Да поговорим за добрите новини от злото, връхлетяло света. Не са много колегите, които виждат нещо хубаво нито за световното, нито за националното стопанство на която и да е страна в света. Напротив, сега всички се упражняват да пишат в жанра „хорър“ и да пророкуват какви и колко тежки ще са последствията от кризата, която ще помним като Ковид-19. Обаче колкото и печално, и фатално да е въздействието на едноименния вирус върху отделния организъм и оттам върху човешкия род, 30 или 300 хил., дори 3 млн. души, засегнати в целия свят, не са критична маса. Вирусът е удобен обвиняем, истинската причина не е медицинска, а
общественото явление „изключване“
на икономиката (lockdown). Пандемии, обхванали целия свят, е имало и преди. По-мащабни по брой засегнати, много по-смъртоносни от днешната. Сравнете Ковид-19 с испанския грип (януари 1918 – декември 1920). Никога не е регистриран толкова бърз и дълбок стопански спад по време на рецесия. Защото никога преди, дори когато цели огромни области и процъфтяващи градове са обезлюдени по време на чумата в Европа (1347 – 1351 г.), не е налагана така бързо, толкова мащабна и дотам стриктна превантивна изолация синхронно в целия свят. Отговорът на заразата, засегнала 300 хил. души в света, прогони поне 300 млн. души от работните им места с мерките за изолация. Трябва да са много над 300 млн., може би двойно повече. *) Това е ефектът от „изключването“. То вкарва
икономиката в изкуствена кома
Съществени в терапията са два елемента: бързина и синхрон – мерките за изолация бяха предприети във всички засегнати страни, преди заразата да порази съществена част от населението, бяха приложени почти едновременно, с разлика от седмици, при това без да са договаряни на световни конференции, без конвенции, без международни договори. Наблюдавахме съвършено нова технология за управление на световен икономически процес. И това е първото важно достижение в тази криза: държавите са научили важна терапевтична технология. Вече имаме статистически доказателства, че благодарение на новата техника за превенция щетите от Ковид-19 ще са много по-леки, отколкото при предишните пандемии в историята на човечеството, които са се развивали без превантивни мерки. Сега стоим пред друг праг: ще намерят ли лидерите верния отговор на решаващите въпроси при всяко лечение:
за дозата и времето
Няма по-важни въпроси. Ако правителствата прекалят и предозират ограниченията, лекарството ще стане отрова, ще причини повече вреди, отколкото ще предотврати. Ако бъде пропуснат моментът изключените икономически отрасли да бъдат пуснати в работа, те с години няма да се възстановят. Световните лидери ще се окажат в капана на шарлатаните, които замразяват болни, но живи хора. Те не знаят как да ги съживят, но се надяват в бъдеще такъв начин все пак да се намери. Каквото и да се случи,
промяната вече започна
и след кризата, през която преминаваме, икономиката ще е различна. Кризата ще изиграе ролята на катализатор на толкова много процеси, които от години спъват развитието. Като проблема със зомби фирмите, свръхзадлъжнелите, неефективни предприятия, които съществуват единствено заради реално отрицателните лихви, поддържани от централните банки. Или проблема със свръхзадлъжнелите държави, които са принудени от кризата да поемат още повече нов дълг, да затъват по-дълбоко в дълговото блато. Подобно на камилата, дето товарели сламка по сламка, докато накрая една единствена сламка й пречупила гръбнака, така и всяка от държавите длъжници скоро ще заеме последното евро дълг, което може да обслужва, а следващото ще е началото на фалита. А може би това вече се е случило, само че още никой не е разбрал. Кризата ще покаже. Колкото и бързо да излезем от рецесията, все пак
има необратими процеси
Известният германски изследовател на рецесиите проф. Томас Щраубхар очаква трайни промени на ценовите пропорции, така че цените на хранителните продукти ще поскъпнат с поне 25% до 1/3. Ако цифровите търговци задържат поне половината от пазарния дял, който вече завладяват в кризата, това завинаги ще измени търговията на дребно и начина, по който пазаруваме. Но със сигурност ще пазаруваме по-евтино. Ще се промени трайно начинът, по който работим. Фирмите, които преживеят рецесията, ще разработят своите стратегии за работа в условията на изключване – домашните офиси, разпределено и диверсифицирано производство, скъсяване на веригите на доставка. Трудно е да си представим всички бъдещи промени. Но те ще направят икономиката по-устойчива на изключване, по-трудно уязвима при кризи, причинени от пандемии. И всичко това е за добро. Днес
всичко е за първи път,
всичко, което ни се случва, е уникално. Впрочем усещането за уникалност, изключителност и непредвидимост на промените е типична характеристика на всички кризи, записани в световната история. Или поне така изглежда. Докато икономиката е скована в изключване, добре ще е икономистите – истински и профани, - да ползват изолацията у дома, за да прегледат най-авторитетното изследване на икономическите кризи, труда на Кармен Рейнхарт и Кенет Рогоф „Този път е различно: Осем века финансова лудост“. Полезно е като фактология, за да не се излага човек. А иначе още преди хилядолетия е казал Еклесиастът: „Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави - няма нищо ново под слънцето. Случва се да казват за нещо: "виж, на, това е ново"; но то е било вече през вековете, що са били преди нас. Няма спомен за миналото; па и за това, що има да стане, няма да остане спомен у ония, които бъдат отпосле.“ (Екл. 1, 9-11)
- - -
*) Статистиката за милиардните нации на Китай и Индия показва странно ниски стойности на затворените работни места. Само в САЩ изключените от работа досега са 80 млн. души.
