Измина една четвърт от официалната предизборна кампания, плюс поне четири месеца от реалното й начало. Вече и слепите трябва да са прогледнали кое му е най-забележителното на този вот досега. То е, че всички играчи, които могат да стъжнят живота на омразния им Бойко Методиев Борисов, правят така, че хич да не му е зле. БСП се саморазрушава, Слави Трифонов видимо не натиска педалите, а милиардерът в изгнание Васил Божков се появи с мандатоносител, издигнал Митьо Пищова на президентските избори и чийто лидер се снима гол на кметските. Ако някой смята, че „войната срещу Борисов” е напълно сериозна, значи е пълен наивник.
Всички тези хора може и да мечтаят да пратят ГЕРБ в небитието, но очевидно не отиват на вота с тази задача. А цялата тази тема директно
разшифрова и най-голямата предизборна енигма досега:
как така ГЕРБ, след като едва оцеля при протестите есента (Борисов се кръстеше пред икона), води във всички социологически сондажи. Отговорът е ясен – води, защото тия, които потенциално могат да свалят партията оттам, не щат.
Преди да припомним как точно основните конкуренти на ГЕРБ участват в състезанието, трябва да се направят две уточнения. Първото е, че именно три през последната година бяха важните субекти като контрапункт на Борисов с оглед на евентуалния му крах – БСП в качеството (вече) на исторически враг, Трифонов, подобно на други шоумени, направили политически пробиви в Европа, и Божков като човек, който може да си купи половин България, тоест и политиката й. Всички останали са пълнеж (ДПС не ги броим, отделна бира). Второто уточнение касае същността на състезанието, на изборите по принцип. Ситуацията налага да се припомни, че те са най-вече бясно състезание за печелене на избиратели.
Трябва да правиш и невъзможното,
за да ги привлечеш. Нужни са огромна лична енергия и активност на много фронтове. Но кой е най-активният днес? Кой ходи и в последната паланка, за да го видят хората? Кой обгръща всяка една тема? Корнелия Нинова или пък Слави Трифонов? Нямат си джипове, антураж, фейсбук профил или телевизия, която да ги следва неотлъчно навред? Или пък ги налягат по-важни задачи? Не, най-активният е Борисов. Той, макар и фаворит, е нагазил енергично в кампанията, в която те като претенденти отдавна трябваше да бъдат.
Българският политически опит, колкото и беден да е, предлага доста примери на успешно предизборно поведение. За сътворяване от нищо в нещо: превръщането на Яне Янев от карикатурен „димкаджия” в депутат след серия корупционни разкрития през 2009 г.; пробивът на тръгналия политически от нулата Николай Бареков през 2013 г. след невероятни обещания. Има примери и за сполучлива кампания на голяма партия в качеството й на опозиция: пак Борисов, който през 2009 г. крещеше под прозорците на премиера Станишев:
„Излез, ако си мъж!”
Може някои от тези прояви да са били неморални, бутафорни или провокация, но бяха по правилата на политическата игра. Никой не може да обвини авторите им, че не са положили максимални усилия за привличане на избиратели. Хубаво е тези кампании наистина да бъдат помнени, за да се знае какво точно носи успех на изборите в България. На техния фон поведението на сегашните (псевдо)опозиционери още повече бие на очи.
През септември – октомври (в разгара на протестите, без да ги оглавява) БСП бе изравнила доверието с ГЕРБ. Властта се търкаляше по улиците, партията просто трябваше да се наведе и замръзне - инерцията сама щеше да дотъркаля трофея в ръцете й. Но се случи обратното - лидерът Нинова се "разработи". Последователно тя направи следното: изгони Георги Гергов и разби пловдивската организация, натири Красимир Янков, доскара се със Сергей Станишев, окончателно загуби Елена Йончева, също и кмета на Перник Станислав Владимиров, забута Калоян Паргов в девета глуха, подреди листите тъй, че на много места последваха отводи. А и по адрес на Румен Радев стрелна недоволство, и дела срещу политолог и журналист заведе.
С когото можа – с него се скара
А насреща нищо като лица и послания за компенсация. Още по-голяма нула и сега в кампанията - най-големият опонент на ГЕРБ няма нито една впечатляваща проява. В резултат БСП отива на избори по-разбита и безинтересна от всякога. Нинова е странен, но със сигурност умен човек. Толкова много автоголове за кратко няма как да са случайни. Председателката на партията очевидно ползва вота, за да пристрои верни редици зад себе си. И едва после да чака „заек” при междукоалиционните баталии.
Слави Трифонов през цялото време е подценяван от немалкото си критици. В началото скептицизмът срещу него бе неоснователен с оглед на историческите натрупвания у нас. Куп фактори – популярност, умение да общува, пари, политически и бизнес познанства..., сочеха, че той е способен на чудо. Ако не царско, то поне трикратно по-голямо от чудото на „Атака” през 2005 г. (партията взе 300 000 гласа тогава). Но скептиците се оказаха прави, защото
Трифонов не разви потенциала си
Кампанията му започна отдавна, но практически е затворена в ограничената аудитория на телевизията му. А на най-популярната сцена - Фейсбук, ярките изяви на лидера на „Има такъв народ” през последните 50 дни са: четири заяждания с ГЕРБ за неправомерна агитация, три заради афинитет към субсидии или други държавни парици, два вопъла „ГЕРБ убиват децата ни или ги пържат из медиите” (по повод трагедията с шахтата убиец и скандала със сина на президента), хокане на Борисов, че не си е сменил на сайта снимката с Тръмп, след като президент стана Байдън; малко гняв към социолози, медии, разграничение от Нинова и Божков. А, и честитката за 3 март с Ванката най-отпред. Цялата работа е „тиха вувузела”. Никаква кампания и при Трифонов, мирува на третото място. Дори представянето на участниците в листите мина лежерно, колкото да се отчете, че ги има.
А относно Божков очакванията бяха, че крупна финансова фигура като него ще даде мило и драго за ефективен инженеринг срещу Борисов. Малка държава сме, лесно може да се постигнат много неща. Но след като инженерингът се оказа партия от фирмени служители и бутафорна формация мандатоносител, се видя, че дори неговият
математически ум не занулява Борисов
Получаване на кандидатдепутатски имунитет – такава, видя се, е цялата игра на Божков.
Джуджетата в пиесата – демократи и републиканци за България, или ония, дето се изправят срещу мутрите, са активни, не може да им се отрече. Правят кампания според силите си, мъчат се да бъдат забелязани, карат се за добро или лошо, но таванът им е нисък. Всъщност можеха да дадат голям принос в борбата срещу ГЕРБ, ако се превърнат в мост за сътрудничество на по-големите. Не се и опитаха.
На какво се дължи цялата тази дружелюбност към Борисов, няма как да се каже. Ако тя бе изолирана, може да се обясни с индивидуални грешки, но е налице явление. Възможно е да иде реч за задкулисие, което подрежда резултати, коалиции и други насъщни потребности. Или пък цари страх да не се скача много срещу Борисов, защото прокуратурата ще се развихри насреща. Каквато и да е причината, резултатът е един - всички искат да съборят ГЕРБ, но нямат желание.
