5 месеца след началото на ваксинационната кампания срещу COVID-19 масовата ваксинация у нас най-накрая е на път реално да започне. През май България очаква многократно по-големи доставки от ваксината на „Пфайзер/БионТех“ спрямо получаваното до момента. Първата голяма пратка ще е още през април, а през май у нас ще пристигнат 1.5 млн. дози от този продукт. Доставките през юни ще са още по-големи – 1.65 млн. дози. За сравнение - до момента от ваксината на „Пфайзер/БиоНТех“ са доставени 403 650 дози.

Министерството на здравеопазването вече се хвали, че доставките ще позволят ваксиниране на 50 000 души ежедневно през май, а от юни ще могат да се поставят по 55 000 ваксини на ден. Теоретичните възможности са едно, реалността - съвсем друго. По всичко личи, че системата не е подготвена за такова ударно ваксиниране и могат да се очакват много организационни проблеми и хаос. Засега обаче заявки за промяна няма - някой много си харесва хаотични опашки и кошмарните условия за ваксинирани и ваксиниращи. Това най-вероятно ще продължи да отблъсква и едните, и другите от ваксинационния процес. Така след няколко седмици ще разберем, че противно на пропагандата, проблемите на българския ваксинационен модел не са в доставките. Кои са факторите, заради които България ще остане на опашката в Европа по ваксинирано население?

 

Опашките - решение на всичко

Отсега се вижда, че България отново ще избере стихийните опашки като главна стратегия за ваксиниране. Ваксинирането на 50 000 души на ден e възможно с огромна и стройна организация - за сравнение можем да погледнем Израел, първата държава в света, за която се счита, че е постигнала стаден имунитет. В пика на своята кампания през февруари страната достигна 80 000 поставени дози на ден, а през март ваксинираше по 45 000 души на ден. Израел има една от най-ефективните здравни системи на света. И въпреки това положи огромни усилия да подготви ваксинационната си кампания с поетапното отваряне на над 400 ваксинационни центъра, препакетиране на ваксини и дистрибуция до най-затънтеното място, системи за електронно и телефонно записване, специален контакт с приоритетните групи, денонощна работа на лекарите седем дни в седмицата.

У нас нямаме и 10% от тези неща. И по-лошо - никой сред управляващите не вижда смисъл да ги въвежда. Инфраструктурата е само едната страна на проблема. Масовата ваксинация изисква огромни количества консумативи, чиито дефицит вече се усеща - например вече има недостиг на спринцовки и игли. Лични лекари в София разказаха, че обикалят много аптеки в опит да намерят необходимия размер игли, като масово те са изчерпани. Още по-трудно е откриването на спринцовки. А масовата ваксинация още не е започнала...

Електронната система - начин на (не)употреба

Електронната система за записване е едно от малкото видими за публиката усилия, положени от властите при организацията на ваксинацията. Те обаче всячески саботират нейното приложение. В момента - при ясен хоризонт на доставки, човек не може да си запише час за ваксина за май. Навсякъде графиците са направени до 4 май, а преди това свободните часове са единични.

Така изглежда, че управляващите нямат намерение да ползват системата, за да регулират предстоящия поток от хиляди хора към ваксинационните пунктове. Министърът вече обяви, че смятат да отворят отново зелените коридори, този път с истински избор на ваксина. Ако в пика на зелените коридори с цената на много нерви и часове по опашки системата успя да ваксинира наведнъж 20 000 души, сега трябва да си представим двойна галимация, но и четворно по-изтощени медицински работници.

Втората доза - невидимият фактор

И да заработи, е-системата не може да се ползва от хора, на които им предстои втора доза. "За тях е ясно в кой ден и къде трябва да бъдат реваксинирани, като ще бъде създадена такава организация, че в пунктовете да има достатъчно количества от съответната ваксина", коментира здравният министър в оставка проф. Костадин Ангелов.

Това обаче ще бъде още един фактор за струпвания на хора дори при работеща система и спазване на запазените часове. Проблемът изобщо не е за пренебрегване, макар че за него не се говори. Хората с поставени две дози у нас са много малко – 131 069 души към 20 април. За втора доза чакат 383 348 души и в следващите седмици те ще се блъскат по опашките с останалите.

Личните лекари - липсващото звено

Личните лекари можеха да поемат значителна част от ваксинациите, но бяха неглижирани. Месеци наред властите им отказваха достъп до рнк ваксини под предлог, че не могат да ги съхраняват - нещо, което не е вярно. Когато най-сетне ги включи в процеса, столичната РЗИ започна да принуждава лекарите да губят време по унизителни опашки за по няколко дози. Едва сега започна да се говори за онлайн система за заявяване на ваксини, която отдавна трябваше да е факт.

"Какво да ви кажа, не е за разправяне! Вчера в 13 ч. жена ми отиде за "Модерна", не й дадоха. А само след 10 минути, в 13.10 ч., получихме мейл, че ще раздават "Модерна", удивлява се д-р Георги Миндов, шеф на сдружението на софийските общопрактикуващи лекари. Според него доста по-рано е трябвало да бъде измислен алгоритъм за заявяване и получаване на ваксини и доставките да се извършват с коли на общината. "Защо РЗИ-София не ни изпраща всяка сутрин поне информация за наличните ваксини? Не да казва, че ще раздава такива до "изчерпване на количествата", а ние да гадаем дали ще стигне за нас. Това не струва пари и не коства нищо", пита д-р Миндов.

Заради цялата неразбория, личният лекар споделя, че колегите му един по един просто започват да се отказват да ходят за ваксини. "Трудно се събират 6 или 10 души за една ваксина. Всеки един трябва да се прозвъни. Ако се съберат хора, се оказва, че няма ваксини. Като дойдат ваксините, хората междувременно са се разболели или отказали. Колко пъти трябва да ходи за ваксини един лекар, при който например са се записали за ваксинация 500 души? Веднъж ще получи 20 дози, друг път - 12 дози. Докога така?", обрисува картината той.

Ваксини има, ваксинирани - не

Това накратко е резултатът от липсата на ясни и публични правила за разпределение на ваксините. В събота например голяма столична болница отказваше "Пфайзер" на млади хора с час от електронната система под претекст, че тази ваксина се пази само за хора над 65 г. - правило, което не е обявявано никъде публично и противоречи на всичко, казано по адрес на "АстраЗенека". Няколко дни по-рано ДКЦ във Варна остави пенсионер без ваксина при налични и "Пфайзер", и "АстраЗенека". Обяснението е абсурдно - човекът не е посочил предпочитание, следователно не му се полага рнк ваксина, а за "АстраЗенека" няма други желаещи, за да се отвори флакон. Трети пример - малък областен град, началото на тази седмица. "Пфайзер" има, но няма кандидати. "Аз откъде да намеря още пет души?", вдига рамене личен лекар, който отказва да ваксинира пациент, желаещ рнк ваксина.

Изброените примери разкриват едни и същи дефицити - няма гъвкавост, няма стремеж към оптимизиране на процеса, няма желание за яснота и предсказуемост, и не на последно място - няма създадена мотивация сред ваксиниращите. Идването на милиони дози рнк ваксини ще отстрани недоразуменията с хората, които имат предпочитания. Но няма да доведе милиони българи пред ваксинационните кабинети, както си представят управляващите.