Американските санкции породиха вълна от ентусиазъм сред политици и наблюдатели, че с помощта на отвъдатлантическия „Голям брат” ще ударим брадвата на корупционния управленски модел от последното десетилетие. Да не бързаме толкова. Същото мислехме и когато страната влезе в Европейския съюз през 2007 г., а значима промяна след това не настъпи.
Това е защото българското общество и държава – и тогава, и сега, се намират в желязната прегръдка на големите политически партии, които отглеждат корупцията и се хранят от нея. Тези партии имат многобройни поддръжници, благодарение на които си осигуряват трайно присъствие в основната институция на републиката – Народното събрание. От парламента протягат и обхващат с пипалата си цялата държава. А чрез държавата контролират икономиката и парите. Тази партокрация е в основата на корупционния модел – не една или няколко фигури, въвлечени в тъмни практики.
Тази система засега остава непокътната
А с нея стои непоклатимо и ДПС, към което принадлежи санкционираният политик Делян Пеевски. От движението категорично отказаха да се дистанцират от бившия депутат след американската акция срещу него. Напротив, направо обявиха, че според българския антикорупционен закон Пеевски не може да участва в корупция, тъй като не заема висша публична длъжност. И се обърнаха към Вашингтон: „ДПС очаква факти и доказателства, мотивирали решението на Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) на Министерството на финансите на САЩ. До тогава оставаме солидарни с личната позиция на г-н Делян Пеевски, която прилагаме.” А какво казва самият Пеевски? Счита, че актът на включването му в санкционния списък е „абсолютно недопустим, тенденциозен и неотговарящ на духа и смисъла на този закон” (законът „Магнитски”).
Защо ДПС се чувства толкова смело, че уверено да защитава човек, когото най-могъщата страна в света е посочила като едно от лицата на българската политическа корупция? Не се ли притеснява движението, че подобен удар откъм ключовата евроатлантическа държава ще срине репутацията, която толкова години се мъчи да изгради – на партията, която вкара България в клуба на западните държави? Да, точно така твърдят хората на Ахмед Доган. „Именно политиката на ДПС за принадлежност на страната ни към евроатлантическите ценности е основната двигателна сила през годините за влизането на България в НАТО и ЕС. Днес ДПС е стожер на тази ориентация като никога не позволява да бъде поставяна под съмнение” – така пише в документ, който отбелязва 30-годишния юбилей от основаването на формацията. Ясно е обаче, че оттук-нататък, когато политиците на ДПС заговорят за геополитическата ориентация на страната, всичките им противници веднага ще скачат:
„А американците какво казаха за любимия ви Пеевски, а?”
Да, определено на хората на Доган вече ще им бъде трудно да се рекламират по същия начин в страната и пред света. Особено след като отказват да изхвърлят Пеевски от партията и да преминат през „катарзис” – пък бил и той лицемерен. Доколко обаче ще нарани това ДПС в политически план? Говорим за съвсем конкретни неща – ще се свие ли доверието на избирателите в партията, ще вкарва ли по-малко депутати в парламента, ще намалее ли влиянието, което оказва върху публичните институции и бизнеса? Това са съществените въпроси. Твърде рано е за категорични отговори (първият вероятно ще получим на предсрочните парламентарни избори на 11 юли). На практика не знаем доколко силата на движението зависи от личното влияние и богатство на Делян Пеевски. Факт е обаче, че резултатите на ДПС не се промениха особено, след като той беше изкаран от кандидат-депутатските листи на партията (превантивно, както изглежда от гледна точка на днешния ден) за миналите избори на 4 април. А отношението на останалите български политически сили не вълнува депесарите – и досега всички им се нахвърляха при всеки удобен повод. Всъщност, тази всеобща враждебност сплотява партията и закоравелите й симпатизанти, които се чувстват като в обсадно положение.
Политическата роля на ДПС зависи от два фактора
Първо, специфичният електорат, който партията преобладаващо извлича от етническите и религиозните малцинства в страната. Мотивите им да гласуват за ДПС не са същите, с които етническите българи гласуват за своите партии. Един поддръжник на ГЕРБ може да се замисли дали да пусне бюлетина за бившите управляващи след всички скандали около бившия премиер Бойко Борисов. Избирателите на ДПС обаче гледат на партията като на бастион на своята общност в държавната власт. Това е първото им съображение, когато гласуват, а не какъв бизнес въртят депутатите им.
Вторият фактор е, разбира се, Турция. На дългогодишния конфликт между Ахмед Доган и турския президент Реджеп Ердоган очевидно е сложен край. Заради потайността на ДПС не разбрахме нито защо започна враждата, нито как приключи. По-същественото е, че движението отново се радва на подкрепа от страна на управляващите в Анкара, което се доказа от видеоадреса на Ердоган към партийните членове и симпатизанти преди вота на 4 април. А сега дойде и официалното посещение на лидера на ДПС Мустафа Карадайъ в югоизточната ни съседка, по време на което беше приет от целия държавен и политически елит, включително и от самия държавен глава. Визитата, естествено, е организирана отдавна, подобно събитие не може да се скалъпи за 2-3 дни. Но се проведе почти непосредствено след обявяването на санкциите, което се оказа чудесно съвпадение за ДПС.
В Турция антиамериканските настроения са изключително силни
– турско университетско изследване от 2019 г. показа, че над 80 процента от турците разглеждат САЩ като заплаха. А управляващите в Анкара обичат да демонстрират мускули пред Вашингтон, за да потвърдят така претенциите си, че Турция се числи към водещите държави в света. И да не забравяме, че през 2018 г. САЩ приложиха закона „Магнитски” спрямо двама министри от турското правителство, които обвиниха в сериозни нарушения на човешките права заради ареста на американски пастор. Тогава Анкара реагира яростно и наложи на свой ред санкции на представители на американското правителство. Затова турските управляващи гледат враждебно на закона „Магнитски” – а това е добро дошло за ДПС.
Тези обстоятелства – наличието на относително стабилен електорат и откритата подкрепа на най-силната държава в региона, засега дават гаранции на ДПС, че ще съхрани мястото си на българската политическа сцена. И това ще стане независимо дали обръчът от фирми на Пеевски го има или няма. Ударът, който той понесе, може и да нарани партията, но далеч недостатъчно, за да я изтласка от нейното място в българската партокрация.
