Новото правителство на България е заредено със свръхочаквания. Нямаше как да е иначе - по време на тези три луди предизборни кампании политическата битка стана толкова ожесточена и летвата за съставяне на правителство бе вдигната толкова високо, че за да бъде премината, трябваше някой да предложи нещо неортодоксално, нещо толкова значимо, че да направи немислимото допреди година - да прати модела “Борисов” в историята. Обещанието за реформа на затъналата в безперспективност и уморена от битки страна трябваше да бъде наистина безкомпромисно.
Направиха го Кирил Петков и лидерите на останалите три формации от новата управленска коалиция.
Те предложиха всичко. Пълен набор промени. Без програма “минимум“
Свръхочакванията бяха захранени и от президента Радев - духовния баща на новата власт, който заговори за “решителни промени в първите сто дни на правителството”. Да, Радев постави срок - не 800, а 100 дни - до края на март трябва да усетим много “решителни промени”.
Обещанията са думи. “Голям залък лапни, голяма дума не казвай”, казва българинът, който отдавна не вярва на политически обещания. В случая обаче думите са толкова силни, обещанията са толкова големи, че по-скоро става въпрос за закана за повторно основаване на републиката.
Чуйте само:
В първата си парламентарна реч като политически лидер Кирил Петков обеща “нулева толерантност към корупцията и кражбите”, т.е.
политиците няма да крадат повече
Петков обеща да помогне на онези 42% от нас, които живеят под линията на бедност, т.е. ще ликвидират бедността. Обеща да върне младите хора от чужбина обратно в България, значи спираме теча на мозъци и си оправяме демографията. Ако това не ви се струва достатъчно конкретно, ето още: новото правителство ще завърши тунела под Шипка и тунела под Петрохан, ще построи трети мост над Дунав при Силистра, ще оправи болницата в Ямбол, околовръстното в Пловдив и разбира се, ще дострои магистрала “Хемус”. Мисля, че по едно време някой от ПП обеща да построи и магистрала “Черно море”, но това не е много сигурно. Пред парламента и пред народа Петков обясни, че всички тези задачи са прости за решаване, но не са били по силите на предишните правителства.
Ако този строителен размах ви се струва скромен, то си припомнете
обещанието за изчегъртване на Иван Гешев,
за тотална реформа в прокуратурата, за промени във ВСС, за закриване на специализираните съдилища и прокуратура, за преструктуриране на КПКОНПИ - една мисия, която трябва да бъде изпълнена в близко време, защото, както казват всички - “ако не махнат Гешев, нищо не са направили”. В управленската програма за въпросните законодателни промени са предвидени срокове от "не повече от три месеца". На всичкото отгоре освен тези бързи и спешни реформи ще говорим и за конституционна реформа, тъй като Румен Радев иска индивидуална жалба до КС, и за финансовата децентрализация на местната власт.
И други неща ще стават бързо - ще се вдигне например скоростта на влака. Ще се преизчислят пенсиите, ще се преструктурират лечебни заведения. Ще имаме електронно управление. Всеки ще притежава електронна идентификация. Милиарди бяха похарчени за електронно правителство - е, сега ще имаме такова.
И всички тези обещания за изпълнение на тежки задачи се развиват на фона на битката с пандемията - една полоса, от която отстъпваме по всички параграфи. Да, новото правителство обещава да оправи и тези показатели.
Чудно или не - всички тези обещания не се водят като суперприоритетни - най-важно за Кирил Петков е “да се сменят хората в КЕВР с изтекъл мандат” и “да не се увеличават сметките за ток на битовите потребители”. Или, както казва социалният министър Гьоков - “нищо освен замразяване на цените няма да бъде приемливо за обществото”. Е, така е -
в това правителство също има много държава
Приоритет още е да се приеме републиканският бюджет за 2022 г. Да се приемат пълен комплект екозакони - до края на април...
Така че не е чудно, че новото правителство е заредено със свръхочаквания. Новата управляваща коалиция в София сама си постави тези високи задачи.
Десетилетия наред всевъзможни правителства празнодумстваха, докато управляваха обществения ресурс; тупкаха топката, докато свърши мандатът. Някои от тях постигаха резултати, но просто защото такава беше конюнктурата. Почти всички се провалиха - защото корупцията и липсата на реформи убиваха всичко по пътя. На практика правителството на Кирил Петков ще бъде първото, което може да стане жертва не на нещо друго, а именно на собствените си високи цели.
След година..., о, не - след първите сто дни, всички ще питаме какво стана с корупцията по високите етажи на властта. Ще питаме изчистена ли е прокуратурата от хора, които за едни политици са майка, а за други - мащеха. Ще гледаме кой тунел се строи, коя магистрала се асфалтира, кой мост се вдига. Ще броим бедните, ще чакаме завръщащите се българи.
Ще правим всичко това не просто защото ще следим изпълнението на обещанията - ще го правим, защото искаме тези амбициозни задачи да се случат. Защото за пръв път от години дневният ред на политиците съвпада с дневния ред на обществото.
И ако това правителство се провали, защото не се справя - ще бъдем безкрайно разочаровани. Фатално разочаровани.
