Изгонените през март от България 10 руски дипломати трябва да са ни много благодарни, че навреме бяха обявени за персони нон грата, защото иначе можеше да бъдат уволнени от началниците си в Москва за несправяне с работата. Подозрението, че са се занимавали с несвойствени задачи (на недипломатичен език - с шпионаж), им даде шанс да оцелеят в дипломацията. Ще се повъртят из кабинетите в руското външно министерство - и пак ще заминат някъде.
Но ако бяха останали в София още месец, щяха да се сблъскат с българската енигма, която едва ли биха разгадали:
Дава или отказва България военна помощ на Украйна?
За нейното разшифроване у нас пристигна на необичайно дълго посещение украинският министър на външните работи Дмитро Кулеба, който в условията на война би трябвало да си има предостатъчно друга работа. Той не можеше да повярва, че в настъпилия решителен момент за оцеляване на неговата държава една приятелска страна е способна да шикалкави тъй безсрамно на високо равнище, само и само да го отпрати с празни ръце. Колкото пъти опита да надникне в българския арсенал, за да открие полезно за украинската армия тежко оръжие, попадаше все на димки.
След среща с колежката му Теодора Генчовска се създаде впечатление, че е дошъл у нас на протоколна визита, колкото да си побъбрят за това-онова и да благодари, че се държим възпитано с украинските бежанци. Генчовска каза, че не е чувала нищо за каквато и да е военна помощ, но допусна, че може да е станало дума на четири очи при премиера Кирил Петков, където обаче тя не е присъствала, защото нейните очи щели да бъдат вповече.
Допълнителна мъгла пусна самият премиер чрез съобщение на правителствения пресцентър, според който "България е сред най-приятелските и силно подкрепящи Украйна държави". Преди това Кулеба получи справка, според която българската помощ възлиза на едва 1,5 млн. евро, а Генчовска напомни и за скромните 185 000 евро, откъснали се от касата на нейното министерство. В тези паметни суми вероятно се вписват и прословутите 2000 каски и 2000 бронежилетки за мирното население, които според новата военна мода трябва да му служат за шапки и връхни дрехи. "Вашата помощ е важна за нас, но за какво са ни каски и бронежилетки, ако нямаме оръжие, с което да се отбраняваме?", зачуди се Кулеба.
Затова се обърна "като към военен" към президента Румен Радев с надеждата, че той ще му каже нещо по-съдържателно за очакваната военна помощ. Там обаче се получи недоразумение. Радев призова да се сложи бърз край на "братоубийствената война между два братски славянски народа", а Кулеба отвърна: "Ако говорим за братски народи, то е сигурно като Каин и Авел." След като разговорът потръгна зле, нямаше как да навлезе в смислена военна конкретика и Кулеба трябваше да потърси депутатите, за да разбере
наистина ли всички са се наговорили да го будалкат
В парламента обаче попадна в капан, защото народните избраници му изиграха любимия си спектакъл "Не ни гледай какво правим, а слушай какво ти говорим". Комисията по външна политика изля потоп от съчувствени думи към Украйна, докато накрая скромно се скупчи около идеята да се отпусне "техническа помощ", но без военно предназначение. Сякаш България се върна към идеята за "банно-перален комплекс", с който се яви в началото на натовската мисия в Афганистан. Започна пране на съвести според ориентацията им на изток или на запад, което постави на изпитание управляващата коалиция.
Премиерът Кирил Петков сам се сапуниса, за да заеме възможно най-хлъзгава позиция: "По темата за изпращане на военно-техническа помощ за Украйна, от една страна имаме БСП, за които пращането на такава помощ е червена линия, която не могат да си позволят да прекрачат. От другата страна, имаме ДБ с червената линия, че България е изправена пред исторически момент и трябва директно да изпраща въоръжение в Украйна. Къде сме ние?, запита той и сам си отговори: "В настоящия момент "Продължаваме промяната" ще води активна политика за диалог между БСП и ДБ, за да се обединим около единна позиция. Защото съединението прави силата, а не разделението."
Празнословието има свойството да се представя за мъдрост.
До този момент Кулеба проявяваше впечатляващо хладнокръвие, но накрая изрече горчиви думи: "Искам да кажа на всеки, който се чуди дали да помогне на Украйна - тези, които не ни помагат днес, помагат на Русия".
За да разбулим енигмата кой на кого помага, трябва да използваме като ключ неговата фраза, но отзад напред. Да видим
кой помага на Русия
Най-пламенният ѝ защитник в парламента е лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов. Той довери на журналисти голяма държавна тайна: "България изнася огромни количества оръжие за Украйна през посредници". Тайната е толкова строга, че украинският външен министър не бе чувал нищо подобно и продължаваше да разнася списък с молба за военна помощ. Даже се зарече да остане в България, докато не получи ясен отговор на исканията си.
Изглежда, че в последния момент нещо бе стигнало до ушите на лидерката на БСП и министърка на икономиката и индустрията Корнелия Нинова (друга приятелка на Путинова Русия), защото в деня на пристигането на Кулеба тя уволни изпълнителния директор на оръжейната търговска фирма "Кинтекс", заради "редица нарушения и явен конфликт на интереси". Не се наложи да бъде питана кое какво означава, защото сама обясни: "Ние сме за мира и ще го повтарям докрай, защото вярвам, че е абсурдно да раздаваш боеприпаси, а да се биеш в гърдите за миротворец."
Тук вече идва ред да се разкрие българската енигма, за да не се мъчат чуждите дипломати (и шпиони). Когато с призив за мир отказваш помощ на изнемогваща жертва на агресия, просто ѝ казваш: "Мир на праха ти".
