Трябва да свикнем с мисълта, че Русия задълго ще ни бъде най-чужда на света. С всяка друга държава ще можем да поддържаме повече или по-малко активни отношения, но не и с нея. Ще запазим дипломатическите си връзки, докато тя не направи и тях невъзможни. Причината е, че с агресията си срещу Украйна тя се самоизключи от международния правов ред, от който зависи съжителството в света. Именно той гарантира на България право на съществуване, дори когато не е способна да оцелее със свои сили при външни заплахи.

Обратът започна отскоро

и все още е трудно да го осъзнаем, защото сме от малкото държави, които причисляват русофилията към своите национални ценности. Някои си мислят, че ако се снишим за кратко, бурята ще ни отмине и всичко ще продължи постарому -  може би не другия месец, а към края на годината. Но нито славянските корени, нито взаимното културно влияние (главно от България в далечното минало и по-малко от Русия в ново време), нито историческата благодарност за отхвърлянето на турското иго с руска помощ няма да спре процеса на раздалечаване. Той ще се чувства във всички измерения - политика, икономика, култура, образование, спорт, туризъм.

Как би звучало в новата обстановка някой да декламира в училище паметните за много поколения българи стихове на Иван Вазов:

"Кат Русия няма втора

тъй могъща на света;

тя е нашата подпора,

тя е нашта висота!"

И да добави към тях още един куплет:

"Немци, френци, англичани

наши са враждебници,

дружни с нашите тирани,

с нашите изедници."

Стиховете са писани от патриарха на българската литература през 1877 г. по повод началото на Руско-турската война. Тогава са били искрено възторжени, но днес могат да предизвикат само горчива ирония. В Украйна се вижда, че Русия не е нито несравнимо могъща, нито може да ни служи като висота за възхвала. А що се отнася до "немци, френци англичани", парадоксът в днешния свят е, че са ни съюзници вместо "враждебници", и то срещу Русия. Могат да се намерят подобия на сегашната ситуация в големите войни през ХХ в., когато България вече е била във вражда с Русия и е понасяла тежки загуби. Но тогава сме се изправяли на страната на агресори срещу света, към който е принадлежала Русия, а днес агресорът е Русия. Затова светът я изолира и България едва ли би желала да сподели нейната съдба.

Всяка война свършва някой ден

- даже Стогодишната е свършила. Но с края на войната в Украйна отчуждаването ни от Русия няма да спре. Това ще е много дълъг процес. Причина ще бъде не само нейното морално падение да поругае образа си на държава-освободителка, който си е изграждала с толкова много жертви, но и вината, която ще трябва да изкупува много години.

Международните санкции няма да бъдат отменени веднага след замлъкването на оръжията. Ще дойде време да се потърси отговорност от виновниците за агресията. Президентът Владимир Путин сигурно няма да се предаде сам на трибунал, какъвто вече заслужава. Но няма и да векува в Кремъл. Освен неговата клика, която се е окопала в Москва, отговорността ще понесат и обикновените руснаци, за да осъзнаят колко срамна пред света е тяхната възхита от завоевателната политика на Путин и от неговите зверства срещу също тъй обикновените украинци.

Щетите в Украйна се оценяват вече на трилион долара и нарастват всеки ден с милиарди. Това са погубени хора, унищожени градове, разбита инфраструктура, парализирана икономическа активност и всевъзможни други произтичащи загуби. Елементарната справедливост ще изисква Русия да поправи бедите, които е причинила и за които няма никакво оправдание. Путин и камарилата му нямат толкова дълбоки джобове, колкото и да са се обогатявали от десетилетията корупция. Ще трябва да се бръкне в джоба на всеки руснак, за да плати за отговорността, че е бил на страната на злото, вместо да му се противопостави.

Ние пък ще трябва да се приспособим да живеем

без руски петрол, природен газ и въглища,

които постепенно ще попаднат под засилена европейска забрана, а и Москва би ни спряла за отмъщение, както стана с газа на 27 април. Няма да купуваме нищо от Русия и няма да ѝ продаваме. Вероятно ще се наложи да се откажем и от руското ядрено гориво. Към спрените въздушни и морски връзки могат да се добавят и ограничения за сухопътния транспорт. Руснаците трудно ще посещават имотите си по нашите курорти и ако не изпреварят евентуални забрани да ги продадат, ще запустеят. Оттам нататък никакви братски чувства няма да спрат мародерите да ги разграбят. Освен ако международните санкции не дадат право на държавата да ги конфискува и продаде, за да допринесе с руски авоари за компенсиране на щетите в Украйна, както вероятно ще постъпят и други страни.

Могъщата Русия ще се превърне в световен парий, колкото и земи да завладее от Украйна. Последната амбиция на Путин е да заграби цялото Украинско Черноморие и да продължи на запад чак до река Днестър, като присвои от друга независима държава - Молдова - т.нар. Приднестровие. Това ще генерира още повече гняв и амбиция по света да спре агресора.

Шикалкавенето, което наблюдавахме по въпроса дали България да изпрати оръжие на Украйна, ще я поставя във все по-неудобно положение.  Както Унгария е напът да загуби европейското си финансиране заради видими симпатии към Путин и под предлог че не спазва върховенството на закона, така и България може да я последва, защото вече е натрупала достатъчно пасиви, за да бъде посочена като черна овца в ЕС. Тя трябва да си даде сметка, че от Русия не може да очаква нищо друго освен неприятности и да престане да балансира между Москва и Брюксел. Време е за истинска дългосрочна политика, а не за тънки сметки, които по стар народен обичай може да излязат без кръчмаря.