Денят, в който жителите на Маракайбо унищожиха собствения си град, подтикнати от пълно отчаяние, започна сравнително нормално. Датата е 10 март 2019 г. Три дни преди това почти в цяла Венецуела е спрян токът. Фернел Рикардо, който живее в Маракайбо, си спомня как вторият по големина град в страната се е приближил с още една крачка към бездната точно в този ден.
40-годишният баща на три дъщери Рикардо разказва как седял в кухнята си в онази сутрин, като се борел да не изгуби напълно разума си. „Храната се разваляше в хладилника и от чешмата не течеше вода“, казва той. Не е възможно да се правят парични преводи или пък да се теглят пари в брой, т.е. няма възможност да се купи нещо. Голяма част от телекомуникационната инфраструктура се е сринала и е трудно да се осъществяват разговори. „Нямахме никаква информация, правителството нищо не обясняваше“, спомня си Рикардо.
Малко по-късно паника започва да обхваща Сан Хасинто – бедния квартал, където той живее. Доскоро районът е смятан за една от крепостите на привържениците на покойния бивш президент Уго Чавес. „Каква трябва да е една държава, че да не може да осигури електричество на населението си през ХХІ век?“, чуди се Рикардо. Два часа по-късно той вижда съседите си да обикалят из улиците с торби и въоръжени с пръчки. „Да тръгваме! Към супермаркета! Достатъчно!“, крещят те.
В следващите дни жителите на Маракайбо
плячкосват 523 магазина
Нападат търговски център, претършуват огромен супермаркет, грабят храна и разрушават постройката, като крадат дори покривната конструкция. Отмъкват цялото оборудване и обзавеждане на 5-етажен хотел, като вземат тоалетни и мивки, освен че изгребват и водата от басейна.
Маракайбо - град с население от 2 млн. души, разположен близо до границата с Колумбия, е смятан за един от най-богатите градове във Венецуела. Той е първото населено място в страната, където преди няколко десетилетия е прокарано електричество, а аграрната индустрия се развива в щата Сулия, чиято столица е Маракайбо. Огромни петролни находища, открити под езерото Маракайбо, помагат за развитието и превръщат града в Далас на петролната индустрия на Венецуела. Работниците се хвалят със скъпите си коли, а шефовете им летят с частни самолети, за да играят хазарт в казината на Карибите.
Днес Маракайбо е призрачен град. Ограничените ресурси, с които разполага правителството на президента Николас Мадуро, се пазят за столицата Каракас, намираща се на около 700 км.
Разходка из Маракайбо разкрива град, където почти всички ресторанти и магазини са затворени. Светофарите не работят, автобусите не се движат и дори повечето училища са затворени, а в работещите се провеждат само по няколко часа на ден. Табели с надпис „Продава се“ са закачени на много от къщите.
Деца ровят из боклука край пътя
в търсене на нещо за хапване, докато хора със скъсани дрехи преминават, като бутат колички за пазаруване, останали от дните на плячкосването на магазините, натоварени с кутии, пълни със солена вода. Месарите продават парченца месо във вид, който не събужда апетит. Около 6.8 млн. души във Венецуела страдат от недохранване в момента.
След като в продължение на години по време на управлението на Чавес, който почина през 2013 г., не са полагани грижи за източника на богатството на града и на страната, петролното находище в Маракайбо пресъхва. Държавната петролна компания Petróleos de Venezuela (PDVSA) е в ужасно състояние, а производството на петрол е намаляло с повече от 2/3 от 2013 г. насам в резултат на корупция, лошо управление и санкциите, наложени от САЩ. Наскоро страната произвеждаше по едва 1 милион барела на ден, което е близо до това през 1945 г.
Сривът на държавната петролна компания започва да се усеща преди около 10 г., казват местните хора. Чавес започва да насочва милиардите от приходите от петрола към социални програми, но не успява да инвестира средства в поддръжката на съоръженията, носещи приходите. След стачка на петролните работници, която застрашава икономиката и властта на Чавес, той уволнява над 15 000 служители в началото на 2003 г., сред които и много експерти, и ги заменя с десетки хиляди хора, които са лоялни към него. Това довежда компанията до разруха, а производството започва да намалява заради липсата на опитни инженери. Когато цената на петрола се срива през 2015 г., PDVSA вече няма финансов буфер и приемникът на президентския пост на Чавес Мадуро наследи икономика в тежко състояние.
Много хора в страната приемат почти пълния крах на Маракайбо като
предвестник за разрушаването на цялата страна
при управлението на Мадуро. Ако няма рязък политически обрат, цяла Венецуела може да изглежда като Маракайбо.
В последните години цели 4 млн. души – над една десета от населението на страната - са напуснали Венецуела, а още хиляди продължават да изоставят Маракайбо и околния регион. Ако настоящата тенденция се запази, около 8 млн. венецуелци ще са емигрирали до края на 2020 г. - много повече от 5.6-те млн. души, избягали от Сирия в последните години. Изселването на венецуелци вече се е превърнало в най-голямата масова миграция в Латинска Америка и може да стане най-голямото в света.
Днес са обичайна гледка километрични опашки пред бензиностанциите в Маракайбо. Тъй като държавните запаси от гориво намаляват и режимът на Мадуро вече не получава доставки от САЩ заради наложеното ембарго, много хора чакат по 12 часа, за да си купят малко бензин. Венецуелци също се тълпят пред банките, но на никого не е позволено да изтегли повече от 50 американски цента на седмица.
Тишина тегне над града, като почти никой не се осмелява да протестира срещу правителството от страх, че може да бъде хвърлен в затвора и измъчван. Според доклад на ООН служители по сигурността, верни на правителството, са убили поне 6800 души в цялата страна между януари 2018 г. и май 2019 г. Много райони в града се контролират от банди, които печелят от контрабанда. Всеки, който върви по улицата с торба, пълна с хранителни стоки, рискува да бъде нападнат.
В момента
Венецуела е смятана за най-опасната страна в цяла Южна Америка
В дните на плячкосването на магазините стотици хора са ранени с ножове или при стрелба, а лекарите са принудени да работят под светлините на мобилните си телефони. Извършени са много ампутации, които при наличието на оборудване могат да бъдат избегнати. Организацията за прехрана и земеделие на ООН предупреди, че е възможно във Венецуела да избухне глад. Тези, които са най-застрашени от глад, живеят в района на Алто дел Милагро Норте, един от най-опасните бедняшки квартали в Маракайбо...
(Със значителни съкращения)
