Как е възможно такъв колос на европейската политика като Бойко Борисов да си тръгне ей тъй - без да се обади в Брюксел? Неговите "приятели" и "колеги" в ЕС (както често ги наричаше) тънеха в заблуда, че след една формалност, каквито трябваше да бъдат поредните избори в България, ще го видят отново на масата си да ги забавлява с нестандартното си за тяхната среда поведение.

Лидерът на групата на Европейската народна партия (ЕНП) в Европарламента Манфред Вебер до последно си мислеше, че неговият съпартиец от България е на път да се върне в европейската политика. Той прати на 12 ноември пламенно видеопослание до симпатизантите на ГЕРБ и другите български избиратели. "Социологическите проучвания ясно ни показват как българите си представят бъдещето. Те, скъпи Бойко, ти дават отново мандат да продължиш работата за сформиране на стабилно проевропейско правителство в България." Ще излезе, че социолозите са подвели Брюксел какво е останало от оня Борисов, който

се гласеше за доайен на европейските лидери

след оттеглянето на германската канцлерка Ангела Меркел.

Малцина в най-голямото политическо семейство в ЕС, каквото е дясноконсервативното обединение ЕНП, се готвеха за раздяла с него. Той се явяваше на сбирките им като вечен победител в изборите, дори когато фактически губеше. Последната му демонстрация на величие бе на 5 октомври в словенската столица Любляна, когато на среща с председателя на ЕНП Доналд Туск продължи да се представя за обединител не само на България, но и на целите Балкани. "България има нужда от обединение срещу кризата и хаоса, оставащи след проваления президентски мандат на диктатора Радев", каза той. А от централата на ГЕРБ в София добавиха в съобщение, че според двамата "страната ни беше основен фактор на сигурност на Балканите по време на управлението на ГЕРБ и двигател на интеграцията на Западните Балкани към ЕС". 

Словения стана домакин на сбирката в Любляна, защото на другия ден организира в курортния град Бърдо срещата на високо равнище ЕС-Западни Балкани и моментът бе удобен лидерите авансово да съгласуват позициите си по партийна линия. Присъствието на Борисов бе нелепо, защото нямаше с какво да допринесе за европейската перспектива на Балканите, тъй като България се представяше от президента Румен Радев. Но той отиде,

за да се увери, че още не е отписан

от европейската политика. Изглежда, че гастролирането му не е било особено убедително, защото месец по-късно неговият съпартиец словенският премиер Янез Янша, който е ротационен председател на Съвета на ЕС, се разсея и не му прати насърчително видеопослание за третите парламентарни избори, както постъпи преди вторите избори, състояли се през юли. Преди четири месеца той заяви: "Силна и обединена Европа винаги е била твоя кауза (...) ГЕРБ никога не е бягала от отговорността на лидерството". 

Оттогава ГЕРБ два пъти остана втора политическа сила в България без никакви шансове да се върне на власт. Западните медии започнаха да следят с повишено внимание разкритията за финансовите приключения на Борисов, като се започне от съдържанието на чекмеджето в нощното му шкафче и се стигне до чувалите с източени държавни пари през банките. Интимните му откровения пред Доналд Туск за "прекрасната госпожа", пратена в спалнята му от президента Румен Радев, за да го дискредитира, останаха в европейския политически фолклор. Случи се най-лошото: никой западен премиер не се осмеляваше да се снима вече с него, за да не се компрометира. Галерията от портрети, която кичи стените му в Банкя, спря да се обогатява.

Бойко Борисов отвърна,

като свали на 16 ноември от "корицата" на своя профил във Фейсбук снимката си от фоайето в Европейския съвет, с която се гордееше от години, и я замени с другата си гордост - снимка на празна магистрала, но без недостроения и срутен участък. "Понякога като ти вадят очите, ти изписват веждите", написа той философски и остави читателите да се чудят какво има предвид. В европейски план не може да се говори за изваждане на очи, защото трикратният вот на българските избиратели отвори очите и на най-заслепените му фенове в Брюксел. Перспективата, че заради продължаващите разкрития за злоупотреби името му ще се споменава занапред не толкова в политически, колкото в наказателен контекст, изпарява и последните остатъци от европейска партийна солидарност с него. Напълно възможно е ГЕРБ да се превърне във фантомен член на ЕНП, каквито станаха и други български партии след падането си от власт като СДС и ДСБ. Там е и позабравеното Движение България на гражданите, което гравитираше за кратко около властта.

Борисов обаче не бива да се притеснява, че ще бъде забравен в Европа. Има поне една важна европейска фигура,    чийто интерес към него оттук нататък ще расте. Това е европейската прокурорка Лаура Кьовеши, която се интересува от злоупотребите с европейски средства над 10 млн. евро. Когато новите български власти ровят в документацията на злополучната магистрала "Хемус" и откриват далавери за десетки и стотици милиони лева, логично е Европейската комисия в Брюксел и Европейската прокуратура в Люксембург да се запитат дали тази практика не е прилагана и към магистралите и другите обекти в България, изпълнявани с европейски средства. Борисов трябва вече да е започнал усилено да се кръсти неговата гордост - магистралите - да не се превърнат във веществено доказателство.