Хубавата новина е, че изборната мъка привършва, лошата - че най-вероятно ще трябва да я гледаме сигурно още два пъти през тази година. 

В края на шоуто трябва да признаем, че българската изборна кампания доказа за пореден път своята уникалност. Такова чудо нийде няма. По някакъв начин тя прилича на кампания в тоталитарна страна, която се стреми да пунтира демократични ритуали. Най-важната особеност за подобна кампания е, че тя напълно и категорично изключва избирателите - в месеца преди гласуването избиращите нямат пряк контакт с кандидатите, въпреки че баш това е времето, когато кандидат-политиците трябва да рекламират идеи пред тези, които делегират права.

Кампанията не се вижда, тя само се усеща

Вие знаете, че има избори, виждате дори някакви хора да говорят по телевизора, мяркате от време на време и постери по улиците, но това е нещо, което по никакъв начин не ви докосва. Кампанията се превръща в досадно време, важно е само какви резултати ще отчете "Информационно обслужване” на 4 април. Разбира се, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов прави изключение - той се видя с хора. Знаете, премиерът не се включи в партийната кампания, но си имаше джипка, от която прави всичко. 

През последните два месеца имаше избори в Израел, в Нидерландия, в Косово, в Каталуния, в две германски провинции - такова чудо като тук няма нийде. Водачите на листи се държат като избрани (не че не е така), а тук-там някой ентусиаст от задните редици се опитва да се рекламира с преференции. 

Подобна полутоталитарна кампания се развива на две места -

в малки зали текат срещи на кандидатите с актива на собствената партия - така се поддържа живо партийното ядро, и в ефира, където кампанията се провежда ритуално, по тертипа на телевизиите, с подбрани опоненти и ограничено време. На практика, ако две телевизии и няколко сайта последват примера на “Сега“ и откажат да се включат в кампанията на политиците, никой няма да разбере, че има избори в България. Засега обаче bTV прави дебати, Нова тв качва Деси Атанасова от ГЕРБ на колело и това създава впечатление, че май нещо се случва.

Бихте могли да предположите, че пандемията е сложила отпечатък върху кампанията и затова тя е станала такава невидима - и да, вероятно ще сте прави. Но нека да напомня, че истински, масивни кампании с ежедневни срещи с избиратели, не са се водили в България от началото на този век насам. Едно време говорихме за кампании “от врата на врата” - просто си помислете колко далечно стои това сега. 

Разбира се, факт е - в условия на пандемия няма и кой знае какъв периметър за послания. Трябва да се борим с тая чума - и пари ще даваме, и мерки ще спазваме - няма къде да ходим. Но пияните лупинги на щаба и правителството през последните три месеца въобще не бяха отчетени от опонентите. Някои вдигаха данъците на богатите, други даваха пари за електромобил, трети обещаваха по-високи заплати - но задълбочен дебат по тези неща нямаше как да се случи - поради същите причини - избирателят не беше търсен, а медиите се включиха ритуално. 

Тази кампания бе толкова заспала, че

дори нямаше сериозни компромати

като едно време - книжката на Стефан Софиянски, доклада на спецслужбите на Петър Стоянов... В мирно, некампанийно време имаше повече компромати, отколкото сега.

Единственият начин да спечелиш в подобни игри е да не играеш - всички се убедиха в това, наблюдавайки Слави Трифонов и ИТН. Новата партия наложи вето върху медийните участия на кандидатите си и пусна предизборната си програма в социалните мрежи седмица преди вота. Мъдро! Специфична кампания направи и ексхазартният бос Васил Божков, който, стоейки под палмите в Дубай, очевидно получаваше еуфорична информация за положението в София - социалното пространство ври и кипи, а улиците са изпълнени с плакати на партията носител. Не беше така. Божков не извади доказателства срещу хунтата, както обещаваше. Очевидно няма такива, които да не компрометират и него. 

БСП и ГЕРБ се включиха в предоставената им говорилня, опитаха се да създадат впечатление за противопоставяне, за дебат, но не им се получи. 

Единствената битка, която имаше смисъл -

около “перфектната изборна буря” по Мишо Константинов, която се заформи и ще се доразвие в изборната нощ, не бе отиграна добре нито от БСП, нито от ГЕРБ. БСП се сниши, ГЕРБ стовариха, ни в клин, ни в ръкав, вината върху доминираната от самите управляващи ЦИК. 

На практика там, където ГЕРБ се опитваше да прави кампания, се получаваше комикс - Цвета Караянчева прави автомитинг, поп пее като на панихида пред портрета на Борисов и т.н. Но истината е, че ГЕРБ не направи видима кампания и това бе добре за партията. Добре за БСП бе, че спря гръмките партийни вражди поне в този месец, но мълчанието не бе запълнено с нещо по-смислено.

Градската десница направи традиционно добра кампания в социалните мрежи, с което за пореден път мобилизира верния си електорат, но тъй като знаем, че той е недостатъчен за велики резултати, тепърва ще видим дали посланията им са стигнали до сърцата на колебаещите се избиратели.

По стар прабългарски обичай

в кампанията се включиха и социолозите 

Всеизвестно е, че много от тях нямат развита мрежа, която да мери обществените нагласи, но това не им пречи да дават ката ден прогнози. Дори не всички дават трето място на Слави, някои от тях му дават второ, а защо не и първо място. БСП може да изостава категорично след ГЕРБ, но някои смятат, че дистанцията е почти преодоляна и даже червената армия води. Мнозина се опитваха да “вкарват” някоя партия в парламента, други се опитваха да я “изкарат“. Фалшива социология с фалшиви цифри, както казваше една PR-ка тия дни. Не по-истински бяха и анкетите, които се появиха по сайтовете - част от тях даваха първо място на Демократична България, следвани от ИТН на Слави, БСП и накрая - ГЕРБ. Сигурно това инфо има стойност, но не и отнесено към 4 април.

Само най-големите оптимисти смятат, че хитрите политици водят сериозни преговори и веднага след като излязат изборните резултати, ще видим готова, макар и странна, управленска коалиция. Едни разчитат на доказания талант на Бойко Борисов в тази посока - той може да събере на едно място овца и лъв. Други виждат с просто око силна опозиционна формация - дали доминирана от БСП или от шарени експерти - няма значение. Трети смятат, че Слави Трифонов е в преговори с всички стари играчи и просто трябва да избере на коя страна да застане.

Песимистите мислят друго - безвремието, в което сме изпаднали, няма да свърши в неделя, а ще продължи още дълги месеци. Изборите няма да донесат стабилно правителство и ще се повторят. И цялата тази сивота ще продължи. А най-лошото е, че подобни кампании неглижират демокрацията, която, за да съществува, трябва да се практикува усърдно.