Изразът "пране на пари" за повечето хора звучи някак тайнствено и навежда на мисълта за несметни богатства, към които те едва ли някога ще имат отношение. В последните дни обаче ситуацията се промени - стотици бяха принудени да подават в ДАНС декларации и програми за борба срещу прането на пари, въпреки че нито са извършили нещо нередно, нито имат шанс да ударят джакпота в близко бъдеще и внезапно да забогатеят. От тук нататък рискът да се окажат перачи на пари е съвсем реален.
Откъде всъщност идва този термин? Историята започва от 30-те години на миналия век в САЩ, когато по време на сухия режим продавачите на нелегален алкохол са имали проблем с узаконяването на големи суми пари в брой, и то предимно в монети и дребни банкноти. Внасянето им в банка би предизвикало съмнение и за да ги узаконят, те започват да използват бизнеси, които генерират значителни постъпления в брой. Един от тях са били обществените перални, които и до сега са много популярни в САЩ. Мафиотите стават собственици на повечето перални, през които превъртат парите от продажбата на алкохол. Така се появява терминът „пране на пари“, който се използва за дефиниране на процеса на узаконяване на незаконни приходи. Само допреди 20-на години с този термин се обозначаваха приходите единствено от три области – проституция, наркотици и контрабанда на оръжие.
Нещата обаче
постепенно се промениха, и то в неособено оптимистична посока
Няма правителство по света, което да не е изкушено от разширяването на властта си и от затягането на контрола върху населението. С развитието на компютрите и комуникациите управляващите, особено в развитите страни, започнаха постепенно да разширяват обхвата на термина и да включват в него какви ли не други нарушения и престъпления, като започнем от данъчни и стигнем до финансови измами. Този процес се ускори особено след атентата на 11 септември 2001 г., който беше използван като удобен повод да се обяви безкрайна война на тероризма. Както беше казал Раам Емануел, бивш шеф на кабинета на Обама и настоящ кмет на Чикаго, „никоя криза не бива да се остави неизползвана“. Определени елити откровено се възползваха от тази криза, чийто безспорен успех и
жертва станаха банковата тайна и правото на частен живот на хората
Под благовидния предлог за грижа за нашата сигурност правителствата започнаха да ни следят и подслушват тотално и глобално. Разбира се, всичко се прави за наше добро, за да бъдем предпазени от едни лоши терористи и престъпници. Лековерният и недобре информиран човек лесно би могъл да повярва на подобна пропаганда. Ако се заровим по-надълбоко обаче, започват да изскачат неудобни факти, които хвърлят сериозна сянка на съмнения в добронамереността на правителствата. Защото сега всичко е поставено под един знаменател – пране на пари. И най-малките нарушения се санкционират строго по този закон. Достатъчно е някой да бъде набеден за перач на пари, за да бъде дамгосан. Така постъпваха навремето в тоталитарните режими. Лепваха етикета „враг на народа“ и те унищожаваха.
Без съмнение в момента тече процес на
пълзящо налагане на тоталитаризъм и полицейщина
във всички страни на т.нар. демократичен свят. Иначе няма как да се обясни изискването всички и всякакви фирми и организации, които имат отношение към финансовата сфера - банки, доставчици на платежни услуги, обменни бюра, застрахователи, пощенски оператори, пенсионни фондове, одитори, нотариуси, адвокати, счетоводители, та дори и политическите партии, да станат на практика доносници на службите за сигурност. Практически всеки, който се занимава с някаква стопанска дейност, е задължен да доносничи на ДАНС. Засега май само адвокатите, благодарение на скандала, който предизвикаха, ще успеят да се измъкнат от вмененото им задължение да доносничат срещу клиентите си. Ако и те го правят, съвсем ще лъсне цялата несъстоятелност на пиеската „демокрация с върховенство на закона“, която се опитват да ни разиграват в последните години, докато в същото време бавно, но неотклонно ни лишават от всякакви права и свободи.
Преди няколко години излезе книгата „Войната на финансовото министерство - Началото на нова ера във финансовата война“ от Хуан Зарате. В нея авторът детайлно описва как САЩ след 11 септември съзнателно и целенасочено започват да използват контролираната от тях световна финансова система за борба срещу тероризма. „През 1986 г. излезе първият забранителен списък на специално обозначените лица… Независимо че този списък важеше само за територията под юрисдикцията на САЩ, всяка банка или бизнес, които желаеха да имат достъп до финансовата система на САЩ, трябваше да се съобразяват с него… заради важността на американската банкова система и капиталовите пазари. Обхватът на финансовата мощ на САЩ произтича от доминирането на щатския долар като основна резервна и търговска валута по целия свят... Този подход отвори пространство за потенциално прицелване към частния сектор и банките, които могат да бъдат означени като „поддръжници на тероризма“ и рискуваха активите им да бъдат замразени и репутацията разрушена“, пише Зарате.
В допълнение тече
процес на дискредитиране на плащанията в брой
Според официалната пропаганда всеки, който притежава или плаща в брой, е потенциален престъпник. Хората и фирмите постепенно станаха зависими от банките и електронните плащания, които безспорно имат своите предимства и удобства. Но когато няма алтернатива, изкушението за злоупотреба от страна на властимащите става трудноустоимо.
А когато всички бъдат натикани задължително във финансовата система, тя ще може да налага каквито иска такси и правила. Погледнете само последните си извлечения. Много вероятно е държането на пари в банка да се е отразило негативно на финансовото ви състояние, защото лихвите, ако въобще ги има, са нищожни или дори отрицателни. Таксите и комисионите обаче се увеличават и умножават. Банките се превръщат все повече в средство за контрол. Ако утре не харесате на някого, само с натискане на няколко бутона можете да се окажете с блокирани сметки и пълен бедняк просто заради обвинение, че сте перач на пари. Май един виден български олигарх наскоро го загази сериозно по тази линия.
