Коронавирусът ще удари тежко изборите през март, ако правителството не се погрижи бързо те да бъдат безопасни. Преди месеци вицето Томислав Дончев формира работна група - за изборните машини, която вероятно е прераснала в група за бистрене на необходимите промени във връзка със здравната криза, но тя все още не е измислила нищо.
COVID-19 удари тежко не само здравето и икономиката ни, но и демокрацията - над шестдесет държави отложиха различни видове избори тази години. Други пък проведоха вот по време на пандемия, но имаха сериозни проблеми за решаване, тъй като планирането на такива нестандартни избори поставя редица въпроси, свързани със сигурността на хората, финансирането на допълнителните мерки, опасността от ниска избирателна активност и последвалата липса на легитимност. България ще се изправи пред важни национални избори и определено
няма готовност да ги проведе безопасно
Големият проблем, разбира се, е възможността избирателните секции да се превърнат в огнища на коронавирус. Всъщност спорно е дали гласуването подпомага вируса. На този въпрос няма ясен отговор, тъй като факторите около един вот са много. Няколко страни наистина отчетоха увеличен брой случаи на COVID-19 в седмиците след изборите си, но самите избори се проведоха в условия на облекчаване на ограниченията, което също може да е фактор.
След изборите в Беларус имаше увеличаване на случаите, но имаше и протести, които също може да са фактор. В Сърбия също имаше избори, имаше и протести, но нямаше увеличаване на случаите - такова има сега, без протести и без избори. Южна Корея, която международните здравни експерти похвалиха за обширните предпазни мерки на избирателните места, не съобщи за нови случаи, когато гласуваше през пролетта. Нямаше увеличаване на случаите и след предварителните президентски избори в САЩ.
Навсякъде надделява тезата, че
рискът от заразяване по време на изборите може да се контролира,
ако изборната администрация налага социално дистанциране, изисква носене на маски, контролира проветряването на помещенията, стриктното хигиенизиране на повърхностите и т.н.
Разбира се, предоставянето на различни опции за отдалечено гласуване може също да помогне за минимизирането на риска, но истината е, че освен в страните, които традиционно използват гласуването по пощите (САЩ, Австралия), други мащабни мерки в тази посока няма.
Какви стъпки към безопасност могат да се предприемат
на изборите в България?
Носенето на маски. Много страни изискваха от избирателите да носят маски, тъй като е доказано, че това намалява вероятността от инфекция.
Проверка на температурата. В Южна Корея гласуваха почти тридесет милиона души - 66% от избирателите, като на всички бе измерена температурата на входа на секциите. На хората с треска беше позволено да гласуват в отделни секции.
Лична дезинфекция. При различни типове избори в много страни бяха поставени дезинфектанти за ръце пред секциите и гласоподавателите бяха призовани да ги използват на влизане и на излизане.
Дезинфекция на избирателните секции. Навсякъде беше наложена рутинната дезинфекция на често докосвани повърхности. В Полша например избирателните секции се почистваха 10 минути на всеки час.
Социално дистанциране. От Монголия до Сърбия бяха определени минимални разстояния, на които трябва да стоят избирателите.
Елиминиране на споделени материали. Във Франция избирателите бяха насърчавани да си носят химикалки. Машините за гласуване може да се почистват след всеки избирател.
Часове за гласуване. В Сингапур всеки избирател получи 2-часов прозорец, през който може да гласува. В много страни се ползваха други мерки за разреждане на гласуването - увеличаване броя на секциите, удължаване на времето за гласуване, гласуване в 2 дни.
Създаване на специални процедури за пациенти с COVID-19 и карантинирани. В Хърватия и Франция носителите на коронавирус можеха да гласуват чрез упълномощени лица. На други места, примерно в Румъния, изборният персонал и здравните специалисти посещаваха домовете на пациентите. В Сингапур възрастните хора и други високорискови лица бяха насърчавани да гласуват рано през деня.
Това прави светът
Вероятно в тази посока ще върви и България. На първо място това означава, че изборите у нас ще поскъпнат значително, тъй като се налага преобразуването на избирателните секции, закупуването на нови консумативи, назначаването на допълнителни хора, които да се грижат за логистиката на изборния процес. Вероятно изборите ще поскъпнат с до 20% - в несравнимо по-голямата от нас Южна Корея през април бяха отделени допълнителни 16 милиона долара, други държави, като Индонезия и Украйна, също увеличиха изборните си бюджети с милиони, а базираният в САЩ безпартиен център за правосъдие "Бренан" изчисли, че за да са честни и сигурни всички видове избори в САЩ за 2020, ще са необходими 4 милиарда долара.
Второто голямо направление ще е свързано със законодателството
Вече почти е ясно, че изборното законодателство ще претърпи промяна в последния възможен момент преди изборите. Отново!
Ако искаме изборите да са в два дни например, трябва да се промени чл.11 от Изборния кодекс, където е казано, че “изборите се произвеждат в един неделен ден”.
Ако искаме да гласуват болните от COVID и карантинираните, ИК ще трябва да се промени още по-драстично. В момента чл.3 на ИК казва, че не могат да гласуват “поставените под запрещение” и тези, “които изтърпяват наказание лишаване от свобода”. Карантинираните и болните не са поставени под запрещение - само съд може да прави това. Те очевидно не изтърпяват наказание лишаване от свобода. Така че - карантинираните и болните имат избирателни права, могат и трябва да гласуват. Положителната новина е, че българското законодателство и сега предвижда да се изградят “подвижни секционни избирателни комисии” за “гласуване с подвижни избирателни урни”, чл.14.4 на ИК. Регламентирано е, че тези комисии могат да разнасят бюлетини и т.н. Но законодателството в този му вид не върши работа. То е предвидило, че хората, които искат да гласуват в подвижна урна, трябва да заявят това свое желание в писмена форма 30 дни преди изборите! Не е ясно какво става, ако си карантиниран 29 или 15, или 10 дни преди изборите. Т.е. законът кара болните да пращат писмо, че искат да гласуват, за разлика от всички останали, които не правят такова нещо. Подалият писмо се заличава от избирателния списък по местоживеене и се вкарва в друг списък - на “подвижната СИК“. Този казус може да се реши елементарно, когато списъкът с карантинираните и болните се даде на СИК, но това пък поражда ред други въпроси, като този за достъпа до лични здравни данни и т.н.
Последният аспект, на който трябва да обърне внимание политическата класа, е
избирателната активност,
последвалата получена представителност и дори легитимността на изборите. Практиката показва, че въпреки предпазните антиковид мерки изборите по света са по-слабо посещавани (разбира се, има изключения). Приключилите в Румъния парламентарни избори например бяха посетени само от 32% от избирателите. При неглижиране на предпазните мерки очевидно и България ще има избори с ниска активност. Възрастните хора - най-рисковият контингент по време на COVID, няма да отиде до урните. При липса на достатъчно активна държавна кампания, която да тече по основните електронни медии, и младите хора няма да се затичат към урните. Накратко - през следващите дни политическите партии ще мислят не по мерки за защита на населението при избори, а от какъв тип кампания имат нужда - защитена от COVID, която да привлича избирателите, или пунтиране на защитни мерки, които ясно да подсказват на избирателите да си стоят вкъщи и да се страхуват.
