Управляващите все се опитват да покажат какъв забележителен напредък е постигнала България през последните 30, 20 или 10 години. Те често обясняват, че българите живеят все по-добре през последните 30, 20 или 10 години. Цитират данни за  ръста на заплатите, за приближаването до средноевропейското ниво на доходи и всякакви други показатели. Но доколкото има подобрение, то се дължи най-вече на това, че сме в ЕС, НАТО, глобализирания свят и сме брънка от световната мрежа за доставки.

Да, икономически напредък има, но това по никакъв начин не променя тъжната картина -

драматичното пропадане на обществото ни

в интелектуален, културен, образователен и цивилизационен план, което превърна България в една от най-корумпираните, най-ниско образованите, с най-голямо неравенство на доходите нации в ЕС. 

И тази диспропорция се задълбочи през последните 10 години. Това е следствие най-вече на ширещата се безпрецедентна шуробаджанащина и политическа партизанщина, дължаща се на една-единствена причина -  комунистическия в дълбините на своята същност светоглед на елита. Този светоглед се изразява в: мизантропия в отношението към хората, тоталитаризъм по отношение на личните права и критично ниско ниво на гражданско съзнание, което е в основата на отношението към собствените задължения като индивид и към останалите индивиди в обществото.

Особено пагубни са бруталното потъпкване на законите

и унищожаването на вярата в съдебната безпристрастност и справедливост на присъдите в името на частното кариерно развитие и партийната лоялност. Отказът от правосъдие и справедливо възмездие за извършеното разяжда самата тъкан, върху която се гради едно демократично общество. В такава среда борбата за каквато и да е кауза става много трудна, дори и невъзможна, защото устройството на държавата е такова, че в случай на каквото и да е противоречие последният орган, който следва да отсъди чия е правотата, е съдът.

Ако съдът почти винаги отсъжда в полза на по-силния, по-богатия или по-големия връзкар, то съдебното уреждане на частноправните противоречия губи своя смисъл. Хората предварително знаят, че на каквато и несправедливост да станат жертва, винаги техният угнетител може да се измъкне безнаказано. И тогава пътищата са два: безпрекословно подчинение на силния на деня или саморазправа! И двата пътя водят не до индивидуализъм, както твърдят някои, а до антисоциално поведение. Защитната реакция не е извинението или срамът, а наглостта и грубиянщината! Именно този отказ на елементарна справедливост, наследен от тоталитарната държава, в която държавните институции бяха призвани да бранят комунистическите големци, е в основата на разпада на българското общество и респективно на разпада на самата държава!

В такава среда  няма как да има изпреварване на каквито и да било показатели по отношение на каквито и да било средни измерители (бенчмарк). В такава среда всички измерители се повишават в съзвучие със световните тенденции, защото това е неизбежно, но характерна черта е бавното следване на тези тенденции, което означава, че положителното изменение изостава от световния или локалния ръст.

Да, все още не сме стигнали дъното, някои даже цитират "свещения" аргумент, че толкова много нации и държави по света са по-зле от нас. Но ако се сравняваме с развитието на нациите, които наистина се опитват да градят национално отговорни политики, няма как нашето изоставане да не прави впечатление. Има обективни фактори, които все още ни задържат да не се сринем перманентно в дъното на световното развитие, но тези фактори ще играят своята роля до време.

Наша е отговорността да предотвратим това развитие и да обърнем неговата посока. А точно тази отговорност ни  липсва - и като индивиди, и като общество. В това е бедата!

БЕЗПОЩАДНО

Ето какво пише в годишния доклад на германската фондация „Фридрих Науман“, който изследва състоянието на 45 държави:

“България е и най-корумпираната държава в ЕС, като по този показател изпреварва страни като Унгария, Румъния, Гърция и Хърватия". Нивото на корупцията е толкова високо, че се е превърнало в „основна пречка“ за приемането на страната ни в шенгенското пространство. Нивото от 30% на „сивата“ икономика също е рекордно високо сред страните в съюза. В раздела за корупция е споменато и формирането на орган, специализиран в борбата с корупцията (КПКОНПИ), но неговата независимост е поставена под въпрос, тъй като председателят му се избира от политическия елит.