Quantcast
Трима-четирима лидери имат партия, а 3-4 млн. българи нямат лидер | СЕГА
facebook
twitter

Наблюдател

Трима-четирима лидери имат партия, а 3-4 млн. българи нямат лидер

Оставките на партийните водачи оголиха остри проблеми
3 664
 FB/Крум Зарков
Че Крум Зарков би се радвал на симпатиите на няколко възрастни жени, е ясно. Въпросът е с какво друго може да допринесе.

Изминаха три седмици, откакто гръмовни оставки последваха вододелните избори. И само едно име се завъртя междувременно като евентуален нов партиен лидер – Крум Зарков. Две неща са забавни в този факт. Първо, единственият претендент не може да се вреди за внимание – уж отиващата си Корнелия Нинова бясно развъртя юздите на БСП и държавата; реди кабинет жената. Второ, забавно е самото обстоятелство, че вариантът “Зарков лидер“ при една що-годе нормална за България партия се приема без нужните печални изводи. Въпреки обилните обществени дискусии точно това се случва.

Нека не бъда разбран неправилно. Крум Зарков е интелигентен мъж, с качества, несравнимо по-нормален (поне засега) по обичайните човешки критерии от Нинова. Налице са вътрешно-партийни причини той да влезе в лидерско състезание (възможно е да сплоти лагерите). Има обаче проблем.

Той е системен

и въобще не засяга само БСП. Вижте например Атанас Атанасов - харизма, излъчване, пърхащо край него вдъхновение... Ако дойде човек отвън, незапознат с родната конюнктура, дали би допуснал, че Атанасов може да е лидер на ключова партия? Не. До едно известно време се считаше, че и политическата биография на Атанасов е неприемлива за лидер. Но отдавна не е така. И той 4 години вече оглавява ДСБ. Атанасов не мотивира, не вдъхновява, дори отблъсква - обаче си е председател, легитимен, това е. Ето го системният проблем – изключително занижени са критериите за партийно лидерство у нас. Определя го порочна вътрешна конюнктура. Не се гледат базовите принципи – лидерът

да увлича, повежда, да ражда надежда в хората

А и да носи идеи, виждания за политики... Да е част от нормалността, която даже вече не помним каква е. Тъй и при Зарков. Нищо различно не е предложил той от Нинова, като изключим размисли по супер важната джендър тематика. Нито пък с натюрела си би вдъхновил 267 818 гласа на избори, тоест един повече от Нинова. Макар и млад, той презарежда БСП и политиката ни толкова, колкото примерно Андрей Новаков ГЕРБ и “стабилността“ - никак. Абсурдно е да не се схваща и дори забелязва.

Всички тези проблеми са част от общата примитивност, в която е затънала политиката ни.

Бедата е и глобална  – щом Джо Байдън

е планетарният лидер, значи нещата не са добри. Но у нас има специфики. Стана така, че някакви хора си направиха партии – Бойко Борисов, Слави Трифонов, Волен Сидеров, Валери Симеонов... И доживот ще си ги ръководят, стига да поискат. Други партии пък се маргинализират до степен, че настоящето им е свързано единствено с коалиции, а бъдещето – с още по-големи коалиции. Такава е ДСБ, ВМРО (без съюзи я няма на картата), очевидно и БСП е тръгнала натам. А щом се разчита на коалиции, важното е лидерът не да увлича, а просто да е комбинативен.

Най-добре – ако е “част от играта“

Накратко: 3-ма - 4-ма души си имат партии, а 3-4 милиони българи си нямат лидер – без надежда за нормалността. Вадим от сметката тия, за които е без значение кой точно води любимата им партия – боготворят си я и това е.

Няколко думи на този фон трябва да бъдат казани за Кирил Петков. Управленските му качества са енигма, неясно е може ли появата му да донесе добро на България. В морален аспект утрото не вещае слънчев ден. Но е безспорен факт, че Петков, дори да не носи нови порядки и идеи, притежава способност

да презарежда, да вдъхва надежда и увереност

А това са базовите качества за един лидер. Нима някой си мисли, че ПП спечели вота заради предизборната програма? Или заради чутовната експертиза на Асен Василев, останала незабелязана преди 8 години (сигурен съм, че харесващите го днес дори не подозират, че бе министър в служебния кабинет на Марин Райков). Новата партия, която все още няма и една структура, спечели единствено и само заради чисто човешкия чар на Петков. Телевизионен, дистанционен - но все пак чар. Изборите родиха новини в много посоки, но едната е, че показаха какви

базови черти трябва да притежава един лидер

Не е за първи път - по свой си начин в по-миналото десетилетие Борисов също демонстрира такива черти; проблемът е, че отдавна трябваше да си тръгне.  

Останалото по темата е все така сълза и смях. Очертава се управленското коалиционно споразумение да бъде с 4-годишен хоризонт, но пък подписано предимно от лидери... в оставка (Нинова, Атанасов, Христо Иванов и някой от многобройните съпредседатели на “Зелено движение“). Но притеснения не бива да има. Неминуемо в навечерието на съответните изборни конгреси ще завалят писма от колективи: “Председателю, на кого ни оставяш!“. Даже вече ги има във Фейсбук. Ако един ден и Кирил Петков счете, че е незаменим, промяната ще извърви пълен кръг. 

Още

Константин Бачийски: ПП отиват сами на избори

29.06.2022

Обновена

2853
Три доклада на ДАНС са основанието за изгонването на руснаците

29.06.2022

Обновена

9829
БСП отхвърли Петков за премиер заради руските дипломати

29.06.2022

Обновена

ЛЮДМИЛ ИЛИЕВ, ЕВА-МАРИЯ РАЙКОВА

7752