчили кметове; досущ и налични пловдивски. По-интересно е друго - чрез няколко заигравки с думичката "промяна", с "приоритети, които не са леви или десни", а и по-ранни случки (една от първите премиерски изяви на Кирил Петков бе със "Спаси София"), Бонев показва, че няма да държи да е кандидат само на своята си партия и призова в сряда за общ кандидат на ПП, ДБ и неговата все още хипотетична парти. Ако той е кандидатът, това го превръща в кандидат от топ редицата. Подценяваната случка от септемврийския парламентарен вот е, че ПП не се провали дългосрочно - загуби тежко, но остана да стърчи като контрапункт на ГЕРБ - най-големият. И ако оцелее година като полюс, това автоматично
превръща кандидат-кметовете й във водещи фигури
Неведнъж след подкрепа на партия полюс победители са ставали претенденти, които по-рано са се представяли невзрачно без тази подкрепа. Това дава големи шансове на Бонев в София (10% актив от вота през 2019 г.), и например някакви на Костадин Бачийски в Бургас (6%).
А сега за Пловдив. Драмите там само на пръв поглед са вътрешнопартийни. Контурите им като такива са ясни: Здравко Димитров винаги е бил в тежък конфликт с Иван Тотев, когото смени като кандидат и кмет през 2019 г.; Тотев остана силният човек в местната структура, негови хора са съветниците и районните кметове, които пък удряха по Димитров през мандата; Борисов сега разплете кавгата. От трета страна, манежът се допълва от Дани Каназирева. Тя също е скарана с Тотев, но
не е изстинала в сърцето на Борисов -
и не крие, че има поредни мераци за кметската надпревара. Самият Борисов намекна, че кметът на район "Тракия" Константин Димитров може да е кандидатът догодина. По-важното е, че в Пловдив силите на "демократичната общност" и БСП са не просто слаби, ами и и буквално нищожни (таван от 10% за кандидатите на БСП на последните три вота; от 5% на РБ-та и ДБ-та). Специално "демократичната общност" винаги има за враг поне един бивш партньор (през 2015 г. бе подкрепен напусналия ГЕРБ Здравко Димитров, на когото стана опозиция, след като той се върна в ГЕРБ; през 2019 г. ДСБ бе коалиционен партньор с Каназирева на национално ниво). В тази опозиционна среда от
дързост, красота, малки способности и безразборни контакти
би било истинска сензация, ако в Пловдив се появи алтернатива на ГЕРБ. Едва ли и ПП би я формирала. Тоест Борисов сега определя не просто своя кандидат-кмет, ами и самия кмет (името на Константин Димитров е по-скоро за парлама).
Забележително е, че политическите събития в двата най-големи града са съпроводени с една специфична енергия в социалните мрежи - ирония за Пловдив и буквален бяс по адрес на Бонев. Източник са симпатизантите на гореспомената демократична общност. От какво се гневи тя, трудно може да се разбере. Може би, че никой не е готов да й подари метафизично полагащата се победа? Истината е, че докато конкурентните й се готвят за местния вот, тази иначе много прогресивна общност изостава. Познавайки нрава й, колега журналист шеговито пророкува резултата: "Отсега е ясно, че основната тема след местните избори, поне за София, ще е разбиването на демократичния вот от Борис Бонев и
загубата на доказан харизматик като Трайчо Трайков".
Колкото до Варна, събитията там са предстоящи, но и сходни с някои от гореописаните. Основните дилеми са три: ще се оттегли ли Иван Портних, след като ГЕРБ отдавна стигна тавана си с него, пък и не е сред големите любимци на Борисов; ще се кандидатира ли Костадин Костадинов, след като бе на балотаж през 2019 г. (Варна му е отесня, но всяко друго име означава знакова катастрофа в неговия му град); какво ще произведат "силите на промяната" при амбициите на бившия областен управител Благомир Коцев (ПП), бившата депутатка Стела Николова (ДБ) и бъдещият трети, който винаги се появява.
Така или иначе интересното предстои. Засега е видно, че едни се заеха реално с местните избори, а други - виртуално.
