Млада жена носи предпазна маска на лицето. Случаен минувач ги заплюва - и маската, и самата жена. Млад мъж с монголоидни черти също носи маска. Но тълпа започва да подвиква: „Ей, прибирай се в Китай!”. Маски ли? Цените им са скочили десеторно. Собственик на затворено заведение пък се надява на компенсации. Правителството ги обещава, но се оказва, че помощта е символична.
Това са случки от различни краища на света насред пандемията от коронавирус. Разказаха ги българи, живеещи в чужбина. Историите им – понякога екстремни, друг път най-обикновени, сглобяват живота извън официалните сводки – какъвто го водят милиони хора. При сравнения разказите им не показват по-трудно или по-парадоксално битие у нас в момента.
Надежда Георгиева е 21-годишна студентка в Кентърбъри, малко градче в Югоизточна Англия. От доста дни тя и петима съквартиранти стоят заключени в квартирата. Две от състудентките й имат проблеми с имунната система, всички от къщата се стремят да ги пазят (и себе си, разбира се). Но има и по-обща причина за самоизолацията: хората в Кентърбъри се движат без маски, събират се на групи, посещават заведения - контактите биха били рискови. „Няма стриктна забрана за излизане, препоръчва се носенето на маски, ръкавици.
Хората обаче не приeмат сериозно нещата.
Никой не спазва указанията”, казва Надежда (разговорът е воден на 23 март – б.а.). Именно тя става свидетел на агресия. Случайни минувачи плюят и обиждат нейни приятели. Става дума за два отделни инцидента, а поне в единия със сигурност няма расизъм, а чиста гаменщина – проблемът бил единствено маската, носена от заплютото бяло местно момиче.
Университетските лекции в Кентърбъри от 16 март се извършвали чрез интернет. Маски първоначално нямало, сега се появили из търговската мрежа. Другото е треска за продоволствия. След като изчезнали яйца, тоалетна хартия, консерви, спагети..., бил въведен лимит за покупка на най-много три еднакви продукта в магазин.
Търговски рестрикции в Бостън, САЩ, поне на този етап няма. А би трябвало. „Маски ли? Такива няма в болниците, вие питате за аптеките”, казва 49-годишният програмист Иво Андреев. И обяснява: „Има недостиг на маски, а тези, които ги произвеждат, продават на пазарен принцип. Губернаторът на Ню Йорк иска да купи за болниците си, а колегата му от Калифорния наддава. В резултат
цената от 70 цента скочи на 7-8 долара”.
Така или иначе по улиците на Бостън нямало много хора с маски. „Повечето не се страхуват и не спазват ограниченията. Викат си: Млади сме, ще го преживеем!”, обяснява българинът. Той и жена му (също програмист) работят от вкъщи – доброволно решение на работодателите им.
В Калифорния пък живее Кристина Лисет. Насред пандемията на 17 март тя пропътува разстоянието София – Франкфурт – Сан Диего с 4-годишната си дъщеря. След като 4 дни по-рано Доналд Тръмп обявава затваряне на границите за част от Европа, настъпват промени: в маршрута е добавен Вашингтон, защото влизането в САЩ става през 11 летища, а Сан Диего не е сред тях;
странно возило, подобно на военен фургон,
извозва пътниците след кацането в столицата; води ги в сграда извън терминала, където се проверява кой откъде идва. Българката и дъщеря й са пуснати бързо, но група американски студенти от Бавария (рискова провинция) са задържани за допълнително проучване. В момента Кристина и дъщеричката й са под 14-дневна карантина у дома - води се "препоръчитена доброволна", в качеството на новопристигнали. Мерят си температурата (по-рано на летищата не е проверявана), записват я на лист. Засега никой не се е обадил да пита за градусите.
„Съседът ни, възрастен мъж, дойде да се интересува имаме ли нужда от нещо. Гледахме се през стъклена врата. На хартия той бе изписал телефонния си номер, искаше и аз да напиша продуктите, от които имам нужда”, разказва случка от ежедневието Кристина. И още за живота край Сан Диего: „Като цяло хората не са много по улиците, но има и такива, които се струпват. Мнозинството подкрепя ограниченията и недоволства, че по-младите не ги спазват”.
В самият ЕС животът е различен. На север все още е спокойно, на юг - страх и карантини.
55-годишната Венета Василева живее в Олборг. В датското кралство са отворени единствено магазините за хранителни стоки, заведенията за доставка и аптеките. Който може, работи от дома. Но няма забрана за събирания на открито. Българката разказва:
„В момента виждам повече хора по улиците,
отколкото преди - спортуват, разхождат се. Дори в градинка край нас видях две момичета на пикник. Датчаните много обичат спорта, отмората. Сега им се наслаждават”. Василева не е виждала човек с маска. Тя сложила веднъж, всички я гледали учудено. Но пък казва, че разстоянията по опашки и в градския транспорт се спазват. Забелязала е и още нещо: "Хората са свикнали да имат доверие на правителството. Те знаят, че държавата ще се погрижи за тях”.
До скоро Василева е била учителка в България, затова с любопитство проследява датското дистанционно обучение. Ето фрагмент: класът на малката й дъщеря учи, дава им се домашно, а който не го представи, получава отсъствие. Домашното, както и в „мирно време”, се пише в електронен дневник
В пристанищния френски град Сен Назер мерките са строги: „От дома се излиза с бележка, в която попълваш причината. Отбелязани са пет опции – отиваш на работа, до магазин, по здравни причини, неотложни семейни грижи, спорт или разходка на куче. Но задължително излизането е сам и близо до дома. Бележката се разпечатва от интернет, ако не я представиш при проверка - глоба 135 евро при първо нарушение. Ако пътуваш за работа, трябва и втора бележка - от работодателя. В няколко аптеки има надписи, че липсват маски и дезинфектанти”. Описанието е на 50-годишната Ирена Цекова. Местната корабостроителница, където съпругът й работи с хиляди колеги от Европа, е затворена до 5 април. (От вчера към основната бележка са добавени нови атрибути - час на напускане на дома и опции "излизане поради съдебна или административна призовка", както и "участие в обществена мисия - б.а.).
Ситуацията в Испания е изключително драматична. Палма де Майорка – богат и отворен град, днес се е свил в черупката си. До преди 4 месеца 47-годишният Иван Китински е държал голям клуб с жива музика, а два дни преди карантината отваря тапас бар (вид местна храна).
„Уволнил съм четирите си служителки с уговорката,
че при падане на ограниченията веднага се връщат. Те минават на помощи, които са около 700 евро. Дал съм им авансово по 500 евро, надявам се да им стигнат до края на месеца”, казва Иван. Първоначално правителството обещало безлихвен заем за пострадалия бизнес. После обаче се оказало, че лихвата ще е 1.5%. „Със заема ще замажат очите на самоосигуряващите се като мен”. Ако ползваме български термини, юридическият статут на Иван е ЕТ. А ЕТ-тата принципно били най-прецакани в Испания. Дори заради карантината обезщетения за тях нямало да има (но пък мерки се насочват към наетия персонал).
„До вчера цялата суматоха ми изглеждаше странна и далечна. Но сега научих, че съпругата на мой познат, българка, е постъпила в болница по спешност заради коронавирус”, споделя Иван.
Всеки един разговор с тези хора завършваше с взаимното „Да се пазиш!”. С маска или без, има притеснение и несрещана досега искреност в пожеланието.
