Hungary can-kicking, коментира хапливо на 19 септември базираното в Брюксел американско електронно издание "Политико", което бе недоволно от колебливите действия на Еврокомисията срещу дебелоглавата Унгария. Изразът означава подритване на консервна кутия, който на български съответства на "бавене на топката". Повече ми допадна обаче буквалният превод, а не идиомът, защото Унгария наистина даде основание да се смята, че може сама да си подритне европейското канче (can означава освен консервна кутия, също и канче).

Необичайно за една европейска институция, която спазва стриктно правилата в ЕС за почивните дни, Еврокомисията обяви в неделя (18 септември) предложение до Съвета на ЕС (правителствата) да отреже 65%, или 7,5 млрд. евро, от финансирането на Унгария по три програми от Кохезионния фонд. За първи път Брюксел пристъпи към приложение на новия санкционен механизъм, който обвързва европейското финансиране със спазването на върховенството на правото. А Унгария стана лаборатория за проверка на неговата ефикасност.

Това е най-тежката санкция,

измислена досега за вразумяване на държави, които залитат към диктат на клептокрацията. Тя бе добавена в края на 2020 г. като регламент, който компенсира недостига на сили у беззъбия чл. 7 от Договора за ЕС (ДЕС), известен също като Лисабонския договор. Спирането на парите може да стане по-бързо от лишаването от право на глас (както е предвидено в договора), защото се нуждае само от квалифицирано мнозинство, а не от консенсус на държавите. Освен това удря по най-болезнената част от тялото на властта - джоба.

За разлика от Европарламента (избиран пряко от гражданите), който е твърд привърженик на новия контролен механизъм, Еврокомисията действа нерешително, защото не иска да се сблъска с правителствата, т.е. с родителите си, които я излъчват и от които е длъжна да се еманципира. Тя дриблираше с консервната кутия повече от година след като регламентът влезе в сила на 1 януари 2021 г., защото се оправдаваше, че обжалването му пред Европейския съд от Унгария и Полша не ѝ позволява да огласи насоки за неговото приложение. Съдът обаче определи, че той не противоречи на правото на ЕС, и едва на 2 март 2022 г. Брюксел изпълни задължението си. След като издаде насоките, изпрати на Унгария в края на април становище, че забелязаните по-рано тежки нарушения на правото на ЕС съгласно чл. 7 не са последвани от поправителни мерки на Будапеща.

Става дума преди всичко за диктата на автокрацията

над съдебната система, за корупцията на високо равнище и злоупотребата с европейски фондове. Тези проблеми са хронични, защото  премиерът Виктор Орбан е на власт непрекъснато от 12 години и през цялото време не е направил видими усилия за тяхното отстраняване въпреки многобройните европейски критики.

На същите критики е подложена и Полша, но Унгария първа попадна на прицел от новото оръжие в Брюксел, защото напоследък си добави още една голяма черна точка. Докато Варшава демонстрира твърда проевропейска политика срещу руската агресия в Украйна и дори стана инициатор на много от санкциите, Будапеща си избра ролята на защитник на Русия и на олигарсите на Путин. Но вместо да помогне на Кремъл, Унгария започна да изпада в изолация заедно с него.

Протакането на очакваната реакция от Брюксел повдигна въпроса за дееспособността на самата Еврокомисия. Тя се разбърза внезапно, след като на 15 септември Европарламентът гласува резолюция, която определи Унгария като непълноценна демокрация. Три дни по-късно бе задействана инициативата на комисаря по бюджета Йоханес Хан за финансова санкция на Унгария, която отлежаваше в брюкселските чекмеджета от 20 юли и бе укрита от публичен достъп. Неговото предложение за орязване на 70% от кохезионната сума бе смекчено на 65%. Освен това не бяха засегнати парите по Плана за възстановяване и устойчивост, които възлизат на 7,2 млрд. евро. Вярно е, че те са временно замразени, но Брюксел си запази правото да отнеме с едната ръка наказателната сума и да я върне в почти същия размер с другата си ръка. На всичко отгоре бе дадена нова отсрочка на Унгария до 19 ноември да се поправи. Месец след това ще трябва Съветът на ЕС (държавите членки) да се произнесе.

България засега гледа отстрани и се снишава

Но през декември ще трябва да се покаже на светло и да заяви подкрепя ли върховенството на закона и орязването на парите за Унгария, или се нарежда до Виктор Орбан. Служебното правителство би трябвало да си отиде дотогава и тази "привилегия" да се падне на съвсем прясно съставеното редовно правителство, ако се появи такова след изборите на 2 октомври. Въпросът е много деликатен, защото става дума не само за една държава, а за приложение на фундаментален принцип в европейската демокрация. Когато се съберат да решават за Унгария, пратениците на правителствата ще се огледат и ще се запитат само тя ли заслужава санкции. 

Преди Съвета на ЕС по общи въпроси на 20 септември германската държавна министърка по европейските въпроси Ана Люрман каза: "Смятам, че това е много ясен сигнал към другите държави членки, че влошаването на върховенството на закона ще бъде санкционирано и ще има драстични последици, ако не можем да бъдем сигурни, че средствата на ЕС се изразходват по начина, по който се очаква да бъдат изразходвани." 

Сигнал към кои държави?

В последната класация на "Трансперънси интернешънъл" за най-корумпираните държави в ЕС България е "лидер", следвана от Унгария и Румъния. Цитираното вече издание "Политико" я посочи дори поименно като вероятен кандидат за наказателна процедура: "Други потенциални нарушители на върховенството на закона като Полша и България ще следят колко категорично ЕС ще накара Унгария да се реформира."

Полша вече даде да се разбере, че ще гласува против санкционирането на Унгария, защото е в една наказателна група с нея по чл. 7 от ДЕС и може да извърви нейния път. България също е под наблюдение в контролен механизъм - при това не от един, а два - където е в тандем с Румъния. Букурещ обаче изглежда успява да се измъкне, защото показва ефективни резултати (присъди) в борбата си с корупцията, докато българската прокуратура бди все така зорко да не падне косъм от главата на някоя високопоставена персона. 

Тъй като никоя държава няма да има право на вето, напълно възможно е да се събере квалифицирано мнозинство, което не само да накаже Унгария, но и да изолира няколко други мишени за бъдещи наказателни процедури. Ако България се нареди сред тях, "заслугата" ще е преди всичко на крепителите на главния прокурор, който продължава да е недосегаем както за българското, така и за европейското право. Той може да е неуязвим, но държавата не е.