Улисано около структурата и персонала на новия кабинет, българското общество проспива истински голямото събитие днес. То е, без никакво преувеличение казано, епохално: падането на Бойко Борисов от власт. Той си отива завинаги, с което се затваря двадесетгодишен цикъл в българската политика (от изгряването на харизмата му като главен секретар на МВР до днес). Край, свърши се: най-популярният политик след 10 ноември 1989 г., управлявал най-дълго след Тодор Живков, падна.

Превърнал държавата в бащиния,

взел на полусъединител съдебната система, той оцеляваше при протести, геополитически превратности, олигархични разколи, печелеше предизвикани и организирани от него избори. Само преди година всички видяха старта на финалната агония, но никой не бе сигурен за продължителността й. Трите парламентарни вота показаха колко мъчително си отива звярът. Не иска, не пуска, заплашва, търси стари приятелства на помощ... Е, затворена е страницата вече. На последния ред пише кога точно е приключил Борисов като политик.

Новото правителство, за което тепърва ще коментираме имена, постове, а и ще носи надежди и разочарования, трябва да се разглежда точно в този смисъл: това е пост ГЕРБ правителство, първото след цяла ера. То е

новият стопанин в замъка на Дракула.

Не служебното безвластие, а то забива пирона. Сложно, трудно, компромисно, рисково.... – правителството ще е всичко това, със сигурност и още. Но трябва да се знае, че няма друг начин. Във вододелни периоди началото е винаги трудно.

Добре е всеки да си припомни ония монолози на Борисов след вота на 4 април. В снега на двора в Банкя, или пък пред иконата в стаята си, той призоваваше за "смирение". Сиреч, да не бъде захвърлен. Кошмарът му е факт най-после. Коалиционното споразумение, което ще бъде подписано идните дни, го сбъдна.

Трябва да се отбележи още, че всеки от участниците в новото правителство заслужи мястото си в историята:  Кирил Петков и "Продължаваме промяната" – защото са

невиждан европейски феномен

Той е и недостатъчно анализиран все още (партия на 2 месеца, без абсолютно никакви структури спечели изборите); "Демократична България"  - заради цялостното си поведение срещу ГЕРБ; "Има такъв народ" – защото без включването й в политиката Борисов нямаше да бъде съборен; БСП и Корнелия Нинова – най-малко поради факта, че в дългите си взаимоотношения никога не се изкушиха да правят достлук с Борисов. Нинова специално заслужава няколко отделни думи. Тя е на път да се превърне в "лошото момиче" на кабинета още от сега, но това, смятам, не е предразсъдък – нима не беше тя, която

спря договорената от Герговци коалиция с ГЕРБ

през 2017 г. ; нима не изгони самия Гергов и и не нарита Кирчовците (партията си има особен род Кирчовци – хем закрилници на бедните, хем собственици на вецове). Нинова допусна много вътрешно-партийни грешки, но няма вина за голямата беда на БСП – че партията е без съвременни ценности и идеология. Просто БСП е обречена на маргинализация съгласно естествения ход на нещата – тъй както бе обречен комунизмът, от който партията произлезе; тъй както безвъзвратно пътят на България се отклони от Русия, макар членовете й да са русофили... Просто БСП е елемент от безвъзвратно отминала епоха; ценностите и идеалите ги носят епохите; няма особено значение какво правеше или не Нинова.

Сега тия дни епохата се сменя отново. Почва ново броене. Всички замесени имат шанс. Няма единствено този, който падна. И за когото очевидно никой, ама никой не страда.