Quantcast
“Връщането към нормалността“ след Тръмп вещае нов Тръмп | СЕГА
facebook
twitter

Наблюдател

“Връщането към нормалността“ след Тръмп вещае нов Тръмп

Балканите са историческа периферия, но имат значителни предимства, смята икономистът Бранко Миланович
2 662
Бранко Миланович е доктор на науките от Белградския университет, през последните 20 години е водещ икономист в Световната банка. Преподава в различни университети, в момента в Центъра за аспиранти на Сити Юнивърсити в Ню Йорк. Книгата му "Само капитализъм" вече е на българския пазар, издадена от издателство "Изток-Запад".

- Уважаеми проф. Миланович, преди да направите кариера в САЩ, сте израснали в Югославия, а висшето си образование сте получили в Белградския университет. Как това се отрази върху светогледа и работата ви?

- Мисля, че най-голямо влияние ми оказа външната политика на необвързване на Югославия. Наред с другите неща, които тогава се преподаваха в университета и бяха идеологически мотивирани, се поставяше акцент и върху необвързването, и по-точно върху антиимпериализма и антихегемонията (което беше друг начин да кажеш „Съветски съюз“). Това отвори ума и интересите ни за неевропейските части на света.

Може би това не е имало еднакъв ефект върху всички, но дори и в тийнейджърските си години бях много политически и много Tiermondiste* настроен. Често съжалявам, че същото отношение не присъства и сега в училищата в Сърбия и в останалата част от бивша Югославия – поне доколкото ми е известно. Евроцентризмът, под формата на Европейски съюз, днес е доминиращ и задушава другите възможности.

- Известен сте с работата си в областта на неравенството на доходите. Как се вписва в това последната ви книга, „Само капитализъм“, която е с по-широк обхват от предишните ви трудове?

- Прав сте, че „Само капитализъм“ е много по-обхватна и по-политическа. Това се дължи на комбинацията от дългогодишния ми интерес и работа върху неравенството на доходите, и също толкова дългосрочния (но по-незабележим) интерес към марксизма, значението на комунизма и глобалните проблеми. За мен това беше естествена еволюция и ми беше много лесно да напиша „Само капитализъм“. Но за много хора, които не знаеха за интереса ми към по-широките политически и социални въпроси, книгата беше изненада.

Впрочем всяка важна работа по неравенството трябва да върви успоредно със социален и политически анализ. Тома Пикети илюстрира това много добре.

- В книгата поддържате тезата, че глобалното господство на капитализма е довело до нова схизма – между либералния меритократичен капитализъм на Запада и политическия авторитарен капитализъм, олицетворен от Китай. Какво разграничава тези две системи?

- Най-общо казано, историята е това, което ги разграничава. По тази причина в книгата си не просто противопоставям САЩ и Китай – много други книги го правят. Опитвам се да обясня генезиса на политическия капитализъм на Китай, като дефинирам каква според мен е глобалната историческа роля на комунизма. Правя го в първата част на главата за политическия капитализъм и Китай, която може би е една от най-важните части на книгата.

Или по-абстрактно казано, това, което според мен разграничава либералния и политическия капитализъм, е фактът, че човешката история е твърде богата и сложна, за да се примири само с една политическа система. Както показва господството на капитализма, всички разбираме езика на печалбата и финансовите приходи – но не мисля, че някога бихме имали напълно еднакво отношение към политическата власт.

- Какво според вас е мястото на Балканите в световната икономика, в светлината на разделението между либерален и политически капитализъм? Дали регионът като цяло не е обречен вечно да тича след големите и вечно да закъснява?

- Исторически Балканите са периферия. Такива са по времето на Римската империя, Византия, Османската империя, Индустриалната революция и днес. Не мисля, че има вероятност това да се промени. Но в света има много периферии и често, гледайки към центъра от различен ъгъл, периферията може да освети и да види неща, които центърът пренебрегва.

Балканите са пресечна точка между Западна Европа, Средиземноморската цивилизация и мюсюлманския свят. Това е значително предимство – ако човек знае как да го използва. Също така да си периферия не означава, че не може да забогатееш. Австралия и Нова Зеландия са периферия – и исторически, и днес – но са богати.

Някои балкански страни днес изглеждат доста близо до политическия капитализъм, имам предвид Турция, Черна гора и Сърбия. Но имайте предвид, че не поставям йерархия: не вярвам, че политическият капитализъм е по-нисш от либералния във всяко едно отношение. Има обстоятелства, при които политическият капитализъм може да се справи по-добре от либералния.

- „Само капитализъм“ излезе на английски език малко преди светът да научи за COVID-19. В светлината на последвалите събития бихте ли добавили или променили нещо в книгата?

- Не, освен може би в една област. Бях доста критичен относно възможността в богатите страни да се въведе универсален базов доход. Все още вярвам в аргументите, които изтъкнах в „Само капитализъм“. Но признавам, че при извънредни обстоятелства като днешните наличието на стабилен гарантиран доход за цялото население (дори ако е доста нисък) би било полезно. Той ще премахне нуждата от постоянни политически решения за осигуряване на нови пакети за поддържане на заплатите на хората. Автоматизмът на универсалния базов доход би бил предимство.

- В книгата си твърдите, че понятието „носещ капацитет на земята“ е безпредметно. Действително ли считате, че не съществува опасност модерният капитализъм да доведе до мащабна планетарна екологична криза?

- Аз съм това, което наричат „техно-оптимист“. Вярвам, че с правилната комбинация от стимули и „наказания“, субсидии и данъци, можем да ограничим замърсяването и емисиите от CO2 и да променим доминиращата технология, за да бъдем много по-екологични. Така че не мисля, че е необходимо нещо друго освен обичайните икономически инструменти. Въпросът е дали ще има достатъчна политическа подкрепа за провеждането на подобни политики.

- В една от последните си статии нарекохте Тръмп „върховният триумф на неолиберализма“. Каква е общата ви оценка за неговото управление?

- Ако дефинираме “неолиберализъм“ като идеология, при която комерсиализацията на всички дейности, включително на политиката, е легитимна, то тогава Тръмп е перфектното и пълно въплъщение на това виждане. Той разглежда политическата служба като всяка друга работа, при която основният интерес (и задължение) на титуляря е да увеличи собствените си доходи.

И наистина, като президент на САЩ той се държеше като ръководител на конгломерата „Тръмп“. Печелеше пари. Отнасяше се към гражданите като към свои служители. В този смисъл той е триумфът на неолиберализма. Мисля, че много хора, които не успяват да видят този аспект, разбират неговото управление погрешно, като използват термини, които не се отнасят до него: „фашист“, „популист“ и т.н.

- Изразихте своето недоверие и към т.нар. връщане към нормалността в САЩ – слоган, който е популярен сега, когато ерата на Тръпм сякаш отива към края си...

- Байдън може и да желае да се върне към „нормалността“, която разбира като управление от типа Клинтън – Обама. Но трябва да осъзнаем, че подобни администрации (и особено тази при Клинтън) са синоним на отстъпване от държавата на благоденствието, упадък на средната класа и нарастваща икономическа и политическа мощ на най-богатия Един процент. Това, от своя страна, би върнало онези условия, които доведоха до Тръмп.

Мисля, че ни е необходимо много по-чисто откъсване от миналото. Но въпросът е дали новата администрация има желание да направи това – а може би, дори още повече, дали Конгресът ще ѝ позволи да го направи. Американските президенти, гледани от чужбина, изглеждат като избрани крале, защото тяхната власт в някои аспекти на външната политика е наистина голяма. Но във вътрешната политика те са много по-ограничени. Така че не съм настроен много оптимистично.

 

* Политическа идея и идеология, която възниква в края на 40-те и началото на 50-те години на XX в. и опитва да създаде единство между държавите, които не искат да вземат страна в съперничеството между САЩ и СССР (т.нар. Трети свят).

Още

Тръмп: Ние не правим нови партии

28.02.2021

1327
Тръмп се връща на сцената

21.02.2021

15601
Опитът за импийчмънт на Тръмп не мина през Сената

13.02.2021

Обновена

7114