Дни наред майки на деца с увреждания и подкрепящи ги граждани протестират с искане за оставка на един вицепремиер, за повече морал в политиката и срещу цинизма в нея. И ето че ДПС, партията на Доган и Пеевски (или обратно), като истински стожер на политическия морал не просто извиси глас в подкрепа на протеста и справедливата му кауза, но дори зае позата на нейно политическо острие, поставяйки на управляващите нещо като ултиматум.

"Въздухът трепери"

"Или си отива един вицепремиер, или си отива цялото правителство, или позорът е за всички, за цялата държава. Решението да си отиде един вицепремиер е ваше (на управляващите). Решението да си отиде целият кабинет ще го вземе народът", обяви председателят на Движението. Според него страната е пред риск, управлението е вредно, а държавността, демокрацията и евроатлантическите ценности са заплашени. Затова всички национално отговорни партии трябва да обединят усилията си и да се намесят решително. Ако ли не, ДПС самó ще „предприеме спешни действия“, защото „промяната е неизбежна“ и „предсрочни избори в тази ситуация са неизбежни“. Както e казал класикът: „Въздухът трепери“. Задава се революционна ситуация.

Кого и с какво плаши ДПС? На кого и какво съобщава? Конкретните отговори на тези въпроси се крият някъде в потайното задкулисие на властта, където се разпределят „порциите“, спазаряват се постовете и сферите на влияние, формират се мнозинствата. Предупреждаващите и предупреждаваните си знаят кой на кого какви нишани дава. Наблюдаващите отстрани можем само да гадаем. Но пък през годините сме натрупали достатъчно познания за ДПС, за да сме сигурни, че това, което чуваме, не е онова, което Движението има наум. И че това, което се разиграва пред очите ни, е само привидност.

Фалшива загриженост

Да, държавността и демокрацията в страната наистина са заплашени. Но едва ли партията на Доган и Пеевски изведнъж се е загрижила за тях. Защото през годините тя бе сред най-активните и заслужили дейци на тази заплаха. Пряк участник в срастването между политическа, икономическа и медийна власт, в превземането и подчиняването на държавните институции и превръщането на демокрацията в куха фасада.

Да, председателят на ДПС е прав, когато казва, че „липсват управленска визия и реформи“, но едва ли това е първата му грижа. Защото реформи липсваха и когато Движението бе в управлението. И най-вече защото то има основна „заслуга“ за системния провал на ключови реформи, като съдебната например. От което произтичат куп други проблеми.

Прав е също така, че това "националистическо“ и "популистко“ управление е заплаха и за евроатлантическите ценности. Както и че „на власт са ксенофобията, езикът на омразата и расизмът“. Само че неговата партия има „заслуга“ и за овластяването на носителите на тези явления, след като години наред си сътрудничеше на принципа на скачените съдове с най-отявления представител на това политическо течение, а после, въпреки очевидната му привързаност към евразийските ценности, се ползваше от неговия „златен пръст“. А паралелно с това хвърляше цялата мощ на така наречените си "медии" за омаскаряването, смачкването и отстраняването от политиката на всички нормални реформистки личности и партии.

Фалшив ултиматум

Освен с фалшивата си загриженост, изявленията на председателя на ДПС впечатляват и с нелогични противоречия и откровени небивалици. Което е сигурен знак, че привидно ултимативният им патос е също толкова фалшив. Предсрочните избори били неизбежни. Но пък в същото време са и безсмислени - защото „какво ще се случи с държавата след това“, а и „ние не споделяме принципа „стани да седна“". Правителството било опасно, вредно, цинично и въобще негодно във всяко отношение. Но очевидно виновен за това е само единият от вицепремиерите - достатъчно е той да си отиде и изведнъж всичко ще е наред. ГЕРБ носели цялата отговорност за политическата криза, хаоса и „пълния блокаж на изпълнителната власт“. Но пък са любезно поканени да се ангажират и в бъдещото управление заедно с другите „партии с доказана привързаност към европейските ценности и демокрацията".

Тук стигаме до най-смешното - „всички национално отговорни партии да се обединят за решителни действия“ и за „алтернативна форма на управление с ясна програма за ускорено развитие на страната". Призивът е напълно безсмислен, защото такова обединение е на практика абсолютно невъзможно. И защото двете партии, към които е отправен призивът, заедно със самото ДПС, всъщност отдавна са се обединили (задкулисно и национално безотговорно) в нежеланието и неспособността си за нужните решителни реформи. Движението знае всичко това много добре. Както и че в обозримо бъдеще въпросните партии за нищо на света не биха влезли в официално партньорство с партията на Доган и Пеевски.

Спокойно, никой никого няма да сваля

На нея обаче това и бездруго не ѝ е нужно, защото днешният ѝ статут на негласен участник в управляващото мнозинство, който не носи отговорност за нищо, я устройва напълно. Законодателните ѝ инициативи се радват на благосклонно отношение. Доверените ѝ кадри са на ключови (финансово отлично обезпечени) постове, обикновено маскирани в квотата на националиста евразиец. Обръчите от фирми са живи и здрави, а притокът на държавни поръчки към тях е гарантиран. Пеевски не е заминал никъде - тук си е, но вече като „най-проверявания човек в държавата“. А „хидроинженерът“ Доган вече е собственик на топлоелектрическа централа, подсигурен от държавата със „студен резерв“ за десетки милиони.

ДПС от своя страна се притичва на помощ на това „цинично, брутално и позорно“ управление винаги, когато се налага. Включително като системно крепи кворума в парламента, докато мнозинството укрепва приятелските връзки по всички краища на света.

Непрекъснатите изцепки и скандали на Патриотите пък вършат чудесна работа на Движението, тъй като му служат като идеално прикритие и му дават възможност да се прави на опозиция и на най-голям защитник на евроатлантическите ценности. Цялото това театро, което се разиграва в момента, също е част от това прикритие. Но и нещо повече - вдигат си цената, защото вероятно са хвърлили око на още нещо.

Тъй че - спокойно. ДПС няма да сваля никого (поне засега). Сигурен белег за което е, че принадлежащите му т.нар. "медии" все така ревностно бранят правителството. И заедно с присъдружните му правоохранителни органи неуморно бият по неговите опоненти.