Лятната нега премина в есенен хаос. Вече е трудно да си осигурим дори тези, които съобщават идването на есента. Спря Търговският регистър, а с това и половината бизнес. Застраховател завлече десетки хиляди българи, но ние сме „застраховани“ от случки като КТБ. Малко неприятно се получи за „кандидатстващите“ в еврозоната, но нищо. Всичко е точно! Затова пък здраво пазим Европа с изключение на летище София.

Имаме смел земеделски министър, който гони ярета, овце и прасета по страната, за да ни опази, а той самият се пази при Вълка. Никой не знае колко евросубсидии за земеделска техника се източиха. Особено прокуратурата не знае!

Тя знае само когато трябва

Така един министър на транспорта, вместо да дава показания и да съдейства на повдигнатото обвинение, си стоеше доброзорно като министър с одобрението на Владетеля на страната. За зла беда стана инцидент и загинаха много хора. Корупцията ги уби, а виновен за това веднага се оказа един шофьор...

През това време се готви кражба за стотици милиони в БДЖ, но там още няма загинали. Слава богу! А когато се случи нещастие, ще уволнят някой следващ министър на транспорта - на ползу роду. Тогава някой бъдещ Цветанов ще казва, че по това време не е бил на власт, но освобождават министъра, за да ни покажат, че знаят как се носи „политическа отговорност“.

А краденето си върви        

Въобще това се оказа единствената дейност, която се развива планомерно и предвидимо. Всичко друго е изненада за властта. И дъждът, и снегът, и лошите пътища, и ниските заплати, и наследството на Орешарски и на Самуил (макар че по това време все пак е имало хора, които са виждали)...

Като се „изненада“, властта в лицето на Борисов веднага взема мерки. Например загрижено се купуват шкафчета за ученици или се въвеждат за пореден път колани в автобусите. Уникални управленски решения! Сякаш бе трудно да забранят на шофьорите да потеглят, ако някой не е сложил колана си. Както в самолетите например. Можеха да го сторят още след предишната трагедия, чешейки тила си за „управленско решение“. При една по-стара трагедия забраниха деца да се возят нощем на автобус, помните ли? Сякаш нощта е виновна, а не калпавият ред и санкции на държавата. Когато падна мостът в Италия, владетелят Борисов се сети, че и нашите мостове трябва да се проверят. И ето ти, едни пари веднага се намериха и „хукнаха“ по мостовете. По едно време се уплаших, че някой може да се задави, докато пие по обед вода, и ще наредят да има вода само вечер, а в останалото време забрана и

1000 шуренайки на властта ще обикалят

и  глобяват нарушителите.

Външната политика на страната ни е в същото положение. Чакахме доказателства за случая "Скрипал". Дойдоха. Реакция никаква! Щяхме да купуваме самолети, но даваме пари на руснаците за ремонт на старите. Не знаем защо и как някой реши да гласува "за" или "срещу" политиката на Орбан. Бяхме спрели АЕЦ „Белене“ и търсехме енергийна независимост, а сега решиха да я пускат? Може би сега търсим зависимост. Някой помни ли онзи виц, който измисли Борисов за хъбчето? Дори го рисуваше на някакви хартии пред еврокомисарите. Сега хъбчето се превърна в хаберче от приятеля му Ердоган, а газът ще влиза от юг.

Хавлиите на руските туристи се оказаха по-важни от корабите за военноморския ни флот.  Добре че Матю Нимиц си свърши работата, та записахме точка поне в Македония. За капак в „Ню Йорк таймс“ пише, че арестуваме журналисти. Но ако слушаме МВР - те сами са си виновни и трябва да се извинят, че си вършат работата и „се мислят за нещо повече от обикновени граждани“...

Страната ни върви към промяна не защото ще сменят трима министри, а защото системата не успява да понесе наднорменото тегло на некадърност и корупция. Дори и най-едноличният режим (по Валери Симеонов) има нужда от доза грамотност и малко баланс. У нас и двата фактора са наникъде. Артилеристи, социолози, пожарникари се занимават с национална сигурност и вътрешен ред, а производители на банички (обичам банички) управляват ядрени централи! Баланс също няма, защото

четирима олигарси прибират всичко от масата,         

а другите десет злобеят и кроят отмъщение. Дори в корупцията няма баланс. Звучи безсрамно и перверзно, но е така. В Министерския съвет го знаят. На този фон стотици хиляди граждани в неравностойно положение са подритвани от властта, а над милион и половина преживяват с доходи под триста лева. Не, това не е ляв аргумент. Това е състоянието на обществото.

Колко дълго трае късметът на властта? Колкото й разрешат гражданите. А властта е спокойна само заради едно - умее прекрасно да разбива опонентите си. Така е съсипана десницата. Малки трохи от нея битуват в спомени за минало величие, а когато това не работи, й хвърлят някой коалиционен комат от масата. Левицата още крепи количество, но не и качество, а видните представители вече са разпределени на котлова храна по гарнизоните на олигархията. Патриотите приключиха с храненето и с години ще си спомнят постовете, които са имали. Само ДПС са добре. Там поне са си извоювали възможността да казват откровено това, от което всички други се срамуват. Порциите! За тях става дума.

Страната ни върви към промяна, но трябва да знаем дали ще се случи, защото искаме да живеем по друг начин, а не защото не можем да живеем повече по този начин. Въпросът е важен. Много по-важен от глуповатия въпрос: „Ми кой ще дойде?“. Защото е все едно кой ще дойде, ако ще караме по досегашния начин. Но не е все едно кой ще дойде, ако е наясно какъв искаме да е новият начин, по който искаме да живеем. Промяната идва! Побързайте с отговора! Никой няма да ви попита, но трябва да го дадем пред себе си.