"Мислех, че пиша драма за миналото, но се оказа, че съм писал за бъдещето" 
Горан Стефановски за пиесата си "Диво месо".

За тези, които не са чели или гледали пиесата, действието й се развива през 1949 г. и в нея се разказва за страха, който владее поствоенното погубено общество, което неуспешно търси идентичността си. Стефановски не е пропуснал да включи и Европа в приказката си за Балканите. Отношението е пресъздадено чрез образа на германеца Клаус - рационален капиталист, на когото не е ясно как и защо тези хора са така ирационални и пасивни. Искат да решат проблемите си с крясъци и кавги, а това никога не дава резултат и нещата все се връщат в изходна точка. Думите на Стефановски, поставени в устата на Клаус, са най-доброто определение за нашия неуспех окончателно да се оттласнем от дъното и да тръгнем нагоре - "синдром на славянската мазохистична душа".

"Когато нищо не е наред, а не се мърда и малкият пръст ситуацията да се подобри... и в това се търси дори и някакво задоволство. Ужас. На тези Балкани никога нищо не е вървяло както трябва. Двадесет хиляди години назад. И когато в целия този хаос някой се опита да помогне, помощта не се приема добронамерено. Напротив. Отклонява се с подозрение. Вие сте осъдени да живеете в състояние на пропадане. Не, не на пропаст, да се разберем. Пропастта е дефинирано състояние. Нито и благосъстояние, от което сте далече. Става дума за състояние на постоянно пропадане. В същите дупки, по същия начин. Отново и отново, упорито и твърдоглаво. Никога не извличате никаква поука. Това е вече смешно", казва Клаус.

Наистина

щеше да е смешно, ако не беше трагично

за Македония.

Отношението на ВМРО-ДПМНЕ поставя Македония в състояние на постоянно пропадане, което няма край. Краят би означавал пропаст, а такова освобождение би могло да роди реформирана ВМРО-ДПМНЕ. Която би имала доблестта да тръгне по прогресивен път, да си смени името и да остави абревиатурата ВМРО на историята. Но това не е дневният ред на тази партия. Тя се наслаждава на собственото си пропадане с "визионерското" лидерство на Християн Мицкоски.

Напразно идваха при премиер Зоран Заев всякакви чужденци, които ни казват, че ни чакат горе, на повърхността, че ще ни помогнат. Заев упорито повтаря, че поема цялата отговорност за Преспанския договор. Всуе! Не, не искаме горе. Тези чужденци заедно със Заев са злобни и без съмнение ни готвят заговор, пропаст, унищожение... А не виждаме, че ние сами се унищожаваме. Не може да ни извадите от дупката, в която така удобно сме се заврели. Няма да може! 

На онези горе, в Брюксел, не им влиза в умовете защо Мицкоски така упорито иска да си остане в дупката. Не схващат, че ние си я искаме тази дупка. В нея няма изненади, няма предизвикателства, няма напрежение.

На последната среща на ЕНП, в която членува и ВМРО-ДПМНЕ, на нашите "патриоти" им бе казано в един глас, че аргументите им "против" Преспанското споразумение са неубедителни и празни. Същото послание дойде и от Вашингтон. В Брюксел попитаха гордата ВМРО-ДПМНЕ

каква е алтернативата й на Преспанското споразумение

Отговорът, който слушаме и в родината, е, че ВМРО-ДПМНЕ ще направи по-добър договор. И още един глупав отговор - че ще влезем в ЕС и НАТО като Република Македония. Вероятно когато Мицкоски стане премиер. Имаше и други страни от ЕС и НАТО, които се присъединиха, макар да имаха спорове със съседите си. Така е. Само че те получиха зелена светлина от съседите си за прием в ЕС и НАТО. За нас тази зелена светлина е Преспанският договор.

Бих препоръчала на ВМРО-ДПМНЕ по-често да изпраща на стаж членовете си в ЕС и НАТО. За да видят как се вземат решенията в Брюксел. Струва си, повярвайте ми. Ще се усетят, че всичките тези преговори, които се водят от 30 г,. са заради ЕС и НАТО. Ако не бяха ЕС и НАТО, никой в Македония нямаше да тръгне да преговаря с Гърция. В Гърция може да има недоволни, но това си е неин проблем. Нашето желание да влезем в ЕС и НАТО прави проблема преди всичко наш.

Аз лично бих свалила шапка на Никола Груевски,

ако имаше смелостта да признае очевидното

- че не иска Македония да влезе в ЕС и НАТО. Да имаше смелостта да прекрати преговорите и да излезе с детайлен план за икономическо и социално развитие на една правова държава. Но това очевидно бе прекалено за македонския пастир, комуто ЕС и НАТО бяха нужни да прикрие престъпността, в която нагази до гуша. 

Проблем за ВМРО-ДПМНЕ е и това, че отговорността за подписа под споразумението е на македонския министър на външните работи. А пустият македонец би искал да види чужди подписи под Преспанския договор. Това е нашият манталитет на протекторат, комуто е нужен външен господар, който според нуждата от време на време да става неприятел.